Решение № 1176 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7415/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив (ОД на МВР Пловдив) срещу Решение 3494/ 16.04. 2024 г., постановено по административно дело 2040/ 2023 г. на Административен съд- Пловдив (АС Пловдив), с което същата е осъдена да заплати на П. К. К. обезщетение в размер на 2500 лева за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на незаконосъобразна заповед за задържане. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на решението в обжалваната част- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че по делото не са доказани вреди от неимуществен характер, поради недостоверност на свидетелските показания. Смята, че в първоинсанционното производство по никакъв начин не са, се доказали наличието на трите предпоставки в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, които да обуславят право на обезщетение. Моли да се отмени на решението на АС Пловдив в обжалваната част и да се отхвърли изцяло предявения иск. Алтернативно иска да се намали присъденото обезщетение до справедлив размер. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- П. К. К. в писмен отговор, подаден чрез адвокат Т. Табаков счита решението на АС Пловдив за правилно, законосъобразно, обосновано и справедливо. Изразява несъгласие с жалбоподателя, че не следва да се кредитират свидетелските показания. Моли да се отхвърли касационната жалба и остави решението в сила. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната прокуратура е дал заключение, че съдът правилно е постановил осъдителен диспозитив, но решението следва да се измени относно размера на присъденото обезщетение, като то следва да бъде намалено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в осъдителната му част с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Първостепенният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), срещу Областна дирекция на министерство на вътрешните работи- Пловдив, с която иска тя да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 4000 лева за причинените неимуществени вреди от извършено незаконно задържане по силата на Заповед за задържане на лице рег. 281зз-22 от 09.02.2023 г., издадена от Мл. Разузнавач при РУ Карлово към ОДМВР Пловдив, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на влизане в сила на решението с което е отменена заповедта до окончателното й изплащане. Административният съд с оспореното пред касационната инстанция решение осъдил ОД на МВР Пловдив да заплати на П. К. К. обезщетение в размер на 2500 лева за неимуществени вреди, причинени му вследствие извършено незаконно задържане със Заповед за задържане на лице рег. 281зз-22 от 09.02.2023 г., издадена от Мл. Разузнавач при РУ Карлово към ОД МВР Пловдив ведно със законната лихва върху главницата 500 лева, считано от 29.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата му част, относно присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 2000 лв. до претендирания размер от 4 000 лв. С Решение 5073 от 6.06.2024 г. по делото е ДОПУСНАТА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в постановеното по адм. дело 2040/ 2023г. съдебно Решение с 3494/ 16.04.2024 г., като ВМЕСТО ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- Пловдив, сумата в размер на 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие извършено незаконно задържане със Заповед за задържане на лице рег. 281зз-22 от 09.02.2023 г., издадена от мл. разузнавач при РУ Карлово към ОД МВР Пловдив ведно със законната лихва върху главницата 500 лева, считано от 29.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, относно присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 2000 лв. до претендирания размер от 4 000 лв. СЛЕДВАЛО ДА СЕ ЧЕТЕ: ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, да заплати на П. К. К., живущ [населено място], [адрес], сумата в размер на 2500. 00 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие извършено незаконно задържане със Заповед за задържане на лице рег. 281зз-22 от 09.02.2023 г., издадена от мл. разузнавач при РУ Карлово към ОД МВР Пловдив ведно със законната лихва върху главницата 2500.00 (две хиляди и петстотин) лева, считано от 29.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата му част, относно присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 2500.00 лв. до претендирания размер от 4 000.00 лв. Решението в неговата отхвърлителна част не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. За да достигне до този резултат административният съд е приел, че на 09.02.2023г. е била издадена Заповед за задържане на лице рег. 281зз-22 от Мл. разузнавач при РУ Карлово към ОДМВР Пловдив. В заповедта било посочено, че лицето се задържа на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, тъй като за него имало данни, че е извършител на престъпление по чл.330 ал.1 от НК. Жалбоподателят бил освободен на следващия ден- 10.02.2023 г. в 14,45 часа. Заповедта е била обжалвана по съдебен ред, като с Решение 58 от 27.06.2023г., постановено по АНД 75/ 2023г., Районен съд- Карлово е отменил същата, като незаконосъобразна. Решаващият съд посочил, че самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на негативни емоции, провокирани от поставянето му в изолирана среда, поради което претендираните неимуществени вреди подлежалина обезщетяване. Създадените за времето на задържане негативни емоции произтичали вследствие на изпълнението на незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност е заповедта за задържане. Посочил, че от разпитаната по делото свидетелка се установява, че ищецът е изпитал негативни емоционални изживявания, вследствие на незаконното задържане. Безспорно било налице причинно- следствена връзка между изложените до тук неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, тъй като именно в резултат на нейното изпълнение задържаното лице претърпява тези вреди. Първостепенният съд, съобразявайки всички тези обстоятелства, обема, характера и тежестта на психологични страдания на ищеца, намерил, че сумата от 2500 лева е справедлив размер на дължимото от ответника обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на незаконното задържане. Касационната инстанция намира, че съдебното решение в едната част е недопустимо, а в другата правилно. Касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията на ОД МВР, с които е развита тезата, че не е приложен правилно материалния закон, тъй като представените по делото доказателства не са правилно интерпретирани при неговото постановяване и не е била установена обективната истина по случая. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт в частта, с която е прието, че дирекцията следва да заплати обезщетение. По отношение на иска, предявен по чл.204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт, с оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен адм. акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че от ищеца не са били доказани претърпени вреди. От доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая налице са претърпени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразно издадения адм. акт, както и задържането за 24 часа на лицето. Правилно показанията на свидетелката са обсъдени и съпоставени с останалите доказателства, приети по делото. Несъмнено незаконосъобразният акт и неправомерното задържане имат негативно отражение върху психическото състояние на лицето. Налице са негативни преживявания, изразяващи се в притеснения, терзания, физически и емоционален дискомфорт в резултат на незаконосъобразния административен акт. Това задържане незаконно е ограничило правото на свобода и сигурност на ищеца от 16.00 ч. на 9.02.2023 г. до 14.45 ч. на 9.02.2023 г., което е основно право от първостепенен порядък. Заедно с това задържането в рамките на същия период е оказало отрицателно въздействие върху психологичното му състояние чрез изживяването на стрес, страх, напрежение, тревожност, непоносимост към ситуацията и други. От друга страна ОСНОВАТЕЛНИ са доводите развити в касационната жалба по отношение на РАЗМЕРА на присъденото обезщетение, което обуславя неговото намаляване. При приложението на чл.52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се отчете, увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания и тяхната продължителност. Преценката следва да съобрази и размера на обезщетенията, които ЕСПЧ и ВАС присъждат в своите решения по казуси, близки на процесния. В случая липсват доказани трайни или интензивни вреди, включително понесени непривични страдания или въздействие на условия отклоняващи се от обичайните, при които се осъществило задържането, за да е налице основание за присъждане на по- високо обезщетение. Настоящият състав счита, че справедливото обезщетение в случая следва да е в размер на 1000 лв. Тази фиксирана сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчита интензитета на вредите, тяхната продължителност и ефекта им върху лицето. Със самият факт на осъждане ще се постигне компенсаторен ефект срещу външните обществени реакции на събитието в социума на населеното място- [населено място], област Пловдив, които са се отразили на лицето. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ОД МВР Пловдив е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намален от 2500 лв. на 1000 лв. За разликата над 1 000 лв. до 2500 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. С оглед изхода от спора разноски следва да бъдат присъдени, съобразно уважената и отхвърлена част от исковите претенции. За това в полза на ищеца, който има качеството на ответник в настоящото производство следва да бъдат присъдени разноски в размер на 250 лв. за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл.223 и чл. 222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд трето отделение