Решение № 5915 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2855/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Миграция“ – Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Терзийска, срещу решение № 2092 от 15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 490/2025 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отменен като незаконосъобразен негов Отказ рег. № 5364р-16664 от 22.07.2025 г., с който на Д. А. М., роден на [дата]. е отказано предоставяне на статут на „лице без гражданство“, на територията на Република България, по заявление № 313000-19577 от 26.11.2024 г., по описа на Областна дирекция ма Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник. В касационната жалба са наведени доводи, че оспореното решение е нищожно, поради местна неподсъдност на делото на Административен съд – Перник. Алтернативно се излагат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не е налице приетата от съда материална незаконосъобразност на акта, тъй като е безспорно установено съобразно приобщените по делото доказателства, че майката на лицето е била с руско гражданство, а баща му е гражданин на Армения, като родителите не са се възползвали от предоставената от съответното национално законодателство правна възможност синът им да придобие руско или арменско гражданство, респ. детето не може да бъде определено като лице без гражданство. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на процесния отказ за предоставяне на статут на лице без гражданство на територията на Република България. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Чорбаджийски, който поддържа жалбата и направените със същата искания. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Д. М., чрез процесуалния си представител адвокат Гонев, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Д. А. М., роден на [дата]., с адрес: гр. Радомир, област Перник, [жк], [адрес] срещу Отказ рег. № 5364р-16664 от 22.07.2025 г. на директора на дирекция „Миграция“ при МВР, с който му е отказано предоставяне на статут на „лице без гражданство“, на територията на Република България, по заявление № 313000-19577 от 26.11.2024 г., по описа на ОД на МВР – Перник. С оспореното съдебно решение процесният отказ е отменен и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебния акт. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, от данните по която се установяват следните правнорелевантни факти и обстоятелства: административното производство е образувано по повод заявление № 313000-19577 от 26.11.2024 г., до директора на дирекция „Миграция“, подадено от Д. М. и неговия баща А. М., чрез ОД на МВР – Перник, група „Миграция“, с което е направено искане за предоставяне на статут на лице без гражданство. Заявлението е подадено в условията на чл. 63а, ал. 4 от ППЗЧРБ, тъй като към датата на входиране Д. М. е бил непълнолетен. Към заявлението са приложени: удостоверение за раждане, от което е видно, че Д. М. е роден на [дата]., в гр. Перник, съставен е Акт за раждане № 0630 от 27.12.2006 г. Майка на лицето е Л. Д. К. [ЕГН], гражданка на Руската Федерация, а баща А. Н. М., роден на [дата]., гражданин на Република Армения. Видно от удостоверение № 099 от 13.11.2024 г. на Консулския отдел на Посолството на Република Армения, в Република България, Д. А. М., роден в Република България, не се явява гражданин на Република Армения. Видно от уведомление № 15938 от 02.09.2024 г. на Посолството на Руската Федерация, в Република България, по отношение на Д. А. М., роден в Република България, е установена липса на гражданство на Руската Федерация. От данните в удостоверение за раждане на Л. Д., майка на Д. М. и удостоверение на Държавна агенция за българите в чужбина се установява, че Л. Д. е лице от български произход. От препис извлечение от акт за смърт на Л. Д. се установява, че същата е починала на 08.07.2022 г. Представени са удостоверение за наследници № 1040 от 25.09.2023 г. и удостоверение за сключен граждански брак, видно от което А. Н. М. и Л. Д. Д. са сключили граждански брак на 15.05.2007 г. Представена е и декларация от А. Д., в която деклараторът заявява, че ще осигури на Д. М. жилище и адресна регистрация на адрес: гр. Радомир, област Перник, [жк], [адрес]. Със заявителя Д. А. М., в присъствието на баща му, е проведено интервю, съгласно изискванията на чл. 63б от ППЗЧРБ, на 28.11.2024 г., като е съставен протокол рег. № УРИ 313р-21819 от 28.11.2024 г. В хода на административното производство е изискана информация от ДАНС, като със становище № ПР-904 от 06.12.2024 г. на Териториална дирекция „Национална сигурност“ – Перник е предоставена информация, че за лицето Д. М. не са налични данни, които да дават основание да се предполага, че същият представлява заплаха за националната сигурност, поради което ДАНС не възразява да му бъде предоставен статут на лице без гражданство. Административното производство е приключило с постановяване на Отказ рег. № 5364р-16664 от 22.07.2025 г. на директора на дирекция „Миграция“ при МВР, с който на Д. А. М. е отказано предоставяне на статут на „лице без гражданство“. От страна на административния орган е направен извод, че Д. М. не може да се счита за лице без гражданство, тъй като родителите му (майка – гражданка на Руската федерация и баща гражданин на Република Армения), са имали възможност да се обърнат към компетентните власти на съответните държави, за да може техния син да получи гражданство по силата на законодателствата на Руската Федерация или Република Армения. Административен съд Перник е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с неговата цел. Съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява, че към датата на подаване на заявлението за предоставяне на статут на лице без гражданство, Д. М. не отговаря на изискванията да придобие гражданство, въз основа произхода от родителите си, като в същото време е безспорно, че същият не е регистриран и като български гражданин, по причини основани изцяло в съдържанието на определението „за лице без гражданство - de jure“. Направен е извод, че не са изследвани всички факти относими към предмета на производството, в резултат от което, от директора на дирекция „Миграция“ е постановен незаконосъобразен акт, издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, обосновали, както несъответствието му с изискванията за форма, свързани с неговата мотивираност, така и приложението на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Настоящият състав на ВАС, на първо място следва да посочи, че изложените в касационната жалба доводи за нищожност на оспорения съдебен акт са неоснователни. От страна на Административен със – Перник е извършена необходимата проверка, като е установено, че Д. А. М. е вписан в регистрите на населението на община Перник и по отношение на него съществува регистрация на постоянен и на настоящ адрес на територията на гр. Перник. При наличието на тези данни, правилно е прието, че делото е местно подсъдно на Административен съд – Перник. При изяснена фактическа обстановка, установена от събраните по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод за основателност на депозираната пред него жалба. Съгласно чл. 21б, ал. 1 ЗЧРБ статут на лице без гражданство може да се предостави на чужденец, който не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство, а съгласно ал. 2, редът за предоставяне на статут на лице без гражданство се определят с този закон и правилника за прилагането му. Разпоредбата е в съответствие с ратифицираната от Република България, Конвенция за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28.09.1954 г. Според чл. 21д, ал. 4 ЗЧРБ директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице издава решение за отказ за предоставяне на статут на лице без гражданство, когато се установи, че кандидатът пребивава незаконно на територията на Република България към датата на подаване на заявлението и не отговаря на изискванията на този закон и на правилника за неговото прилагане относно предоставянето на статут на лице без гражданство. Следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 1 параграф 1 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, лице без гражданство означава лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство. Приема се, че въпросите на гражданството са част от вътрешната компетентност на съответната държава. Приложимостта на вътрешното право, обаче може да е ограничена от редица решения на други държави или от международното право. Постоянната палата за международно правосъдие приема, че въпросът дали дадена материя е предмет единствено на вътрешната компетентност на държавата по същество е относителен въпрос, тъй като зависи от развитието на международните отношения. През 1949 г., преди приемането на Конвенцията за бежанците, в доклада, подготвен от Икономическия и социален съвет на ООН, в част ІІІ се посочва, че са налице две категории лица без гражданство – лица без гражданство de jure и лица без гражданство de facto. Лицата без гражданство de jure са тези, които не са граждани на никоя държава, защото, или поради рождение или пък впоследствие, те не са получили гражданство или, защото по време на живота си те са загубили своето гражданство и не са придобили ново гражданство. Лицата без гражданство de facto са тези, които напускайки страната, на която са граждани, повече не се ползват от защитата и подкрепата на националните власти или поради причината, че тези власти отказват да им дадат тази защита и подкрепа, или пък, защото те самите са отхвърлили защитата и подкрепата на държавата, на която са граждани. Анализът на посочената дефиниция предполага извода, че тя не препраща към правата, с които разполагат лицата с гражданство, нито към реда за предоставяне на гражданство или пък за достъпа до гражданство. Поради тази причина определянето дали едно лице се разглежда като гражданин в съответствие със законодателството на дадена държава налага анализ на начина, по който тази държава на практика е прилагала своите закони за гражданството, поради което в случая това несъмнено означава да се прегледат и съобразят съответните закони на държавата, с която лицето има привързаност (страните, чиито граждани са родителите на непълнолетното лице). Безспорно е, че в случая доказателствената тежест за установяване, че жалбоподателят е лице без гражданство е била у него. Лицето, поискало предоставянето на статут на лице без гражданство, е имало възможност да събере всички необходими документи в тази насока, както по отношение на неговата националност, така и по отношение на правото му на пребиваване в съответната страна. Няма спор, че искането за получаване на статут е било мотивирано само с обстоятелството, че лицето не притежава документ за гражданство. Видно от приложените по делото доказателства - Уведомление № 159381/02.09.2024 г. от Консулския отдел на посолството на Руската федерация в България и Удостоверение № 99/2024 г. от 13.11.2024 г. от Консулския отдел на посолството на Република Армения в Република България, Д. М. и неговите родители не са предприели действия по отношение на придобиване на гражданство, като не са направени необходимите постъпления до посолствата на двете държави, въпреки предвидения за това ред и възможност за това в националното им законодателство. Д. М. е могъл да придобие гражданство на Руската федерация или на Република Армения, като бездействието му, и по-точно това на неговите родители правилно е отчетено от административния орган, поради което на основание чл. 21д т. 4, предл. второ ЗЧРБ е издаден процесният отказ. Компетентният административен орган правилно е преценил, че за Д. М. съществува правна възможност да придобие руско или арменско гражданство, като дете на граждани на тези страни, а бездействието на родителите му не го прави автоматично лице без гражданство по смисъла на Конвенцията, на което да следва да бъде предоставен статут. С оглед на което неправилно е преценено от съда, че заявителят се явява лице без гражданство de jure. По смисъла на § 1, т. 3б от ДР на ЗЧРБ, Д. М. пребивава незаконно на територията на Република България, тъй като не отговаря на условията за престой и никога не е имал разрешено право на пребиваване на някое от основанията по чл. 22 ЗЧРБ, което всъщност не е спорно между страните и е удостоверено от извършената справка в АИС „Единен регистър на чужденците“. Установява се наличие и на двете кумулативно дадени предпоставки за постановяване на отказ по чл. 21д, т. 4 ЗЧРБ – чужденецът пребивава незаконно на територията на Република България към датата на подаване на заявлението и същият не отговаря на изискванията на ЗЧРБ и ППЗЧРБ относно предоставянето на статут на лице без гражданство. Направените от първоинстанционния съд изводи в противоположния смисъл се явяват неправилни и противоречащи на материалноправните разпоредби. Поради това постановеното решение следва да бъде отменено, а спорът да се реши по същество на основание чл. 222, ал. 1 АПК с отхвърляне на жалбата на Д. М. срещу отказ № 5364р-16664/22.07.2025 г. на директора на дирекция „Миграция“ - МВР за предоставяне на статут на лице без гражданство на територията на Република България. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати в полза на касационния жалбоподател претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 102 евро, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По изложените съображения и на основание на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,