Решение № 4862 от 9.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на туризма, подадена чрез главен юрисконсулт М. Хънтева срещу решение 3433 от 20.05.2022г. по адм.дело 1048/2022г. на Административен съд-София-град (АССГ), с което по жалба на ПС ГРУП АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], [номер], представлявано от изп.директор Р. Дачев, е отменена заповед Т-РД-27-440 от 13.01.2022 г., издадена от Министъра на туризма, с която е отхвърлено заявление на ПС ГРУП АД вх. BG-176789478-2021-05-1807 и е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по схема BG-176789478-2021-05, преписката е върната на Министъра на туризма за ново произнасяне по заявлението на ПС ГРУП АД с Вх. BG-176789478-2021-05-1807, при съобразяване с мотивите на решението в 14-дневен срок, и са присъдени разноски. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводтвените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ (БФП) на ПС ГРУП АД. По подробно направените доводи се иска отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът ПС ГРУП АД, [ЕИК], чрез пълномощника адвокат П. Антонов в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на ПС ГРУП АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], [номер], представлявано от изп.директор Р. Дачев, срещу Заповед Т-РД-27-440 от 13.01.2022 г., издадена от Министъра на туризма, с която е отхвърлено заявлението на дружеството с Вх. BG-176789478-2021-05-1807 и му е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по схема BG-176789478-2021-05 "Подкрепа на предприятия упражняващи дейност в един от следните кодове по КИД -2008 на НСИ 55, 56, 79, 82. 3, 86, 90, 93, 96. 04, обявена в изпълнение на държавна помощ SA. 100427 (2021/N) от 08.11.2021г., на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2021г. Административният орган е приел, че кандидатът не отговаря на предварително обявените критерии за допустимост по т. 6 Допустими кандидати, подт. 6. 1 и 6. 2 от Указанията и Критерий за допустимост 1 и 2 от раздел 3, група Критерии за допустимост на кандидатите. За да отмени оспорения акт първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Приел е, че дружеството е декларирало при кандидатстване по мярка реализиран оборот през 2019 г. в размер на 2254275. 59 лева. Приел е, че дружеството не е реализирало оборот през 2020 г. от дейността с код 55, но неправилно административния орган е счел, че следва да има реализиран такъв оборот и през 2020г., за да бъде отпусната БФП. Изискването и по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ПМС 393/2021 г. и по чл. 112, ал. 2 от ЗДБ за 2021 г., е спад в оборота, а не реализиран оборот за 2020 г. Мотивирал се е, че такова изискване няма, и на практика е налице спад в оборота на дружеството със 100%. Направил е извод, че в тази връзка § 1, т. 1 от ДР на ПМС 393 от 2021 г. пряко противоречи на чл. 112, ал. 1 от Закона за държавния бюджет за 2021 г., която норма не поставя изискване за реализиран оборот през 2020 г., а за спад в оборота с минимум 30 %, спрямо 2019 г. Приел е, че дружеството отговаря на всички критерий за отпускане на БВП. По изложените съображения е отменил административния акт като незаконосъобразен и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. В случая следва да бъде съобразено обстоятелството, че административните актове по отпускане на БФП в настоящия случай се издават в специална процедура по силата на специален закон и в този смисъл е налице хипотезата на чл.22, т.1 от АПК. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗДБ за 2021 г., държавата предоставя на предприятия, упражняващи дейност в един от следните кодове по Класификацията на икономическите дейности (КИД 2008) на Националния статистически институт 55, 56, 79, 82. 3, 86, 90, 93, 96. 04, които са засегнати от спад на оборота през 2020 г. с най-малко 30 на сто в сравнение с оборота през 2019 г. безвъзмездни средства в общ размер до 30 000, 0 хил. лв. Съобразно чл. 112, ал. 2 от ЗДБ за 2021 г., безвъзмездните средства се разпределят на пропорционален принцип спрямо броя на подадените заявления за подпомагане и реализирания оборот през 2019 г., но не повече от 20 на сто от реализирания оборот през 2019 г. От посочените норми могат са бъдат извлечени критериите за това кои лица могат да се ползват от помощта, т. е. какви са критериите за допустимост на кандидатите. Тези критерии са: 1/ предприятието да извършва дейност с код по КИД 2008 в група 55, както е в настоящия случай;2/ предприятието да е реализирало оборот за 2019 г.; 3/ оборотът на предприятието да е спаднал най малко с 30 % в сравнение с този реализиран през 2019 г. По делото не се спори, а това е отразено и във формуляра за кандидатстване, че основната дейност на дружеството е под код 55. 1; 68. 2; 56. 1 за 2019 г., като в процесната заповед този факт е описан в т. втора и за 2020 г., по извършена служебна справка в НСИ. В проектното предложение кандидатът е посочил реализиран оборот за 2019 г. в размер на 2 254 275. 59 лв. и реализиран оборот за 2020 г. в размер на 0 лв. Така вписаната информация изцяло съответства на отразената в Отчета за приходите и разходите на дружеството съответно за 2019 г. В мотивите на заповедта е посочено също, че по справка за 2020 г., по КИД -2008 г. кандидатът е осъществявал дейност по КИД 68. 2, поради което не попада сред допустимите кандидати по процедурата. Справката е извършена служебно. В Условията за кандидатстване детайлно са посочени задължителните правила по конкретната процедура, спрямо които се извършва допускане и оценка на проекти на кандидати за финансиране. Според тях източник на информация са данните за икономическия оборот на кандидатите, декларирани от самите тях преди това пред НСИ. С оглед на така посочените данни правилно административният орган е приел, че за 2020 г., наличието на оборот от 0. 00 лв. фактически представлява липса на осъществявана изобщо дейност, което е определящо, и дружеството попада сред недопустимите кандидати по процедурата. Съгласно чл.6, ал.1, т.1 и т.2 от ПМС 393/2021г. за определяне на условията, критериите, реда и размера на средствата, които се предоставят на предприятия, упражняващи дейност в един от следните кодове по Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008) на Националния статистически институт 55, 56, 79, 82.3, 86, 90, 93, 96.04/ Постановлението/, допустими кандидати от туристическия сектор по мярката са: 1. предприятия от туристическия сектор, които осъществяват дейност (основна и/или допълнителна) в един от допустимите кодове по чл. 1; 2. предприятия, които имат спад на оборота без ДДС за 2020 г. с най-малко 30 на сто спрямо реализирания оборот без ДДС през 2019 г. Следователно, касае за предприятия, които са осъществявали дейност през посочения период. В този смисъл следва да се тълкуват изискванията на чл.6, ал.1, т.1 и т.2 от Постановлението, както правилно е приел и административния орган. Този извод може да се извлече и от разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ПМС 393/2021г., където е посочена дефиницията за реализиран оборот- § 1. За целите на настоящата схема за държавна помощ: 1. "Реализиран Оборот" Оборот или Реализиран оборот за едно предприятие е сумарната стойност на процента, с който участва съответният допустим по схемата КОД по КИД-2008 (За "Хотелиерство" КОД: 55.1, 55.2, 55.3, 55.9; За "Ресторантьорство" КОД: 56.1, 56.2, 56.3; За "Туроператорска дейност" КОД: 79.1, 79.9; За "Организиране на конгреси и търговски изложения" КОД: 82.3; За "Други дейности по хуманно здравеопазване" КОД: 86.9; За "Експлоатация на зали за представления" КОД: 90.04; За "Дейности, свързани с развлечения и отдих" КОД: 93.2; За "Поддържане на добро физическо състояние" КОД: 96.04) във формирането на стойността, отразена в КОД 15100 от приходната част на Отчета за приходите и разходите на предприятието (ОПР) за съответната година, и получения процент, умножен по стойността, отразена в КОД 15100 от приходната част на Отчета за приходите и разходите на предприятието (ОПР) за съответната година. Конкретизиране на дефиницията за реализиран оборот е продиктувано от необходимостта да се гарантира постигане на целта на схемата, която е да се подпомогнат предприятия, които осъществяват дейност в туристическия сектор, т.е. предприятия, които в условията на пандемия не са преустановили дейността си и имат реализирани приходи. В тази връзка първоинстанционният съд е направил неправилен извод, че след като за 2020 г. кандидатът не е декларирал оборот в НСИ, то следва да се приеме, че спадът спрямо икономическият оборот за 2019г. е 100%. Този извод с оглед цитираните разпоредби, не се споделя от касационната инстанция. Изложеното мотивира заключение за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Достигайки до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото решено по същество от касационната инстанция, като се отхвърли оспорването на отказа за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1900,00/хиляда и деветстотин/лева, от които: по 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции, и 1700,00/хиляда и седемстотин/лева заплатена държавна такса за касационната съдебна инстанция, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ (ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение