Решение № 3922 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8108/2010 г.

Решение № 3922 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8108/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Столична община чрез мл. юрисконсулт Радослава Александрова против решение № 855 от 10.04.2010 г. на Административен съд София град, Второ отделение, 25 състав по адм. дело № 8354/2009 г. С него се отменя по жалба на Поликсена Георгиева Наумова и Илия Георгиев Наумов мълчалив отказ на кмета на Столична община, район "Витоша" да се произнесе по искане вх. № 94 - 00 - 6914/15.10.2009 г., връща се преписката на органа за произнасяне по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и определя срок за произнасяне. Поддържат се доводи за неправилност на решението, при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК с искане за отмяната му. Поддържа, че жалбата е преждевременно подадена тъй като за органа произнасянето по заявлението е в хипотезата на чл. 57, ал. 5 АПК и считано от датата на подаване на заявлението 15.10.2009 г., писмо до заявителите на 28.10.2009 г. и представяне на скица от тях на 02.11.2009 г. подаването на жалбата е в срока за произнасяне от административния орган. Ответниците, Поликсена Георгиева Наумова и Илия Георгиев Наумов чрез адвокат Божилова вземат становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради отсъствие на касационни основания за отмяната му. Неоснователен е доводът, че оспорването е преждевременно, т. е. преди да е налице мълчалив отказ на административния орган да издаде заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Искането е с вх. № № 94-00-6914/15.10.2009 г. и по същността си представлява искане за издаване на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. На основание чл. 57, ал. 3 от АПК срокът за издаване на акта е 7-дневен. Изтича на 22.10.2009 г. и към тази дата е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който е своевременно оспорен. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Поликсена Георгиева Наумова и Илия Георгиев Наумов срещу мълчалив отказ на кмета на общината да се произнесе по искане за издаване на заповед по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ по отношение на имот, заявен пред Общинска служба по земеделие за възстановяване на правото на собственост. Съдът е разгледал по същество жалбата като от фактическа страна е установил, че в срока за произнасяне органът не е издал искания акт, за което са били налице предпоставките от фактическа и правна страна, с оглед на което мълчаливият отказ като незаконосъобразен е отменен и преписката върнато за произнасяне в дадения от съда срок. Постановеното решение е правилно. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е част от производството по реда на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделски земи които се намират в границите на урбанизираните територии. За целта произнасянето на ОСЗ е в зависимост и се съобразява със от застрояването в имотите, както и с други обстоятелства, които се отразяват в удостоверение и скица, издадени от кмета на общината, след като влезе в сила заповедта му за одобряване решението на техническата служба която служебно определя застроената площ. В настоящият случай заявление за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, респективно удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ е подадена на 15.10.2009 г. и съобразявайки сроковете за издаване на акта към момента на подаване на жалбата са изтекли както правилно е приел и административния съд в обжалваното решение. Поддържаните доводи в касационната жалба, че срокът за издаване на акта е по чл. 57, ал. 5 - месечен такъв от подаване на заявлението са неоснователни. Правилото по чл. 57, ал. ал. 1 за издаване на акта в 14-дневен срок е валидно и в настоящия случай и отклонение от него е възможно в предвидените хипотези на ал. 5, 6 и 7 но административният орган е следвало да уведоми незабавно молителя за удължаването на срока. По делото е представено като доказателство писмо с изходящ номер от 28.10.2009 г. на техническата служба на общината, адресирано до заявителите, че се изискват представяне на документи /скици/. Това действие не е в изпълнение на задължението на органа да уведоми заявителите, че се удължава срока за произнасяне от една страна и от друга няма данни това да е станало в срока за произнасяне, изтичащ на 29.10.2009 г. поради което тази кореспонденция няма правната стойност в смисъла на който й се придава в касационната жалба. При изложените съображения решението е постановено при отсъствие на пороците сочени като касационни основания за отмяна и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото своевременно направеното искане за разноски от ответника е основателно и следва да бъде уважено в доказания размер от 500/петстотин/лева представляващо възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение