Решение № 9253 от 20.10.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба и частна жалба, и двете на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадени чрез процесуалния му представител юриск.С. Гачев. Касационната жалба е срещу решение 2647 от 19.04.2022г., постановено по адм. дело 11897/2021г. от Административен съд София - град. С него по жалба на "СИС Индустрийс" ООД е отменена заповед 03-РД/3833/01.12.2021г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и му е върната преписката за произнасяне по заявление ИН 2935020047/24.07.2020г. за предоставяне на финансова помощ по мярка Кризисно съхранение на вино от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023г. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания на чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлено първоначално заявеното оспорване. Ответникът "СИС Индустрийс" ООД, чрез упълномощения си представител адв.Д. Енчев, с представен по делото писмен отговор, в съдебно заседание и с представена в него писмена защита, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Частната жалба е срещу определение 4377 от 01.06.2022г., постановено по адм. дело 11897/2021г. от Административен съд София - град. С него в производство по чл.248 от Гражданскиа процесуален кодекс (ГПК) е оставено без уважение искането на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за изменение на решение 2647 от 19.04.2022г. по адм. дело 11897/2021г. на Административен съд София град, в частта за направените по делото съдебно-деловодни разноски. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и оставяне без уважение претенцията за адвокатски хонорар за първоинстанционното разглеждане на делото, алтернативно да се измени първоинстанционното съдебно решение в частта на присъдените разноски, като бъде определен техният размер по реда на чл.8, ал.2, т.7 от приложимата наредба. Ответникът "СИС Индустрийс" ООД, чрез упълномощения си представител адв.Д. Енчев, с представен по делото писмен отговор, в съдебно заседание и с представена в него писмена защита, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен, по отношение на него не са налице релевираните касационни основания за отмяна по чл.209, т.3, предл.1-3 от АПК. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Относно частната жалба, счита същата за основателна. Излага доводи, че неправилен е изводът на съда, че по конкретното дело оценката на адвокатския труд следва да се съизмерва с определен материален интерес. Предлага да се отмени обжалваното определение и да се намали присъденото адвокатска възнаграждение съобразно с действителната фактическа и правна сложност и във връзка с нормативно определените възнаграждения по Тарифата. Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, установен в чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник "СИС Индустрийс" ООД против заповед 03-РД/3833/01.12.2021г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. С нея е отхвърлено заявлението на "СИС Индустрийс" ООД с ИН 2935020047/24.07.2020г. за предоставяне на финансова помощ по мярка Кризисно съхранение на вино от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023г. С обжалваното решение 2647 от 19.04.2022г., постановено по адм. дело 11897/2021г. от Административен съд София - град е отменена оспорената заповед на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е анализирал фактическите и правни основания, послужили за издаването на оспорената заповед и е приел, че те не могат да обосноват отхвърлянето на заявлението на "СИС Индустрийс" ООД за предоставяне на финансова помощ по мярката. Обжалваното решение е правилно. От съдържанието на оспорената пред първоинстанционния съд заповед 03-РД/3833/01.12.2021г. е видно, че изложените в нея фактически основания (чл.59, ал.2, т.4 от АПК) са постановление от 13.04.2021г. на Специализираната прокуратура до директора на ДФЗ и писмо от 15.01.2021г. на Генерална дирекция Земеделие и развитие на селските райони във връзка с разследване ОС/2018/0960 на ОLAF, с приложен към него окончателен доклад на ОLAF. Въз основа на тях е направен извод, че кандидатът за финансово подпомагане по марката "СИС Индустрийс" ООД, чрез своя управител и представляващ Р. Стайкова попада в обхвата на лицата, спрямо които се прилага системата за ранно откриване и отстраняване по смисъла на Регламент 2018/1046 от 18 юли 2018". А като правни основания са посочени разпоредби на чл.90, ал.5 от Наредба 6 от 26.10.2018г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 2023г. (Наредба 6), във вр. с чл.141, §1, буква а, във връзка с чл.136, §1, букви д, точка iii, предл. второ, буква е и §4, буква а от Регламент 2018/1046 от 18 юли 2018. Освен това е прието, че управителят и представляващ "СИС Индустрийс" ООД - Р. Стайкова е лице, представляващо риск за финансовите интереси на Съюза във връзка с чл.135, параграф 1, буква а, във вр. с §2, букви а и в от Регламент 2018/1046 от 18 юли 2018. С обжалваното решение обосновано е прието, че тази фактически и правни основания не могат да обосноват отказа за предоставяне на финансова помощ по мярката на "СИС Индустрийс" ООД. Във връзка с описаните в предходния абзац фактически основания за издаване на оспорената пред първоинстанционния съд заповед 03-РД/3833/01.12.2021г. са неоснователни оплакванията на касатора, че първоинстанционния съд напълно излишно и незаконосъобразно обсъдил постановлението от 13.04.2021г. на Специализираната прокуратура. В действителност съдържанието на това постановление на Специализираната прокуратура е подробно описано в оспорената пред административния съд заповед 03-РД/3833/01.12.2021г. Затова административният съд не само не е допуснал нарушение на нарушения на съдопроизводствените правила, но е бил задължен да го обсъди при осъществения от него контрол за законосъобразност на оспорения акт. Постановлението на Специализираната прокуратура не може да послужи като доказателство за постановления отказ за предоставяне на финансова помощ по мярката на "СИС Индустрийс" ООД. С касационната жалба обратното явно не се поддържа, поради което предвид обема на касационната проверка (чл.218, ал.1 от АПК) не следва да се развиват допълнителни мотиви. С обжалваното решение обосновано е прието също, че писмо от 15.01.2021г. на Генерална дирекция Земеделие и развитие на селските райони във връзка с разследване ОС/2018/0960 на ОLAF също не може да обоснове извода, че "СИС Индустрийс" ООД попада в обхвата на лицата, спрямо които се прилага системата за ранно откриване и отстраняване. В тази насока следва да се посочи, че действително основателни са възраженията в касационната жалба, че не е обсъден в обжалваното решение приложения към писмото окончателен доклад на ОLAF. Този окончателен доклад е описан с оспорената пред административния съд заповед и е приет като част от административната преписка. Затова той е следвало да бъде обсъден от първоинстанционния съд. Това допуснато нарушение на съдопроизводствените правила обаче не е съществено, тъй като не се отразява на обжалваното решение като краен резултат. Така е, защото в окончателния доклад на ОLAF липсва констатация за допуснато нарушение от "СИС Индустрийс" ООД, както и че в резултат на това дружеството да е получило или да се е опитало да получи финансова подкрепа. В заключението към доклада са изложени изводи за недопустимост на суми, отпуснати на бенефициери - еднолични търговци, но не и на търговски дружество респ. на "СИС Индустрийс" ООД. В разследването на ОLAF "СИС Индустрийс" ООД е било включено като засегнато лице. Но няма формирани изводи за извършени от него нарушения. Обосновани са изводите на административния съд за неспазване на процедурата за ранно откриване и отстраняване. В тази насока са изложени подробни мотиви, които се споделят от касационния съд, поради което на основания чл.221, ал.2, изр.2 от АПК настоящият касационен състав препраща към тези мотиви. Неоснователни са доводите на касатора, свързани със съдебна практика, на която се позовава. Представените съдебни определения касаят друго производство за спиране на административното производство и оспорване на акта за спиране пред съда. В това производство не е изследвано дали са били установени нарушения, респ. имало ли е основание за отказ за предоставяне на финансова помощ. Относно частната жалба. С обжалваното определение 4377 от 01.06.2022г., постановено по адм. дело 11897/2021г. от Административен съд София град в производство по чл.248 от Гражданскиа процесуален кодекс (ГПК) е оставено без уважение искането на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за изменение на решение 2647 от 19.04.2022г. по адм. дело 11897/2021г. на Административен съд София град, в частта за направените по делото съдебно-деловодни разноски. За да постанови този резултат административният съд е приел, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение не са прекомерни, тъй като делото е с материален интерес е в размер на 1 006 192,87лв., а заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 12000лв. е под минималния размер според чл.8, ал.1, т.6 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за определяне размера на минималните адвокатски възнаграждения. Обжалваното определение е правилно. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за липса на доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение. В действителност на л.533-535 от адм. дело 11897/2021г. на АССГ към представения от "СИС Индустрийс" ООД списък на разноските по чл.80 от ГПК са приложени договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане за извършен на 28.03.2022г. банков превод. Тези доказателства установяват заплащането на договорения адвокатски хонорар в размер на 12000лв. Неоснователно е и оплакването на частния жалбоподател за прекомерност на заплатеното от "СИС Индустрийс" ООД адвокатско възнагражнение. Обосновани са изводите на административния съд, че с обжалвания административен акт е отхвърлено заявлението на "СИС Индустрийс" ООД за предоставяне на финансова помощ в размер на 1 006 192,87лв. Съобразно това делото е с материален интерес за сумата от 1 006 192,87лв. При това положение според чл.8, ал.1, т.6 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /неправилно цитирано в обжалваното определение друго наименование на тази наредба/ минималното адвокатско възнаграждение е 12 548,58лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение от 12000лв. е под този минимален размер, породи което не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. Затова обжалваното определение е правилно, което обосновава оставянето му в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Основателна се явява претенцията на ответника "Първомай-БТ" АД за присъждане на разноски. Същите са в размер на 12000 лв. за адвокатско възнаграждение. Заплатените разноски за адвокат са под минималния размер по чл.8, ал.1, т.6 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид и изложените по-горе мотиви по частната жалба. Затова направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК от страна на касационния и частен жалбоподател, е неоснователно. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,