Решение № 627 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11350/2016 г.

Решение № 627 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11350/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Агенция "Митници" е подала касационна жалба срещу решение № 205/21.07.2016 г. по адм. дело № 188/2016 г. по описа на Административния съд - С. З. в частта, в която е осъдена да заплати на Г. М. Ю. обезщетение в размер на 300 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването по съдебен ред на наказателно постановление № 1017/14/18.02.2015 г., издадено от началника на М.-П., както и частта на присъдените в полза на другата страна разноски в размер на 190 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваните части с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Решението се обжалва и от Г. М. Ю. в частта, в която предявеният от нея иск е бил отхвърлен за разликата над присъдената сума от 300 лева до пълния предявен размер от 600 лева с оплаквания за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Поискана е отмяната на решението в тази част с постановяването на друго, с което искът да бъде уважен изцяло, като се присъдят и направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е било образувано по исковата молба на Г. М. Ю. срещу Агенция "Митници", с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 600 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателно постановление № 1017/14/2015 г. от 18.02.2015 г., издадено от началника на М.-П.. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 1017/14/2015 г. от 18.02.2015 г на началника на Митница - П., въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 595/09.12.2014 г., на Г. М. Ю. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 123, ал. 1 ЗАДС, за нарушение на чл. 99, ал. 2, т. 2 ЗАДС. На основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС в полза на държавата са отнети стоките - предмет на нарушението. Наказателното постановление било обжалвано пред Районен съд - Ч., който с решение № 21/30.06.2015 г. по АНД № 73/2015 г. отменил наказателното постановление в частта на наложените административни наказания. Решението на районния съд било обжалвано от Агенция "Митници" пред Административния съд - С. З., който с решение № 335/13.11.2015 г. по КАНД № 293/2015 г. оставил в сила решението на районния съд. В производството пред районния съд Г. Ю. била представлявана от адвокат Т. Д.. Съгласно приложения по делото договор за правна помощ и процесуално представителство и пълномощно от 16.04.2015 г., договореното между тях и заплатено адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 300 лева. В исковото производство пред административния съд бил представен договор за правна помощ и процесуално представителство заедно с пълномощно от 20.07.2015 г., съгласно който Г. М. Ю. възложила на адвокат Т. Д. да изготви отговор на касационна жалба, подадена срещу решение № 21/30.06.2015 г. по АНД № 73/2015 г. по описа на Районен съд-Ч. и да осъществи процесуално представителство пред Административен съд - С. З.. Възнаграждението на адвоката по този договор е 300 лева и е платено изцяло в брой. Административният съд приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение в размер на 600 лева за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение, е частично основателен само по отношение на сумата 300 лева. Според мотивите на съда, доказан е само извършения от Г. Ю. разход за адвокатско представителство пред Районен съд - Ч. в размер на 300 лева. Този разход бил направен по повод обжалването на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление и представлявал пряка и непосредствена вреда от административнонаказателна дейност. По тези съображения административният съд осъдил Агенция "Митници" да заплати на Г. М. Ю. обезщетение за имуществена вреда в размер на 300 лева. Съразмерно с уважената част от исковата претенция административният съд присъдил и разноски в полза на Ю., възлизащи на сумата 190 лева. Съдът отхвърлил предявения иск в частта над присъдения размер от 300 лева до пълния предявен размер от 600 лева с мотив, че договорът за правна помощ и процесуално представителство от 20.07.2015 г. не е бил представен в производството по КАНД № 293/2015 г. по описа на Административния съд - С. З.. Тъй като договорът не фигурирал по делото, не може да се приеме за доказано, че разходът за адвокатско възнаграждение е бил направен от ищцата именно във връзка с обжалването на наказателното постановление. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Първоинстанционният съд е съобразил точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Решението съответства и на по-късно приетото Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съдът е направил законосъобразна преценка за наличието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на Агенция "Митници" по отношение на заплатения адвокатски хонорар от страна на Г. Ю. по договор за правна помощ и процесуално представителство от 16.04.2015 г., представен пред Районния съд - Ч.. Направеното в договора за правна помощ вписване удостоверява заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. В пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото незаконосъобразно наказателно постановление Ю. е понесла имуществена вреда, изразяваща се в направата на разход в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. Ищцата не би разходвала средства, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирала квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което сторената имуществена вреда подлежи на възстановяване. Правилно е решението на съда и частта, в която е отхвърлена исковата претенция на Г. Ю. в частта за разликата над присъдената сума 300 лева до претендираната като обезщетение сума от 600 лева. Представеният от ищцата в хода на исковото производство договор от 20.07.2015 г. за правна помощ и процесуално представителство за изготвяне на отговор на жалбата срещу решение № 21/30.06.2015 г. по АНД № 73/2015 г. по описа на Районен съд-Ч. е частен диспозитивен документ, който няма материална доказателствена сила. Поради това документът не ангажира съда да приеме за доказани съдържащите се в него изявления. Доказателствената му сила следва да се преценява с оглед всички доказателства по делото. Що се отнася до датата на съставянето му, тя се счита за достоверна само ако са изпълнени условията по чл. 181, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай административният съд е направил вярна преценка, че имущественият разход на ищцата за възнаграждение на адвокат в касационното производство, образувано в Административния съд-С. З., не може да се счете за доказан. Договорът за правна помощ от 20.07.2015 г. не е бил представен в производството по КАНД № 293/2015 г. по описа на Административния съд - С. З.. По това дело Г. Ю. не е била представлявана от адвокат в открито съдебно заседание. По делото е приложено кратко правно становище от адвокат Т. Д.. Към него обаче няма документ, според който Г. Ю. е заплатила на адвокат Димова допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Такъв документ без достоверна дата е бил представен едва след образуване на исковото производство пред Административния съд-С. З.. При отсъствието на поддържаните в двете касационни жалби отменителни основания следва да се приеме, че решението на административният съд е правилно и да се остави в сила. С оглед изхода на делото разноските на страните остават, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд