Решение № 8654 от 16.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4301/2021 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (МВР )- гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Д. Димова - Павлова, против решение 484/05.03.2021 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело 2705/2020 година, с което е отменена негова заповед 317з-7757/16.09.2020 г., с която на Л. Петров е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и да бъде потвърдена заповедта за уволнение. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на разноските на ответника. Ответникът по касация Л. Петров, чрез пълномощника му адв. Е. Йорданов, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд - Пловдив е била заповед 317з-7757/16.09.2020 на директора на ОД на МВР - гр. Пловдив, с която на основание чл. 204,т.3, чл.194,ал.2, т.4, чл. 197,ал.1, т.6, и чл.226, ал.1, т.8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), на младши инспектор Л. Петров - старши полицай (Водач на патрулен автомобил) в група Охрана на обществения ред на сектор Охранителна полиция към Районно управление (РУ) - Карлово при ОД на МВР - Пловдив е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършено дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, а именно: нарушения на т.15, т.19, т.20, т.25 и т.67 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в системата на МВР и е прекратено служебното му правоотношение. Дисциплинарното производство срещу младши инспектор Л. Петров е образувано със заповед рег. 317з-2555/01.04.2020 г. и справка с рег. 281з-5082/25.03.2020 г. по описа на РУ- Карлово, съдържащи данни за тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че на 25.03.2020 г. около 16:16ч. в гр. Сопот, младши инспектор Л. Петров, старши полицай в РУ- Карлово се обадил от мобилния си телефон на младши инспектор Д. Желязков, младши автоконтрольор в РУ-Карлово при ОД на МВР-Пловдив, като го заплашил че ще убие него и родителите му и ще запали цялата къща. За заплахата младши инспектор Д. Желязков подал сигнал на ЕЕН 112, като сигналът е приет в Оперативно дежурна част (ОДЧ) на РУ-Карлово от младши експерт Н. Класанов, като на същия ден е подал и жалба в Районна прокуратура- Карлово и РУ- Карлово. В мотивите на заповедта е посочено, че по случая е образувано следствено дело 95/2020 г. по описа на Окръжен следствен отдел (ОСлО) при Окръжна прокуратура (ОП)-Пловдив. Младши инспектор Петров е задържан за срок от 24 часа в РУ - Карлово за извършено престъпление по смисъла на чл.144, ал.3 от Наказателния кодекс (НК). На 27.03.2020 г. с постановление от ОП - Пловдив, ОСлО младши инспектор Л. Петров е привлечен в качеството на обвиняем в извършване на престъпления от общ характер по чл.144, ал.3, предл.1 и предл.2, вр. с ал.1, вр.чл.142, ал.2, т.6 от НК и по чл.320а, вр чл.330, ал.1 от НК. В мотивите на заповедта е посочено, че деянието е станало известно на служители на МВР и граждански лица, като случаят е отразен и в средствата за масово осведомяване - публикация в интернет пространството. Действията на служителя са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР е предвидено наказание уволнение. За дисциплинарно разследващ орган /ДРО/ е определена комисия, която да проведе разследването и изготви становище относно наличието за основание за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо жалбоподателя, като се докладва на наказващия орган заедно със събраните доказателства в срок до 29.05.2020 г. Срокът за провеждане на производството е удължаван със заповеди на директора на ОД на МВР- Пловдив 317з-4296/28.05.2020 г. и 317з-5275/25.06.2020г. съответно до 30.06.2020г и 30.07.2020 г. вкл. ДРО е приключил производството с обобщена справка рег.281р-9119/22.06.2020г. и становище 281р-11048/28.07.2020 г, в които е приел, че извършеното от младши инспектор Л. Петров деяние на 25.03.2020 г. спрямо колегата му младши инспектор Д. е доказано и е предложил на основание чл. 203, ал.1 , т.13 от ЗМВР на инспектор Петров да се наложи дисциплинарно наказание уволнение. С покани 281р-6054/14.04.2020 г., 281-р6056/14.04.2020 г., 281р-10253/10.07.2020г. служителят се е запознал срещу подпис със съдържанието на предоставените му заповеди, като е отказал да даде писмени обяснения, което е удостоверено с протоколи от 29.04.2020 г. и от 20.07.2020 г. Относно Заповед 317з-5275 от 25.06.2020 г. няма данни същата да е връчена на Петров и подписана от него. Съгласно отбелязване върху справката от 15.07.2020 г. Л. Петров саморъчно е написал, че е запознат със съдържанието на обобщената справка и че не е съгласен с констатациите в нея. В хода на дисциплинарното производство са събрани като доказателства протокол за прослушване на аудиозапис от 28.04.2020 г. и CD към него за проведения разговор между Л. Петров и Д. Желязков, Протокол за прослушване на аудиозапис от 28.04.2020 г. и CD към него относно подаден сигнал от Д. Желязков на районен център 112, извадка от trafficnews. bg. При тези обстоятелства, наказващият орган е приел за доказано обстоятелството, че с действията си на 25.03.2020 г. отправените закани за убийство от младши инспектор Л. Петров спрямо младши инспектор Д. Желязков и семейството му са установени по надлежния ред и недвусмислено сочат за поведение несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в системата на МВР, а именно: т. 15 - Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, като не е съобразил поведението си със законовото изискване да предотвратява или пресича престъпления и сам е извършил противоправно деяние; т. 19 - Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява, като укоримото му поведение е станало известно на неограничен кръг граждански лица, с което е накърнил доброто име на полицейската институция; т. 20 - Държавният служител насърчава хората за спазват закона, като дава личен пример с поведението си, като на семейството на заплашилия служител и останали служители на РУ-К. е дал лош пример за неспазване на закона; т. 25 - Държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта, като е разчитал, че няма да му бъде потърсена отговорност; т. 67 - В отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер, като младши инспектор Д. Желязков е изпитал основателен страх за живота и здравето си;. При тези данни и на основание чл. 204,т.3, чл.194,ал.2, т.4, чл. 197,ал.1, т.6, и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР органът е наложил дисциплинарно наказание уволнение и е прекратил служебното правоотношение в МВР на младши инспектор Л. Петров - старши полицай (Водач на патрулен автомобил) в група Охрана на обществения ред на сектор Охранителна полиция към РУ- Карлово при ОД на МВР- Пловдив. В хода на съдебното производство е разпитана като свидетел Т. Матеева, като съдът е приел показанията й като непротиворечиви и обективни, поради което е кредитирал същите. По делото са приети като доказателства и сведения от лицата: Д. Желязков, Ц. Пенева, Т. Матеева, С. Матеева, Р. Матеев, Р. Фиданова, П. Турданов, Л. Джонджорова, С. Янколов, М. Босева, И. Мануков, С. Желязков, от които административният съд е направил извод, че се касае за изцяло лични, а не служебни правоотношения. Проведеният разговор между Желязков и Петров, който се цитира в заповедта е проведен в извънработно време в присъствие само на приятелката на Петров. Съдът е приел, че няма данни кой е предоставил информацията и от къде медията разполага с информация с данни за конкретно отправените заплахи, чиято информация се е съдържала само в записа, направен от Д. Желязков в присъствието на приятелката му, за да стане достояние на обществеността. Счел е, че основните данни и доказателствата, на които се позовава издателя на оспорваната заповед изцяло се припокриват с доказателствата по следственото дело, като се цитира постановлението за привличане на обвиняем и взетата мярка за неотклонение спрямо Л. Петров. АС е приел, че за да е налице закана за убийство като престъпление по чл.144, ал.3 от НК, следва да е налице влязла в сила присъда, която в настоящия казус липсва, като не е доказано по безспорен начин, че поведението на служителя е насочено към извършване на правонарушение. При така приетите и обсъдени доказателства по делото, АС - Пловдив е изложил правни изводи за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР орган и в сроковете по чл. 195 от ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила и в предвидената в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР форма, но в несъответствие с материалноправните разпоредби, тъй като действията на Петров не са уронили престижа на службата и съответно не е налице състава на дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и следователно липсват и предпоставките за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Настоящата инстанция намира оспореното решение за правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Правилен е изводът му, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на Л. Петров е издадена от материално компетентен орган, в законоустановена форма и съдържание и е в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, но при неправилно приложение на материалния закон. Дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за извършено от него тежко нарушение на служебната дисциплина, чрез конкретни умишлени действия- отправени закани за убийство към младши инспектор Д. Желязков и към негови близки (баща му С. Желязков), против личността и имота, както и закана за палеж на къща - собственост на Желязков и това заканване възбудило основателно опасение за осъществяването му. Според административният орган с поведението си младши инспектор Л. Петров е нарушил нормите на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, в точност т. 15, т.19, т.20, т.25 и т.67, като е счел, че поведението на Петров изразява демонстративно незачитане на закона и несъмнено уронва престижа на полицейската институция, изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред обществото. Правилно административният съд е приел, че съдържанието на заповедта е основана на извършено деяние от Л. Петров, което осъществява състав на престъпление по НК, за което е привлечен като обвиняем по образувано следствено дело и по същото няма влязла в сила присъда. Видно от съдържанието на заповедта, АО е приел за доказано, че отправените заплахи за убийство спрямо младши инспектор Д. Желязков и семейството му са установени по надлежния ред. Основните данни и доказателствата, на които се позовава издателя на оспорваната заповед изцяло се припокриват с доказателствата по следственото дело, като се цитира постановлението за привличане на обвиняем и взетата мярка за неотклонение. Както правилно е отбелязано в решението, още в заповедта за образуване на дисциплинарното производство, т.е. преди същото да е проведено и без да са събрани други доказателства извън тези по следственото дело, административният орган е приел за установено, че служителят е извършил тежко дисциплинарно нарушение, за което се налага най-тежкото дисциплинарно наказание. При неприключило с влязла в сила осъдителна присъда наказателно производство към момента на издаване на посочените актове без съмнение този подход е в пълно противоречие с основния правен принцип, формулиран най-общо като презумпция за невиновност (чл. 31, ал. 3 Конституция на Република България и чл. 16 НПК). По аналогични съображения не може да се приеме и , че огласяването на случая пред служители на МВР, граждани и на интернет страницата на уронва престижа на службата и на ОД на МВР- Пловдив. Както правилно е приел първоинстанционният съд, разговорът между служители Петров и Желязков е осъществен в извънработно време и в присъствието само на приятелката на Желязков. По делото няма представени данни от къде медията разполага с информация, относно отправените заплахи между служителите на МВР на 25.03.2020 г., която информация се е съдържала само в направения от Желязков запис. Правилно АС е приел, че се касае за изцяло лични отношения между служителите Петров и Желязков, за което е образувано наказателно производство и е повдигнато обвинение срещу младши инспектор Л. Петров за извършено престъпление по НК. Първостепенният съд е разгледал обстойно констатираните от дисциплинарно наказващия орган нарушения, допуснати от Петров при изпълнение на служебните му задължения. Обсъдени са подробно констатираните факти и обстоятелства, изложени в процесната заповед и са изведени относимите правни норми. Правилно съдът е посочил, че дисциплинарно наказващият орган не е оценил цялостната дейност на служителя в системата на МВР, последиците от деянието и по този начин да определи вида и размера на дисциплинарното наказание така, че да съответства на извършеното нарушение. Правилни са изводите на съда, че дисциплинарното нарушение, за което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", не е в такава степен тежко, че да съответства на тежестта на наказанието, а обжалваната заповед е постановена при липса на материалните предпоставки за издаването й, поради което приел, че същата е незаконосъобразна. Противно на твърденията, сочени в касационната жалба в рамките на дисциплинарното производство не са събрани други доказателства, разкриващи нарушение на правилата от младши инспектор Л. Петров по цитираните в заповедта по т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. С оглед на това и предвид установените несъмнени данни, че развилият се конфликт между дисциплинарно наказаното лице и неговия колега Д. Желязков е двустранен и че поводът за същия е личен, както и че поведението на последния е не по-малко морално укоримо, включително и за това, че именно той е създал гласност по случая, правилно решаващият съдебен състав е приел, че заповедта е издадена при липса на материалните предпоставки по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради което е незаконосъобразна.