Решение № 346 от 25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2010 г.

Решение № 346 от 25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 290 ГПК. С. С. Ч. от [населено място], [община], област Б., чрез пълномощника си адв. Н. К. от АК-Б., е подал касационна жалба срещу решение № 366 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 350/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 405 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 997/2009 г. на районен съд-Г. Д., като е уважена молба на С. Ф. Асипова със съдебен адрес [населено място], за промяна на собственото име на малолетния й син К. на Ф. /род. на 3.09.2003 г./, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР във вр. с чл. 530 и сл. ГПК. Касаторът е развил съображения за неправилност на решението поради материална незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 1 ГПК. Ответницата С. Ф. Асипова със съдебен адрес [населено място] оспорва касационната жалба с писмен отговор, приподписан от пълномощника й адв. А. К. от АК-К. и моли да не се допуска обжалване на въззивното решение, поради липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Дирекция за социално подпомагане, [община] и Върховна касационна прокуратура не са заявили становища. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определение № 599 от 12.05.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос за липсата на мотиви в решението на въззивния съд и препращането към мотивите на първоинстанционния съд, който според касаторът е решен в противоречие с т. 19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК и обуславя приложението на чл. 280, ал 1, т. 1 ГПК. Допуснато е касационно разглеждане и по решаващия за спора материалноправен въпрос за наличието на "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 19 ЗГР, от който зависи основателността на иска. Посочени са решения № 471 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 470/2010 г. на ВКС, III г. о., № 138 от 19.03.2009 г. по гр. д. № 6115/2007 г. на II г. о., № 145 от 17.04.2009 г. по гр. д. № 4962/2007 г. на IV г. о. Междувременно е било постановено и решение по чл. 290 ГПК - № 507 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. на ВКС, III г. о., което е обосновало извод за основателност на искането за допускане на обжалването и по двата въпроса, поради наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. В отговор на първото питане следва да се има предвид следното: Постановени са множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК, които са свързани с приложението на чл. 272 ГПК. С тях е прието, че когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Тази възможност може да се използва при съвпадение на фактическите и правните изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност, т. е. когато тя е еднаква по обем и при двете инстанции, тъй като не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства пред въззивния съд. Но и в такъв случай въззивният съд мотивира решението си, като прави свои мотивите на първоинстанционния съд, с които обосновава изводите си по съществото на спора - така р. № 237 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на IV г. о., р. № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на IV г. о., р. № 764/2010 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на IV г. о., р. № 717 от 6.12.2010 г. по гр. д. 232/2010 г. на IV г. о. и др. С последните две решения още е пояснено, че при въззивното обжалване проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество и е необходимо съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, за да достигне до свое собствено решение - т. 19 от ТР № 1 по гр. д. № 1/2000 г. ОСГК. По втория въпрос също има задължителна практика на ВКС - р. № 507 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. на III г. о., р. № 200 от 14.04.2010 г. по гр. д. № 25/2009 г. на IV г. о., р. № 434 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 712/2009 г. на IV г. о. и др. В нея е посочено, че тъй като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, те трябва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР /и посочените в тях възможни отклонения/ относно начина на образуване на бащиното и фамилно име на физическото лице. По касационната жалба. За да потвърди първоинстанционното решение съставът на въззивния съд е приел, че изложената в решението на РС-гр. Г. Д. фактическа обстановка по спора е в съответствие със събрания доказателствен материал. Същата не се променя и след приемането на писмените доказателства по приложеното гр. д. № 629/2003 г. на РС-гр. Г. Д., по което първоначално е променено името на детето. От събраните доказателства се установява, че независимо от промяната на името от Ф. на К. с решение № 594/8.12.2003 г. детето и околните са продължили да използват и се обръщат към него с името Ф. и понастоящем детето е известно именно с него. Поради това въззивният съд е препратил към мотивите на решението на РС-гр. Г. Д.. Решението е неправилно. С оглед отговора на първия разгледан въпрос следва да се приеме, че въззивният съд не е имал основание да приложи разпоредбата на чл. 272 ГПК, тъй като неговата решаваща дейност е била различна по обхват спрямо тази на районния съд и с оглед представените и приети пред него нови писмени доказателства - гр. д. № 629/2003 г. на РС-гр. Г. Д. и социален доклад на дирекция за социално подпомагане - [населено място] от 11.06.2010 г. - последният изобщо необсъден във въззивното решение. Тези доказателства изменят фактическата обстановка по делото, защото установяват, че промяната на името на детето от Ф. на К. през 2003 г. е извършено по молба на двамата родители и при личното участие на неговата майка, сега ищца, С. Ч. Тя е заявила в съдебно заседание, че при раждането на детето е била разделена със съпруга си и затова го е записала на името на баща си, но след месец и половина се е преместила и заживяла в семейството си. Сега желанието на двамата родители е името на детето на бъде К., а съдът е отчел това обстоятелство, като е съобразил и показанията на св. Ч. и Г. за това, че детето отговаря на името К.. Това установяване, видно от приложеното пред въззивния съд дело, е в противовес на твърдението на молителката в настоящото производство и в неговия ход, че промяната на името през 2003 г. е осъществено от ответника без нейно знание и съгласие. На второ място, както вече се посочи, въззивният съд изобщо не е споменал в мотивите на решението си и друго важно доказателство, а именно представения пред него социален доклад на съответната социална служба в [населено място]. Той е обстоен и в него е направено заключението, че майката е спряла посещението на детето в детска градина само защото там го наричали с името К.. Самото дете е заявило, че знае и двете си имена и те му харесват, но все пак предпочита името "Ф.", както го нарича майка му и нейните родители след развода на страните. Детето е изразило желание да посещава детската градина независимо от това, че към него ще се обръщат с името "К.". В заключение на това е направен изводът, че водеща е позицията на майката името на детето да се промени и социалните служби са затруднени да изразят конкретно становище. Не е отчетено и поведението на майката, която препятства режима на лични контакти между детето и баща му, за което й е наложено задължително предписание съгл. чл. 21, т. 3 от Закона за закрила на детето. Независимо от допуснатото процесуално нарушение делото е изяснено от фактическа страна и настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ГПК. Установено е, че детето носи името К. по желание на двамата родители от 2003 г. След развода между страните и поради влошените лични отношения майката препятства личните контакти между бащата и детето, записва го на публични места /детска градина, личен лекар и др./ с името Ф. и всячески пречи на използването на законното му име. Това поведение е укоримо и не може да служи за повод личното име на детето да бъде променено, тъй като не представлява "важно обстоятелство" по смисъла на чл. 19 ЗГР. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗГР собственото име на всяко лице се избира от родителите му. Промяна на името може да се извърши при наличието на важни обстоятелства, каквито в случая липсват. Детето е личност и спрямо него трябва да се проявява уважение, любов и зачитане на интересите му. Основните принципи на гражданското право и обществения морал не позволяват нова промяна на името, желана само от единия родител, при установената в производството фактическа обстановка. Поради това Върховният касационен съд намира, че решението на Благоевградския окръжен съд следва да се отмени, а молбата за допускане на промяна в собственото име на детето - да се отхвърли. След навършване на пълнолетие детето само може да реши кое име да предпочете и да заяви собствена воля за това - р. № 145 от 17.04.2009 г. по гр. д. № 4962/2007 г. на ВКС, IV г. о. На касатора следва да бъдат присъдени направените разноски за всички съдебни инстанции в размер на 372, 50 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.