Решение № 5950 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7177/2011 г.

Решение № 5950 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7177/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Радослав Иванов Петров от гр. София, против решение № 1136/14.03.2011 г., постановено по а. д. № 8480/2009 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Петров против заповед 497/11.11.2009 г. на началника на 09 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която, на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), за неизпълнение на служебните му задължения, му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Недоволен, Петров обжалва решението. Счита същото за неправилно. Твърди постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, алтернативно - постановяване на решение по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба и се отмени обжалваната от него заповед. Ответната страна - началникът на 09 РУ при СДВР, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставяне в сила на обжалваното решение на АССГ. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на касационната му жалба са правните изводи на съда. Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се развиват в няколко посоки: АССГ не е съобразил и правилно оценил обстоятелствата, че при издаване на обжалваната от Петров заповед, са нарушени законовите изисквания за нейната форма предвид липсата на посочено правно основание "за извършено нарушение"; същата не е мотивирана, тъй като липсват посочени фактическите и правни основания за издаването й, посочване на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; липсва издадена заповед за започване на дисциплинарно производство против Петров. На първо място следва да се посочи, че твърдяните нарушения касаят издаването на заповедта от административния орган, а не обжалваното решение на АССГ. Макар и свързани с изпълнението на административнопроизводствените правила, те не са и не могат да бъдат от категорията "съществени нарушения на съдопроизводствените правила" допуснати от първоинстанционния съд, предвид липсата на такива във фазата на издаване на административния акт. В случаите, когато действително са извършени такива нарушения от органа - издател на акта и те не са констатирани и съобразени от съда, ще бъде налице нарушение на материалния закон от страна на съда, а не на процесуалния такъв. Производството по разследване дали служителите на МВР са извършили дисциплинарни нарушения и какви наказания следва да им се наложат за извършени такива, са уредени в съответните норми на ЗМВР и ППЗМВР. В някои от случаите, когато има данни за извършени нарушенията по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 2 - 10 от ЗМВР, производството по разследването на това нарушение задължително следва да започва със заповед на министъра или органа по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР (вж. чл. 230, ал. 1 от ЗМВР). Това са случаите на извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, за които задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". В случаите извън посочените в чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, по силата на чл. 231 от с. з., налагането на наказания се урежда от ППЗМВР. Съгласно чл. 238а от ППЗМВР, при наличие на данни за нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 1 или чл. 225 - 229 от ППЗМВР, дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. Тъй като наложеното наказание на Петров е на основание чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР, липсата на заповед поставяща началото на дисциплинарно производство, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователен е и доводът, че при издаване на обжалваната заповед, са нарушени законовите изисквания за форма и по-специално - това, че в нея липсва посочено "правно основание за извършеното нарушение" - вж. стр. 2 от жалбата, абз. 5 отгоре. Член 59, ал. 2, т. 4 от АПК в случаите, когато административният акт се издава в писмена форма, изисква той да съдържа "фактическите и правни основания за издаване на акта", а не "правното основание за извършеното нарушение". Сам по себе си последният израз е безсмислен, защото няма и не може да съществува "правно основание" за извършването на нарушение. Ако такова съществува, няма да е налице нарушение. Неоснователен е и последният развит в касационната жалба довод за липса на мотиви на заповедта, защото "липсват посочени фактическите и правни основания за издаването `и, посочване на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението". Всички тези необходими елементи на един административнонаказващ акт са налице в случая. Така видно от текста на заповедта, фактическо основание за издаване на акта е процесуалното бездействие на Петров при разследването на ЗМ № 3906/2007 г., правно такова - чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР, деянието е извършено през периода от 1.07.2009 г. до 8.10.2009 г., мястото е работното място на жалбоподателя в 09 РУ на СДВР, а обстоятелствата - липса на задължителни и необходими процесуални действия за приключване на ДП в законовия срок. Доводите за нарушение на материалния закон не са конкретизирани. В тях липсва посочване кой точно текст от кой нормативен акт е нарушил АССГ, постановявайки обжалваното негово решение. Цялото изложение в разделите "Нарушение на материалния закон" в касационната жалба и представените пред ВАС "Писмени бележки", представляват коментар на допуснатата от АССГ "грешка" (според касатора) при изчисляване на срока, след поредното връщане на делото на 1.07.2009 г., през който срок той е бил в "обективна невъзможност да извърши разпоредените му от прокурор следствени действия". Тези твърдения също са неоснователни. На първо място ВАС съобрази, че ДП № 3906/2007 г. е образувано в Софийска районна прокуратура (СРП), изпратено за разследване в 09 РУ и веднага след това (на 12.02.2008 г.) разпределено за работа на жалбоподателя. След трикратното му изпращане от последния на СРП с мнение за спиране и поредно връщане от там в 09 РУ, на 1.07.2009 г. то е разпределено за пореден път на Петров с определен нов двумесечен срок за приключването му. Действително, за периода 6.07 - 24.07.2009 г. жалбоподателят е бил в разрешен домашен отпуск, а от 1.08. до 31.08.2009 г. той е командирован със заповед № з-12715/28.07.2009 г. на директора на СДВР извън София. За времето, през което е следвало Петров да извърши разпоредените му от прокурор следствени действия по пр. производство, той е бил не само 2 дни на работа, както твърди той в касационната си жалба и писмени бележки, а общо 8 работни дни: 3 през периода 1 - 6.07.2009 г. и 5 през периода 27 - 31.07.2009 г. Отчитайки последното обстоятелство, както и това, че след постановлението на прокурора от СРП от 8.10.2009 г., с което е разпоредено делото да се преразпредели, то е свършено в рамките на 3 работни дни (22.10 - 26.10.2009 г.), ВАС счита, че изводите за законосъобразност на обжалваната заповед, направени от АССГ са обосновани и правилни. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС