Решение № 13481 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8314/2016 г.
ВАСПетчленен състав12.12.2016 г.докладчик т Мариника Чернева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6054 от 19.05.2016 г., постановено по адм. д. № 14358/2015 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. ОСЪЖДА Федерация "Български пациентски форум" - С. да заплати на Министерство на здравеопазването разноски в размер на 500 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13481 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8314/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Федерация "Български пациентски форум" - С. против решение № 6054 от 19.05.2016 г., постановено по адм. д. № 14358/2015 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу разпоредби от Наредба № 7 от 2015 г. за критериите за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, издадена от министъра на здравеопазването. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, вместо него, петчленният състав на ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да обяви нищожността или отмени като незаконосъобразни атакуваните с жалбата текстове от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Министърът на здравеопазването, редовно призован, се представлява от юриск. Здравкова, който оспорва касационните жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити устно в хода по същество и в депозирани по делото писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е предявена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството по адм. д № 14358/2015 г. по описа на ВАС, тричленен състав на Първо отделение е образувано по жалбата на Федерация "Български пациентски форум" - С. срещу Наредба № 7 от 2015 г. за критериите за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, издадена от министъра на здравеопазването. С атакуваното пред настоящата инстанция решение № 6054 от 19.05.2016 г. е отхвърлено оспорването и са присъдени разноски. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че подзаконовият нормативен акт е постановен от компетентен орган в рамките на предоставената му по закон материална компетентност, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което същият не страда от който и да било от пороците по чл. 146 от АПК, водещи до неговата незаконосъобразност. Тричленният състав на ВАС, Първо отделение е заключил, че Наредбата е приета при спазване на административно-производствените правила по чл. 26 от ЗНА, доколкото по делото са представени доказателства за спазване на процедурата по приемане на НАА. След като е анализирал подробно съдържанието на оспорените текстове от Наредбата, съдът е стигнал до извода, че същите са приети в съответствие с материалноправните разпоредби от по-висок ранг. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на тричленния състав на ВАС, Първо отделение. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при цялостно и пълно изяснена фактическа обстановка, при обсъждане на всички събрани по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, решението е обосновано и съответства на приложимите материалноправни разпоредби. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд при постановяване на решението. Съдът е спазил изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК като е изследвал всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК. Обсъден е подробно въпросът за компетентността на органа, издал акта, като са анализирани и твърденията на жалбоподателя в тази връзка за излизане на министъра на здравеопазването извън делегираната му законова компетентност. Успоредно с въпроса за компетентността на органа съдът е изследвал и въпроса за спазването на материалния закон, като е анализирано съответствието на оспорвания акт с относимите разпоредби на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и Закона за нормативните актове (ЗНА). Решението съдържа и анализ на процесуалните правила за издаване на акта - спазена е процедурата по чл. 26 и 28 от Закона за нормативните актове. Спорно е извеждането на уредбата на критериите за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща, в отделна наредба, различна от наредбата за пакета по чл. 45, ал. 2 от ЗЗО, независимо, че ал. 3 на чл. 45, въвеждаща делегацията за спорната наредба, препраща към ал. 2. По така очертания спорен въпрос съдът е изложил подробни, обосновани и правилни мотиви, като е анализирал съдържанието на пакета от здравни дейности по чл. 45, ал. 2 от ЗЗО и въведеното изключение от този пакет (чл. 45, ал. 1, т. 11 от ЗЗО) относно домашното лечение, специфичността и обема на материята относно домашното лечение в сравнение с материята относно пакета, преходната разпоредба на § 40 от преходните и заключителни разпоредби на закона за изменение и допълнение на ЗЗО (обн., ДВ, бр. 48 от 2015 г.) и разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗНА, въвеждаща правило, което не може да се счете за нарушено в конкретния случай. В решението си съдът е мотивирал пространно и правилно и твърдяното несъответствие с целта на закона. Особено внимание е отделил на твърдяното от жалбоподателя несъответствие с целта на закона поради стесняване на кръга от заболявания, за които може да се предоставя домашно лечение за сметка на НЗОК и поради това създаване на ограничения, непредвидени в закон. В тази връзка съдът е изследвал всички твърдения на жалбоподателя, както и въвежданите с оспорвания акт критерии, показатели и признаци за определяне на заболяванията, в това число и като е направил сравнение със съдържанието на предходната наредба, с която са били определени самите заболявания (при действието на чл. 45 от ЗЗО преди промените му от ДВ, бр. 48 от 2015 г.) и със заболяванията и състоянията по Международната класификация на болестите (МКБ - 10). Следователно, не е налице твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на процесуалните правила, а именно необсъждане от съда на всички основания за оспорване. Неправилни са твърденията на касационният жалбоподател, че решението на първоинстанционния съд е необосновано. Съдът е обсъдил подробно аргументите на жалбоподателя относно въведените с оспорвания акт критерии, показатели и признаци за определяне на заболяванията. Той е анализирал включително и съдържанието на предходната наредба, както и МКБ - 10. Съдът е достигнал до извода, че не са налице правни проблеми при реализирането от страна на министъра на здравеопазването на оперативната му самостоятелност да въведе тези критерии, показатели и признаци. Съдът е изследвал в тази връзка избраната от органа възможност за постигане на целта, като е обсъдил и въпроса за медицинската целесъобразност при избора на органа. В този смисъл съдът е оценил формулировката на изискванията, както и неограничителния характер на всички тях. Съдът се е мотивирал както със самите правни формулировки, дадени в оспорения акт, така и със сравненията на новата със старата уредба. Обсъдил е кои решения са по целесъобразност, взети от административния орган по компетентност, обсъдена е тяхната законосъобразност и не е установен порок. Изложеният от касационния жалбоподател аргумент, че едно заболяване следва да отговаря на 7 от общо 12 критерии е неоснователен, тъй като всеки от критериите е достатъчно широко формулиран, възможни са множество комбинации между критериите, които комбинации биха могли да доведат до включване на заболяванията в списъка. Анализите на съда се основават на събраните по делото доказателства, съответстват на изводите му и водят до постановеното от него решение. В този смисъл не е налице необоснованост на решението. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за постановяване на оспорените текстове от Наредбата в съгласие с материалноправните разпоредби от по-висок ранг, както и в съответствие с целта на закона. По изложените съображения решението на ВАС, тричленен състав на първо отделение не страда от визираните в касационната жалба пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото на касатора не се дължат претендираните от него съдебни разноски. На ответника се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., платими от молителя. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия