Решение № 370 от 16.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 896/2018 г.

Решение № 370 от 16.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 896/2018 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. М., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2218 от 30.10.2017 г. по в. гр. д. № 1686/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 10 състав, с което след частична отмяна на решение № 8855 от 07.12.2016 г. по гр. д. № 15080/2015 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявения против ЗД "Бул Инс" АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.09.2015 г., за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лева. С определение № 589 от 04.10.2018 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос, свързан с предпоставките за намаляване на обезщетението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приложимите критерии при определяне на обема на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Жалбоподателят счита, че независимо от липсата на категорични доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният съд необосновано е завишил приноса на пострадалия от 20% на 50% и с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е редуцирал обезщетението за неимуществени вреди. Поддържат се и оплаквания за допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД, с искане за касиране на въззивния съдебен акт. Ответникът по касация – ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за правилност на атакуваното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да постанови атакуваното решение, с което определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди – 80 000 лв. /след приспадане на съпричиняване от 20 % / е редуцирано до 40 000 лв., решаващият съд е извел извод, че ищецът, като пътник в лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС], не е ползвал обезопасителния си колан за мястото, на което е седял и с това си поведение е допринесъл, в равна степен с водача, за настъпване на вредоносния резултат. Този извод е изведен след преценка на доказателствения материал по делото. При определяне на общия размер на претендираното обезщетение, въззивният съдебен състав е посочил вида и характера на получените от ищеца увреждания: закрито счупване на кръстната кост; дислокация, разединяване на срамната кост, изкълчване на става между кръстната и хълбочната кост и счупване на напречния израстък на 5-ти поясен прешлен, голямата продължителност на лечебния и възстановителен период и критериите, визирани в ППВС 4/1968 г. По материалноправния въпрос, отнасящ се до приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, установяване и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и на делинквента, е налице задължителна за съдилищата практика на Върховния съд - т. 7 от ППВС № 17/1963 г., доразвита в създадена по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС. Освен в цитираните в определението по чл. 288 ГПК решения, така и в други решения по чл. 290 ГПК – например, решение по т. д. № 1498/2013 г., решение по т. д. № 3871/2013 г., решение по т. д. № 1834/2016 г., решение по т. д. № 3266/2015 г. и др. е прието, че при определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение дали са установени конкретни действия или бездействия, с които то обективно е допринесло за настъпване на резултата. Нарушаването на правилата за движение по пътищата, вкл. и неизпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан, само по себе си не съставлява основание за намаляване на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, а е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Преценката за това, дали с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, както и за определяне на степента, в която се съотнася към вредата като обективен принос на увреденото лице, следва да се извърши от съда. Тази преценка е обусловена от осъществени от пострадалия конкретни действия или бездействия, с които той е способствал за настъпване на вредоносния резултат, като е ирелеватно дали те са виновни или не. Според възприетото разрешение в цитираната практика на ВКС, при приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се отчете обективния принос на пострадалото лице за настъпване на конкретните вреди. По същество на касационната жалба: По делото са безспорно установени: механизмът на настъпилото на 10.09.2015 г. ПТП, при което управляван от М. К. лек автомобил "БМВ" с рег. [рег. номер на МПС] се е отклонил наляво, напуснал е платното за движение по бул. "Ботевградско шосе, гр. София, преминал е през разделителния остров и през платното за насрещно движение и се е блъснал в стълб и указателна табела за спирка на градския транспорт; наличието на задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", покриваща отговорността на водача на л. а., както и наличието на причинна връзка между произшествието и множеството травматични увреждания на ищеца, за обезщетяването на които се претендира с предявения срещу застрахователя пряк иск. В мотивите на атакуваното решение решаващият състав на САС е приел, че механизмът, по който е настъпило ПТП, както вида и характера на получените от ищеца увреждания обосновават фактическите констатации, че ищецът, като пътник в лекия автомобил, не е ползвал обезопасителния колан за мястото, на което е седял и с това си поведение е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, който е определен в съотношение 50% - за водача и 50 % - за ищеца. Изводът, че пострадалият е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, е изведен от въззивния съд след преценка на неоспореното заключение на приетата комплексна експертиза. Същевременно обаче, не е обсъдено доколко това конкретно поведение на пострадалия е допринесло за настъпване на вредоносния резултат и не са изложени конкретни съображения за определената от въззивния съд значително по-висока степен на обективен принос на увреденото лице – 50 % спрямо определените от първата инстанция 20 %. С оглед безспорно установения пред първата инстанция механизъм на произшествието и липсата на допълнителни данни, даващи основание за определяне на по-висок процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, в сравнение с този, определен в необжалваното от него решение на СГС, следва да се приеме, че в тази част атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД и е необосновано. Поради това, то следва да се отмени в частта, с която приносът на пострадалия ищец е завишен от 20 на 50 %. Доводите на касатора за неотчитане от въззивния съд отсъствието на категорични доказателства, че при поставен предпазен колан от ищеца, уврежданията не биха настъпили и за липса на предпоставки за редуциране на обезщетението, не следва да се преценяват, доколкото решението на СГС, с което възражението на ответника за съпричиняване е уважено частично – до размер на 20%, е влязло в сила. Като основателни следва да се преценят и оплакванията на касатора за допуснато от САС нарушение на чл. 52 ЗЗД, в резултат на което общият размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен от 100 000 лв. на 80 000 лева. При прилагане на принципа за справедливост не са съобразени в пълна степен установените по делото обстоятелства, релевантни към вида и обема на търпяните от ищеца болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, както и неблагоприятните последици, свързани с невъзможност за пострадалия да се върне на работа в "Зеленчукова борса", установени съответно от съдебно-медицинската експертиза и от показанията на свидетелката К. В.. За точното приложение на законоустановения принцип за справедливо обезщетяване на вредите, е необходимо да се отчетат в достатъчна степен негативните за ищеца последици, свързани както с лечението, вкл. и оперативно, така и с продължителното страдание и изключително неудобство в рамките на шестмесечния възстановителен период. Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания, справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване и на конкретните икономически условия към правнорелевантния момент, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане. Възприемайки изцяло формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС в тази насока, надлежно публикувана, следва да се счете, че въззивният съд, макар и да е отчел момента на увреждането, не е съобразил в достатъчна степен значението на нормативно определените лимити / § 27, ал. 1 от ПЗР на КЗ, отм. / за отговорността на застрахователя. С оглед на всички конкретни обстоятелства, съотнесени към чл. 52 ЗЗД, справедливото обезщетение за неимуществени вреди трябва да се определи в размер на 100 000 лева, което на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД полежи на редуциране, или на ищеца е дължима сумата 80 000 лева, ведно със законната лихва от увреждането. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК, въззивното решение следва да се отмени в отхвърлителните части и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); следва да бъде разрешен от ВКС, като на ищеца се присъдят допълнително още 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от ПТП – 10.09.2015 г. до окончателното им изплащане. Обжалваното въззивно решение подлежи на отмяна и в частта, с която М. М. е осъден да заплати на ответника разноски за производството пред САС в размер на 2 000 лв., а с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 1 800 лв. – разноски за въззивното производство, 900 лв. – за адв. М. Т., осъществила безплатна правна помощ на ищеца за касационното производство, а по сметка на ВКС – държавна такса в размер на 800 лв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение