Решение № 4207 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 804/2021 г.

Решение № 4207 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 804/2021 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуален представител главен юрисконсулт Х. Т., срещу Решение № 6262/11.11.2020 г., постановено по адм. дело № 7200/2020 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е отменена по жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) "Софиямед" ООД, Писмена покана № РД -25 ПП - 121/11.06.2020 г. на управителя на НЗОК, издадена на основание чл. 76а, ал. 3 ЗЗО. Наведените в касационната жалба възражения за недопустимост, неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Развити са съображения за неправилно приложение на нормата на 291, ал. 4 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз (НРД за МД) за 2020 г. – 2022 г., във връзка с неспазване на изискванията по Клинична пътека (КП) № 69. 1 "Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на гастроинтестиналния тракт за лица над 18 годишна възраст". Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената писмена покана, а в условията на алтернативност се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира се присъждане на съдебни разноски в размер на 200 лева (двеста лева) за заплатена държавна такса. Ответникът - Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Софиямед" ООД, представляваното от управителя д-р Й. П., чрез пълномощник юрисконсулт А. Д., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Приема наличие на касационните основания, по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебното решение, постановено от Административен съд - София град. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Писмена покана № РД - 25 ПП -121/11.06.2020 г., издадена от управителя на НЗОК, на основание чл. 76а, ал. 3 ЗЗО, с която лечебното заведение е приканено да възстанови доброволно, неоснователно получена сума в размер на 636 лева (шестстотин тридесет и шест лева), представляващи заплатената стойност по КП 69. 1 "Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на гастроинтестиналния тракт за лица над 18 годишна възраст" във връзка с ИЗ № 4105 на ЗОЛ. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема за установено, че ЗОЛ има две пролежавания в лечебното заведение. Първият болничен прием е отразен в ИЗ № 1537 за периода от 15.01.2020 г. - 23.01.2020 г. Видно от направление за хоспитализация бл. МЗ-НЗОК № 7 от АПИМП доктор П. С. от 28.01.2020 г., ЗОЛ постъпва в лечебното заведение на 06.02.2020 г. в 09. 09 часа за планов прием с насочваща диагноза "Функционално нарушение на червата, неустановено" с код по МКБ 10 К. 59. 9 по КП 71 и изписан на 09.02.2020 г. в 09. 30 часа по КП 69. 1 "Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на гастроинтестиналния тракт за лица над 18 години" с окончателна диагноза "Полипоза на сигма. Полипектомия. Възбудимо черво. Вътрешни хемороиди 1 ст." Направлението за хоспитализация е отчетено с извършването на една високоспециализирана интервенционална процедура, съответно 45. 42- ендоскопска полипектомия от дебело черво, вкл. ректо - сигмоидална област; 90. 59 – микроскопско изследване на кръв; 89. 52 – електрокардиограма; 88. 76 – диагностичен ултразвук на корем и ретроперитонеум; 89. 29 – други неоперативни измервания на пикочополовата система; 90. 99 – микроскопско изследване на проба от долния храносмилателен тракт и изпражнения – друго; 99. 29 – инжекция или инфузия на друго лечебно или профилактично вещество; 99. 15 – парентерална инфузия на концентрирани хранителни субстанции по време на болничния престой. От представената медицинска документация по ИЗ № 4105 първоинстанционният съд намира за установено, че липсва изследване на кръвна група по време на болничния престой по КП 69. 1. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд приема, че данните за кръвната група на пациента са били налице в същото лечебно заведение от престоя му по друга КП в периода – 15.01.2020 г. - 23.01.2020 г. Развити са съображения, че нормата на чл. 291, ал. 4 от НРД за МД 2020 г. - 2022 г. допуска използване на данни и документи, направени преди хоспитализацията, както и включването им при отчитане на КП, дори ако същите са представени от пациента, а не са направени в съответното лечебно заведение. Обоснован е извод, съобразно който следва да се изхожда от целта на разпоредбите, вкл. предвидения в КП алгоритъм. Изискването за определяне на кръвна група на пациента е квалифицирано като задължително при провеждане на ендоскопски / интервенционални процедури на гастроинтестинални тракт. В настоящата хипотеза, първоинстанционният съд съобразява конкретната фактическа обстановка, като формира решаващ мотив, че при наличие на данни от извършено имунохематологично изследване в същото лечебно заведение, липсват пречки резултатите да бъдат използвани предвид обстоятелството, че кръвната група е генно – обусловен признак на човека, който се унаследява чрез множество алели и не се изменя, респ. е константна величина. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са наведените възражения за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – София - град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. По делото не се спори, че ЗОЛ е бил предходно хоспитализиран в същото лечебно заведение от 15.01.2020 г. до 23.01.2020 г., по друга КП, по време на който престой и ИЗ е извършено изследване на кръвната група на лицето. От представения фиш с баркод: 0001761529 е видно, че по ИЗ № 1537/2020 г. по отношение на същия пациент, в лечебното заведение е направено имунохематологично изследване № 345/15.01.2020 г., като кръвната група е определена от вид А с положителен резус – фактор (Rh +). В съответствие с "Диагностично – лечебния алгоритъм" по КП № 69. 1 КП 69. 1, клиничната пътека се счита за завършена, ако са приложени и отчетени: една високоспециализирана интервенционална процедура, четири основни диагностични и една терапевтична процедура. За процесния случай няма спор, че са приложени една високоспециализирана процедура – с код 45. 41; 5 броя диагностични процедури, кодове № 88. 76; 89. 29; 89. 52, 90. 59 и 99. 04, както и 2 броя основни терапевтични процедури с кодове 99. 15 и 99. 29. Спазен е периодът на болничен престой, разписан в КП. В контекста на изложеното, при систематичното тълкуване на нормата на чл. 291, ал. 4 от НРД за МД за 2020 г. – 2022 г., във връзка с разписания "Диагностично – лечебен алгоритъм" по КП № 69. 1, обосновано е изведено от първоинстанционния съд, че задължителните процедури при провеждане на лечението на ЗОЛ са изпълнени, което е основание за приемане на клиничната пътека за завършена. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и по силата на чл. 143, ал. 3 АПК, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. По силата на чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Националната здравноосигурителна каса следва да бъде осъдена да заплати в полза на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Софиямед" ООД съдебни разноски в размер на 100 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,