Решение № 17060 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11498/2013 г.

Решение № 17060 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11498/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Борисов Тодоров, чрез неговия процесуален представител срещу решение № 4638/09.07.2013 г. по адм. д. № 1099/2012 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София, Антоанета Любомирова Найденова, Страхил Минчев Стойнов, Борислав Страхилов Стойнов и Милена Страхилова Стойнова, не вземат становище. Ответницата по касационната жалба Кремена Витанова Стоименова чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Кремена Витанова Стоименова срещу заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в частта й, с която са одобрена кадастралната карта и регистър досежно границите на собствения й имот с идентификатор 04234.6966.250 и имоти с идентификатори 04234.6966.1637 и 04234.6966.251. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт в обжалваната му част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Източната граница на процесния имот, тази, тангираща с имот с идентификатор 04234.6966.1637 е отразена по изградената на място ограда, която не съвпада с кадастралната граница на двата имота, като несъответствието е от 37 см. Съдът е приел, че не е спазен приоритетът на чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри към датата на постановяване на обжалваната заповед, както и че при разлика от 37 см и лице от 15, 5 м то разликата се явява 16 кв. м. Според съда е следвало да се отрази тази граница по КП и РП, а не по материализирани граници на място, които с оглед разликата не съвпадат с отразеното по документа за собственост. По отношение на западната граница с имот с идентификатор 04234.6966. 251 съдът е развил доводи, че същата е частично неправилно заснета, което опорочава заснемането на цялата западна граница. Според съда неправилно е частичното заснемане по материализираната на място ограда, а заснемането в дъното на имота е правилно като отразено в съответствие с имотната и регулационната граница от действащия план. Така постановеното решение е необосновано: В този аспект приетите от съда фактически констатации не се подкрепят изцяло от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че материализираната граница не съответства с кадастралния и регулационния план. Съдът не е изяснил статута на процесните имоти съгласно предходните кадастрални и регулационни планове като квадратура и граници и кой е действащият кадастрален пла. Твърдението в жалбата е, че границите следва да са по кадастралния и регулационния план от 1986 г., в какъвто смисъл е и уваженото възражение по отношение на западната граница на имота от собственика на съседния имот 251-касатор пред настоящата инстанция. Самото вещо лице заявява, че документите за собственост са по предходния регулационен план, но от съда няма изследване на въпроса дали има съвпадение или разминаване на границите по плановете и материализираните такива, заснети в кадастралната карта, за да се приеме крайният извод за несъобразяване с плановете съобразно отразената в в чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри приоритетност. В тази връзка не са изисквани документите от административния орган за начина на отразяване на имотите в кадастралната карта, по конкретно протоколите за проверка, съставяни на място, в какъвто смисъл са и дадени указания от съда. В този аспект от пълномощника на жалбоподателката е изискано да се установи дали съществуващите на място огради съвпадат с кадастралните граници по действащия план, за да се отрече или потвърди отразяване в кадастралната карта на границите като неверни спрямо кадастралните такива. Поради това изводът за неверни и неточни граници в кадастралната карта е необоснован. Неизяснен с оглед обсъдените доказателства и инкорпорираните такива по делото е останал въпросът дали отразяването е извършено при нарушение на нормативно установения приоритетен ред - чл. 38, ал. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистър. Това налага обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящето решение. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска цялата административна преписка, включително съставения на място протокол за измерване от служители на административния орган съгласно чл. 39 от Наредба Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистър, да прецени дали трайните, съществуващи на място материализирани граници, съответстват на собственическите права на жалбоподателите, съобразно притежавания от тях документ за собственост и има ли разминаване на границите по действащия кадастрален план. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, .