Решение № 12456 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9260/2018 г.

Решение № 12456 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9260/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Н. Велкова против решение № 1260 от 7.06.2018 г. по адм. дело № 794/2018 г. на Административен съд – Пловдив. В нея се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – главният секретар на Националната здравноосигурителна каса, чрез процесуалния си представител е представил писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Н. Велкова против заповед № 1 от 1.03.2018 г., издадена от главни секретар на Националната здравноосигурителна каса, с която на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на служителката за длъжността "началник отдел", с място на работа: "Специализирана администрация", дирекция "Договаряне и контрол на изпълнението на медицинската, денталната помощ и аптеки", отдел "Извънболнична медицинска, дентална помощ и аптеки" в РЗОК – Пловдив. Основният спорен въпрос пред първоинстанционния съд, релевиран отново в касационната жалба, е относно компетентността на издателя на обжалваната заповед. В обжалваната заповед е вписан като издател управителят на НЗОК към този момент проф. д-р К. Плочев. По делото е установено, че обжалваната заповед е подписана от главния секретар на НЗОК, като до подписа ръкописно е вписана заповед № РД-09-355 от 26.02.2018 г. (на управителят на НЗОК). Със заповед № РД-09-355 от 26.02.2018 г. управителят на НЗОК е делегирал на главния секретар на НЗОК да упражнява правомощията на орган по назначаването на държавните служители и да сключва, изменя и прекратява трудовите правоотношения със служителите в администрацията на НЗОК. Нормативният регламент дава възможност на управителя на НЗОК с нарочен акт да делегира правомощията си на орган по назначаването на главния секретар на съответната администрация – арг. чл. 6, ал. 2 ЗДСл във вр. чл. 19, ал. 7, т. 11а от Закона за здравното осигуряване и чл. 17, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК. В този контекст, не е било необходимо представяне по делото на длъжностна характеристика за длъжността главен секретар на НЗОК с оглед установяване на възложените му функционални правомощия, в. т. ч. правомощие да прекратява служебното правоотношение на държавните служители, в каквато насока се релевират доводи в касационната жалба. С оглед тези фактически и правни обстоятелства, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и отхвърлил като неоснователни доводите за нищожност на оспорения акт. Изложените правни съображения на съда относно института на делегирането са издържани и обосновани, като се споделят изцяло от касационната инстанция. Не намират опора в данните по делото и нормативната уредба касационните възражения за неточно интерпретиране на фактите и неправилно приложение на материалния закон от съда при решаване на спора за компетентността на издателя на обжалваната заповед. Правилно съдът е посочил, че непрецизното изпълнение на правилото по чл. 59, ал. 2, т. 1 и 8 АПК относно издателя на акта не влече незаконосъобразност на същия. При положение, че безспорно е установен издателят на обжалваната заповед и представените писмени доказателства сочат, че същият към този момент е бил овластен с правомощията на орган по назначаването, съдът обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на делегираните правомощия. Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по делото при решаване на въпроса за законосъобразното приложение на основанието по чл. 12, ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. Въз основа на събраните писмени доказателства правилно е констатирал, че със заповед № 7/9.12.2016 г на управителя на НЗОК Н. Велкова е назначена по служебно правоотношение като държавен служител на длъжност началник отдел в администрацията на РЗОК – Пловдив., считано от 19.12.2016 г. За периода от назначаването й до издаване на оспорената заповед служителката е ползвала законоустановен отпуск, на различни основания – общо 78 календарни дни. При това положение, в съответствие с правилото на чл. 12, ал. 3 ЗДСл, едногодишният изпитателен срок по чл. 12, ал. 1 ЗДСл изтича на 6.03.2018 година. Обжалваната заповед е издадена на 1.03.2018 г., т. е. в рамките на едногодишния изпитателен срок. При тези фактически обстоятелства, съдът е извел правно издържан извод, че оспорената заповед е издадена при законосъобразно упражняване на правомощието на органа по назначаване да прекрати без предизвестие служебното правоотношение със служителя в рамките на едногодишния изпитателен срок. При прекратяване на служебното правоотношение в тази хипотеза, органът по назначаването не е нормативно обвързан от задължение да излага фактически съображения за издаване на акта по чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 144 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорената пред първата инстанция заповед. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,