Решение № 8244 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4328/2010 г.

Решение № 8244 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4328/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от "Пан Тур" ЕООД, гр. София, Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) и "Пан Турс" ООД, гр. София, против решение № 18/04.01.2010 г., постановено от тричленен състав при VII-мо отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 11096/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на "Пан Тур" ЕООД, гр. София, срещу Решение № 775/28.07.2009 г. на КЗК по преписка КЗК-386/2009 г., по т. 1 от диспозитива му - досежно установено нарушение на дружеството по чл. 29 ЗЗК (за извършено действие при осъществяване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика и увреждане интересите на конкурентите, за което е наложена санкция в размер на 1920 лв. и а КЗК е осъдена да заплати по съразмерност 200 лв. разноски по делото в полза на "Пан Тур" ЕООД, гр. София), а решението, в частта му по т. 2, с която е постановено прекратяване на нарушението, е отменено. Първият касатор - "Пан Тур" ЕООД, гр. София, оспорва като неправилен, с касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, съдебния акт в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решението на КЗК по т. 1, досежно установеното нарушение по чл. 29 ЗЗК и наложената за това имуществена санкция. В съдебното заседание дружеството се представлява от адв. Тошев, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Комисията за защита на конкуренцията, чрез юрк. Велчева, подържа касационната жалба на Комисията, оспорва жалбата на "Пан Тур" ЕООД. Претендира юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, отмяна на решението в частта му, с която е отменена т. 2 от диспозитива и в частта, с която КЗК е осъдена за разноски. Касационният жалбоподател "Пан Турс" ООД, гр. София, представляван от адв. Божов, оспорва касационната жалба на "Пан Тур" ЕООД, по съображенията, изложени във възражението срещу подадената от Едноличното дружество и в касационната жалба. Претендира се присъждане на направените в настоящото производство разноски и тези пред съда по съществото на спора, неправилно отказани поради недоказването на размера им - представя се фактура за заплатени 480 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че решението на ВАС е правилно в частта по т. 1 и неправилно по т. 2, съгласно диспозитива на решението. Касационната жалба на "Пан Тур" ЕООД се преценява като неоснователна, а тези на "Пан Турс" ООД и КЗК, досежно отменителната част на акта, според участващия в заседанието прокурор, са основателни. Оплакването, че в решението на КЗК липсва конкретизация на нарушението, което следва да се преустанови, е необосновано. При наличие на правилен извод за осъществен състав на чл. 29 ЗЗК, в решението са посочени действията, извършени в противоречие с добросъвестната търговска практика, увреждащи и създаващи вероятност за увреждане на интересите на конкурента в стопанска дейност, които следва да бъдат преустановени. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав при II-ра колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, процесуално са допустими. По съществото си касационната жалба на санкционираното дружество - "Пан Тур" ЕООД, гр. София, е неоснователна, а останалите две, досежно оспорената отменителна част на решението, са основателни и следва да бъдат уважени. Не се споделя твърдението за допуснати при постановяването на съдебния акт нарушения на съдопроизводствените правила. ВАС е обсъдил в цялост представените в производството и пред Комисията надлежни писмени доказателства, относими към спорния предмет. Електронната кореспонденция с основание не е приобщена към доказателствения материал, а и същата не опровергава съдържанието на приложеното по преписката писмо. Освен това, кои са тези доказателства, въз основа на които, според този касатор съдът би стигнал до "други изводи", не е конкретизирано. Неоснователно е и оплакването за необоснованост на решението, тъй като правният извод на съда, който възприема наличието и обосновката на нарушенията от страна на административния орган, съответства на данните по делото. При постановяване на решението си съдът е приложил правилно и материалния закон. При изследване наличието на предпоставките за приложение на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК е прието, че се касае за предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват стопанска дейност и тази дейност ги поставя в конкуренти отношения. Изводът за наличие на нелоялна конкуренция е обоснован и съответен на доказателствата, като в обстоятелствената част на решението на КЗК са посочени последователно конкретните действия и бездействия, посредством които е приета съставомерност по общата разпоредба на чл. 29 ЗЗК - за противоречие с добросъвестната търговска практика и създадената възможност за увреждане на интересите на конкурентното "Пан Турс" ООД. Определянето на наименованието на дружеството, което е дотолкова сходно с това на конкурента (разликата е само в крайната буква "с", че действително, без да е нарушена законова разпоредба, резултатът е объркване и заблуда на клиентите), неуведомяването на ползващ услугата за горното и извършване на резервация за билет вместо другото дружество, неполучаване на кореспонденция и погрешни банкови преводи, ползването на същия офис/адрес, (ползван в продължение на три години от фирмата - конкурент), управител е дъщеря на бивш неин съдружник и пр., са установените в съвкупност обстоятелства, въз основа на които е направен правилния извод, че съвпаденията не са случайни. Основателно и законосъобразно, с основание потвърдено и от съда, Комисията е възприела нарушение по общия законов текст, който няма пречка да бъде прилаган самостоятелно. Постановявайки решението си, КЗК е отчела ограничението, че нормата на чл. 29 ЗЗК намира приложение в случаите, които не попадат в специалните хипотези на чл. 30 - 37 ЗЗК, а в обсъждания такъв не е налице поведение от страна на санкционираното дружество, което да е в противоречие със законово установени разпоредби. В тази връзка правилен е изводът в съдебния акт, че проявената от "Пан Тур" ЕООД недобросъвестност, включително и чрез използването на сходно в значителна степен наименование на конкурентното дружество, е довело до заблуда на клиенти, но не чрез активно и реално използване на чужда фирма, поради което не е налице нарушение на материалния закон, с оглед неприлагането на специалната норма на чл. 35, ал. 2 на ЗЗК. Всички тези факти и обстоятелства са преценени правилно и точно при проведения първоначален съдебен контрол, споделят се и от настоящата инстанция - налице са конкурентни отношения между двете дружества в областта на турагентската дейност, установено е нарушение, квалифицирано по приложимата правна норма, наложена е съобразена по размер, на база относими критерии, санкция. Неправилен обаче съставът намира съдебния акт в отменителната му част, по отношение на т. 2 от диспозитива на решение № 775/09 г., с която КЗК е разпоредила преустановяване на нарушението по т. 1 от същия. За постигане на целите на ЗЗК във връзка с нелоялната конкуренция, не във всички случаи е достатъчно само установяването на нарушение и санкционирането му, а и постановяване на преустановяване на нарушението, за да се избегнат за в бъдеще негативни последици. И след като в случая укоримото, противоправното поведение е комплексно, то е резултат от няколко действия и бездействия, конкретно установени от специализирания орган и възприети от съда, нарушителят е този, който следва да вземе и съответните мерки за явно разграничаване от конкурентното дружество, за промяна на начина на осъществяване на дейността си и отношенията с конкурентите, които към момента на постановяването на решението са в разрез с добросъвестната търговска практика по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, като съвкупност от правила, определящи пазарно поведение при съблюдаване на закона и обичайните търговски отношения. Основателна е жалбата на "Пан Турс" ООД и по отношение на отказа на съда да присъди направените по делото разноски. Същите са претендирани своевременно и в с. з. и с нарочна молба - списък досежно размера им от 480 лв., а в приложения на л. 15 договор за правна помощ изрично е декларирано заплащането им по банков път, посочено и в молбата. Пред настоящата инстанция е представен и самият банков документ от 02.11.2009 г., след като отразеното в пълномощното без основание не е било прието от съда. При така изложените съображения, процесното решение следва да бъде частично отменено, а на ответните страни се присъдят направените и доказани разноски пред тази инстанция, поради което и Върховният административен съд, петчленен състав,