Решение № 300 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 268/2008 г.

Решение № 300 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 268/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а б. "а" ГПК (отм.). В. М. К. от гр. С. и Н. М. Й. от гр. Т. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение № 249 от 12. 11. 2007 г. по гр.въз.д. № 266/2007 г. на Ловешкия окръжен съд, с която е оставено в сила Решение № 430 от 31.07.2007 г. по гр.д. № 612/2004 г. на Троянския районен съд по отхвърлените искове срещу ответниците по чл. 195 във вр. с чл. 193 ЗЗД за сумата 9 500 лв. и на основание чл. 55 ЗЗД за сумата 500 лв. Поддържа се, че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради незачитане на доказателствата по делото и на материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено становище от ответниците по касация. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима, в частта, с която се обжалва въззивното решение по отхвърления иск по чл. 195 ЗЗД във вр. с чл. 193 ЗЗД за сумата 9 500 лв. Касационната жалба, в частта, с която се иска отмяна по реда на касационното обжалване на въззивното решение по отхвърления иск по чл. 55 ЗЗД по претенцията за обезщетение поради липсата на отреденото в обезщетение мазе № 7, заявена в размер на сумата 500 лв., е процесуално недопустима, на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.), тъй като се касае до обжалване на решение на окръжен съд по заявена облигационна претенция с цена на иска под 5000 лв. В тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Н. Й. и В. К. /заместила починалата по делото М. Й./ е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 195 във р. с чл. 193 ЗЗД след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че не са налице условията на закона за присъждане на претендираната сума за отстраняване на недостатъците в процесното жилище, тъй като не може да се направи разграничение между недостатъци в резултат на строителството и такива в резултат на обикновено потребление, а по отношение на тези недостатъци на вещта, за който обезщетените собственици са знаели преди въвеждане на блока в експлоатация, претенцията е погасена по давност - чл. 193, ал. 2 ЗЗД, тъй като този срок тече от датата на въвеждане на обекта в експлоатация - а именно 12.12.2003 г. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо, но отчасти неправилно. Допуснато е нарушение по приложение разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗЗД по отношение на ответника О. Т. Ищците по делото - М. / М. / В. Й. / починала в хода на делото и заместена от наследника по закон- дъщеря В. К. /и Н. М. Й./ и като наследник на покойната М. Й. са собственици на отчужден имот, като по силата на Заповед № 236/ 27.03.1990 г., издадена на основание чл. 100 ЗТСУ (отм.) на Председателя на градския НС - Т. са обезщетени с апартамент № 7 в ЖГ "О" вх. В с площ 101.20 кв. м., мазе № 7 и 0.669 % идеални части от общите части на сградата. Тринадесет години след заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.), с която се определя сградата в която, като отчуждени собственици, получават обект в обезщетение, на основание чл. 117, ал. 3 от ЗУТ им е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 34/12.12.2003 г., придружено от Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 13.11.2003 г. /акт. обр. 15/. Процесният апартамент, видно от констатациите на изслушаната съдебно- техническа експертиза и илюстриращият констатациите снимков материал е с множество явни недостатъци, отстраняването на които, според оценката на вещото лице, би възлязло на сумата 1 501.91 лв. за процесното жилище и за общите части, съобразно дела на собствениците, за сумата 5 270.27 лв. За да отхвърли предявеният иск, решаващият съд е приел, че отреденият в обезщетение обект безспорно с недостатъци, но не може да бъдат присъдени в полза на собствениците исканите суми за тяхното отстраняване, тъй като не се установява по категоричен начин недостатъците да се настъпили в резултат на некачествено извършени СМР или са резултат на обикновено похабяване, както, че е налице хипотезата на чл. 193, ал. 2 ЗЗД, по причина, че за тези недостатъци обезщетение собственици са знаели преди да получат имота във владение. Изводът на въззивния съд съда относно приложимостта на чл. 193, ал. 2 ЗЗД е неправилен. Заявеният иск е с правно основание § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ във вр. с чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 1 ЗТСУ (отм.) във вр. с чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 193, ал. 1 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ЗТСУ (отм.) е препращаща правна норма. По силата на същата "отношенията между страните" т. е. отношенията със субектите на процеса на строителство - инвеститор, строител и проектант, по повод на недостатъците на построените обекти, отстъпени като обезщетение на отчуждените собственици, и последните се уреждат по правилата на чл. 193 и сл. ЗЗД. чл. 193, ал. 2 ЗЗД изключва отговорността на продавача /т. е. на посочените субекти или на някой от тях-страна ответник в процеса- в тази насока т. 2 на ТР № 40/86 ОСГК ВС/ "за недостатъците на вещта, който са били известни на купувача при продажбата." Законодателят има предвид, че договорът за продажба според българския закон е консенсуален, собствеността преминава с постигане съгласието между договарящите страни и се предполага, че ако купувачът знае за недостатъците на вещта, то това означава, че той одобрява вещта с тези недостатъци и това негово знание е елемент от изразената воля в т. ч. и относно цената. Цитираната разпоредба е неприложима, когато знанието на недостатъците е преди преминаване правото на собственост и купувачът е уведомил продавача и е поискал от него да отстрани недостатъците. В този смисъл са налице релевираните с касационната жалба основания по см. на чл. 218а, б. "в" ГПК (отм.) за отмяна на обжалваното въззивно решение. С обжалваното решение, съдът е приложил правната норма, без да съобрази обстоятелството, че разпоредбите на чл. 193 и сл. ЗЗД се прилагат "съответно" към друга фактическа и правна хипотеза т. е. към различен фактически състав. Не е съобразен основният факт, че по силата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.) заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) прехвърля правото на собственост по отношение на отстъпения в обезщетение имот, макар той все още да не съществува. т. е. преди обективно да възникне обекта на собствеността, отчуждения собственик е собственик на отстъпения в обезщетение недвижим имот, без този имот да съществува като обект в правния мир. Правото на купувача да се предяви редхибиторния иск по чл. 193, ал. 1 ЗЗД не може да възникне преди да му е предоставена от възможност да прегледа вещта, тъй като огледа на вещае едно от задълженията на купувача, а самият оглед може да се осъществи само и доколкото вещта съществува. Процесът на строителство на жилищната сграда "О" гр. т. тяло вх. В, в която се намира отстъпеният като обезщетение обект-апартамент № 7 с площ от 101.20 кв. м., е продължил с години/ договорът за строителство е от 1995 г./ и е завършен при действие на ЗУТ /след 1.03.2000 г./, като приложимите правила за приемане и въвеждане в експлоатация на извършения строеж е съобразно този закон и съответните подзаконови нормативни актове. Констативният Акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа /чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ/ е съставен на 13.11.2003 г., а Удостоверението за въвеждане в експлоатация № 34, издадено на основание чл. 177, ал. 3 ЗУТ, е от дата 12.12.2003 г., то следва, че Отчуждените собственици на апартамент № 7 са подадохме жалба вх. № 200/12.11.2003 г. до Кмета на О. Т. и отказахме подписването на акт обр.15 от 13.11.2003 г., отразено в констативен протокол на Комисията от 17.11.2003 г. т. е. те действително са знаели за недостатъците, но и са уведомили страната продавач преди да премине собствеността в техния патримониум че както конкретния обект, така и целия блок е построен с недостатъци и отклонения от основния архитектурен проект т. е. уведомяването е станало преди "продажбата" доколкото законодателят има предвид именно момента на преминаване на собствеността от патримониума на продавача в патримониума на купувача. Като счита, по изложените съображения, че разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗЗД е неприложима и че са налице предпоставките на закона по чл. 119, ал. 1 ЗТСУ (отм.) във вр. с чл. 193, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав намира, че искът на обезщетените собственици е доказан по своето основания. По отношение размера на претенцията настоящият състав възприема изцяло констатациите на изслушаната съдебно техническа експертиза и като прецени вида и характера на тези недостатъци, описани точно от вещото лице, намира, че същите могат да се дължат само на лошо изпълнение СМР, а не и на обикновено употребление /л. 209-210 от делото/, поради което искът следва да бъде уважен съответно за сумата 1 501.91 лв. и за общите части, съобразно дела на собствениците за сумата 5 270.27 лв., или общо за сумата 6 772.18 лв. /шест хиляди седемстотин седемдесет и два и о.18 лв./ и отхвърлен за разликата до предявения размер от 9 500 лв. По отношение на ответника "БКС" - ЕООД гр. т. исковете са изцяло неоснователни, тъй като общинското дружество не е страна нито в процеса на обезщетяване на отчуждените собственици, нито е участник в процеса на строителство по см. на чл. 160 ЗУТ. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.), ищците имат право на разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 667.04 лв. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия