Решение № 8373 от 5.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10092/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба /наименувана въззивна жалба / от Старлес 2020 ЕООД и П. И. П. подадена чрез адвокат Йорданов САК, против Решение 7469/17.07.2024 г. по адм. дело 82/2024 г. на Административния съд Варна , с което са отхвърлени исковите претенции на дружеството срещу Национална агенция за приходите / НАП/ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се направените от съда изводи, че исковете са неоснователни. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на твърденията. Моли така постановеното решение да бъде отменено, а исковете да бъда изцяло уважени. В касационната жалба се претендират разноски. В съдебно заседание процесуалният представител не се явява.

Ответникът Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуален представител, писмено и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и поддържа представения писмен отговор.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно, а исковите претеции за неоснователни.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред Административен съд - Варна е образувано по исковата молба на Старлес 2020 ЕООД и П. И. П. против НАП, с която на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, е предявен иск за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер на общо 93 543,76 лева за дружеството и 5000 лева за П. И., ведно със законната лихва по исковете за имуществени вреди, от които:

• на Старлес 2020 ЕООД сумата от 2458.87 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, настъпили в резултат от Постановление С230003 -023-0002025/ 27.07.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити в ОББ., за сумата от 50 350.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

• на "СТАРЛЕС 2020" ЕООД сумата от 28 193.76 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в изплатени неустойки на съконтрагент на дружеството ищец, поради невъзможност за извършване на плащания, дължащо се на Постановление С230003 -023-0002025/ 27.07.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

• на Старлес 2020 ЕООД сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от Постановление С230003 -023-0002025/ 27.07.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити в Обединена българска банка., за сумата от 50 350.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

• на П. П. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безсъние и притеснения, настъпили в резултат от Постановление С230003 -023-0002025/ 27.07.2023г.. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити в ОББ, за сумата от 50 350.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ищцовото дружество и П. П. твърдят, че вредите са причинени от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност, а именно Постановление С230003 -023-0002025/ 27.07.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна за налагане на предварителни обезпечителни мерки, отменено по съдебен ред.

Фактическата обстановка е изложена пълно и обосновано, съгласно приложените по адм. дело 82/2024 г. на Административен съд - Варна доказателства и страните не я оспорват, поради което настоящата инстанция няма да я преповтаря напълно. За пълнота ще се отбележат само някои моменти - спрямо Старлес 2020 ЕООД е издадено Постановление С230003 -023-0002025/ 27.07.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Наложен е запор на дружеството върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги по сметки в банка О. Б. Б., за сумата от 50 350.00 лв. Постановлението е обжалвано от страна на Старлес 2020 ЕООД, но жалбата е оставена без уважение с Решение 158 от 02.08.2023 г. на директора на ТД на НАП Варна. Решението на директора на ТД на НАП Варна е обжалвано по съдебен ред. С Решение 1598 от 17.11.2023 г. по адм. дело 1733 по описа на АдмС Варна за 2023 г. е отменено Решение 158/ 02.08.2023г. на Директора на ТД на НАП - Варна и потвърденото Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 27.07.2023г. Решението е влязло в сила на 17.11.2023 г. Обезпечителните мерки са отменени с Постановление от 07.12.2023 г. и е вдигнат запора на банковата сметка на дружеството в банка ОББ.

П. П. обосновава претенцията си с обстоятелството, че тя е едноличният собственик на капитала на Старлес 2020 ЕООД.

Събрани са множество писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-счетоводна експертиза, изслушани са свидетелски показания.

С обжалваното решение исковата претенция е изцяло отхвърлена като недоказана и съдът е приел, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Съдът е приел, че ищцовото дружество не е доказало реалното настъпване на претендираните имуществени вреди. Обосновал е извод, че юридическо лице не може да търпи неимуществени вреди. Счел е, че не установява и твърдяното от ищеца накърняване на доброто му име и търговска репутация, уронване на престижа и невъзможност да извършва нормална търговска дейност. По отношение на претенцията на П. П. е стигнал до заключението, че тя не е била адресат на отменения административен акт, поради което не търпи вреди във връзка с него.

Касационната жалба е частично основателна. Решението е частично неправилно.

Фактическата обстановка по делото е установена, но крайните изводи не съответстват на материалния закон.

Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ..

Безспорно по делото е доказано наличието на отменено по съдебен ред Постановление С230003 -023-0002025/ 27.07.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

По отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди, поради невъзможността дружеството да разполага и да оперира с паричните средства по банковата си сметка и така не е могло да изпълняван задълженията си по сключен договор със съконтраген и поради това е платило неустойка в размер на общо 28 193,76 лева Настоящата инстанция намира исковата претенция в тази част за основателна. Безспорно е налице сключен между Старлес 2020 и Ем Джи Ем - Футуро ЕООД договор за доставка на определена стока. Безспорно до момента на налагане на принудителните обезпечителни мерки дружеството е изпълнявало своите задължения по договора, като е заплащало дължимите, описани във фактурите, суми. Действително представените договор за доставка, 6 бр. фактури, анекс за прекратяване на договор от 20.05.2024 г., покана за доброволно изпълнение, 2 бр. платежни нареждания са частни документи, но не би могло да се очаква от частни субекти да използват в търговските си отношения само и единствено официални документи. Характерът на търговските отношения и динамиката на търговския оборот предполагат необходимост от по-голяма гъвкавост, поради което е обичайна практика субектите да си служат с частни документи. Освен това представените от дружеството документи установяват факти, които не са опровергани от други събрани по делото доказателства. Предвид описаното, настоящият съдебен състав не споделя изводите, обективирани в оспореното решение за неоснователност на претенцията на ищовото дружество за заплащане на обезщетение за платена неустойка на съконтрагент на дружеството ищец, поради невъзможност за извършване на плащания, във връзка с незаконосъобразното постановление от 27.07.2023 г. Сумата от 28 193,76 лева е платена на две вноски първата 15 000 лева и втората 13 193, 76 лева /лист 39 и 40 от делото на АС Варна/. Същото е отбелязано и в заключението на вещото лице по счетоводната експертиза /стр. 103 дело АС Варна/. Към сумата от 28 193, 76 лева следва да се прибави законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.

Настоящата инстанция, намира, че съдебното решение е правилно в останалите му част, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК препраща към мотивите му, като с оглед изчерпателност на изложението следва да бъдат отбелязани някои съществени обстоятелства:

Константна е практиката на Върховния административен съд, че юридическите лица, доколкото нямат психика, не могат да търпят неимуществени вреди като болки, страдания, неудобства и тн. Накърняването на репутацията и доброто търговско име имат имуществено измерение и биха имали отражение върху имуществото на юридическото лице посредством неговото намаляване, което както правилно отбелязва първата инстанция, има характер на имуществени вреди. Самият общопризнат смисъл, вложен в понятието неимуществени вреди налага извода, че тези вреди нямат своя имуществена стойност и следователно - парично изражение, което е несъвместимо с правната същност и начин на възникване на юридическото лице - търговец. Търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент, то няма неимуществени активи и пасиви и вредите, които търпи, се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент, че неимуществените вреди засягат неблагоприятно единствено психическите преживявания на увреденото лице, а е безспорно, че юридическите лица не могат да страдат емоционално. Доколкото обаче при гражданските съдилища има противоречива практика относно въпроса за обезщетяването на неимуществени вреди при юридическите лица, е налице образуваното в тази връзка тълк. дело 1/2023 г. по описа на ОСНГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което понастоящем е все още висящо, за постановяване на съвместно тълкувателно постановление на ВКС и ВАС по въпроса Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт? . Към настоящият момент няма постановено тълкувателно решение. С оглед на дотук изложеното, правилна е преценката на съда, че исковата молба е неоснователна в тази част от претенцията.

По отношение на претенцията на П. П. за присъждане на неимуществени вреди, настоящата инстанция намира, че съдебното решение в тази част е правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция обръща внимание, че действително П. П. не е адресат на отмененото постановление, а е едноличен собственик на капитала на дружеството, но обостоятелството, че тя не е адрес на акта не е пречка принципно да претендира вреди, тъй като би могла да бъде засегната неблагоприятно. Засягането следва да бъде пряко и непосредствено и не предпоставя задължително засегнатото лице да бъде адресат на незаконосъобразния акт. Съгласно доктрината и съдебната практика, пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, като под преки вреди се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, а непосредствени са вредите, настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Аргумент за неоснователност на иска на П. П. за неимуществени вреди са следните: Засягането от неблагоприятния и отменен акт не е директно върху правната сфера на П., а е опосредено от зясагането на правната сфера на дружеството Старлес 2020 ЕООД. По делото не се доказа, а и не се твърди, тя да е поела личен ангажимент за задълженията на дружеството Старлес 2020 ЕООД. Няма данни и доколко тя активно е вземала участие в дружествените дела. Тя е собственик на капитала на това дружество, но самото дружество е отделен правен субект и има имуществена самостоятелност. Имуществото на ЕООД е собственост на самото ЕООД, а не на физическото лице едноличен собственик на капитала. Става ясно и че самата П. не е управител на дружеството. Притесненията, които П. П. е изпитала, са във връзка със самата фирма и нейното състояние, а не са пряко от самият акт - Постановление от 27.07.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Както се спомена по-горе засягането е директно в правната сфера на дружеството, а евентуалното отражение върху П. е от косвен характер. Изискването на закона е за пряко и непосредствено засягане. С оглед на което настоящата инстанция намира исковата претенция за неоснователна, какъвто е и решаващият извод на първоинстанционния съд.

По изложените съображения, решението следва да бъде отменено и искът с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ на Старлес 2020 ЕООД да бъде частично уважен, както следва за сумата от 28 193,76 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в изплатени неустойки на съконтрагент на дружеството ищец, да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

При този изход от спора и с оглед нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, в полза на Старлес 2020 ЕООД следва да бъдат присъдени съдебните разноски за двете съдебни инстанции съобразно уважената част от исковете.

В полза на касатора се присъждат разноски пред първата инстанция в общ размер на 3091 лв., от които 75 лв. държавна такса за дружеството, 400 лв. за изготвена съдебно счетоводна експертиза и адвокатско възнаграждение в размер на 2616 лв. съобразно уважената част от иска. Държавната такса заплетена от П. П. и възнаграждението за изготвена съдебно-психологична експертиза не следва да бъдат присъждани, доколкото претенцията в тази част е неоснователна.

В полза на касатора следва да бъдат присъдени и сторените пред настоящата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева и държавна такса в размер на 37,50 лева. По отношение на адвокатското възнаграждение, настоящата инстанция намира, че то следва да бъде присъдено изцяло, доколкото се явява доста под минималното съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. В полза на Национална агенция за приходите следва да бъде присъдено възнаграждения за юрисконсулт в размер на 200.00 лева за касационната инстанция по компенсация.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд трето отделение,