Решение № 13778 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 837/2010 г.

Решение № 13778 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 837/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Георги Иванов Гелев, съдебен адрес гр. София, ул. "Веслец", № 52, вх. "В", ап. 27 срещу решение № 243 от 15.12.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация. Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Твърди, че административният орган не е направил пълен и обективен анализ на доказателствата. Не е извършил сравнение с други, третирани същата вечер пациенти. Не е отчел, че екип на Центъра за спешна медицинска помощ не е изпратен поради липса на точна индивидуализация на мястото. Твърди, че не е установена липса на контрол за спазване на правото на равно третиране, поради което наложената глоба е в нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по жалбата - Комисията за защита от дискриминация, счита същата за неоснователна. Органът е обсъдил всички доказателства по делото, изложил е подробни мотиви и не е нарушил материалния закон. Моли съда да остави в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - Елена Милева Янкова-Георгиева и Светлана Иванова Богданова, не вземат становище. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: На 19.03.2008 г. в 20, 17 часа в Центъра за спешна медицинска помощ, гр. София, е получено повикване от Студентски град за спешна медицинска помощ, прието от медицинския специалист Елена Янкова-Георгиева. По делото не е представена писмена форма за регистриране на това повикване съгласно нормативните изисквания. Въпросите, които Янкова-Георгиева задала на лицата, подали сигнала са къде се намират, пияно ли е лицето и каква е възрастта му, на което получила отговор, че лицето е много зле и е на 60 години. Лицата, подали сигнала, уточнили самоличността на лицето, нуждаещо се от спешна помощ - Румен Георгиев. Обрисували състоянието му като посочили, че "краката са му изтръпнали", "има проблем с говора", "краката са му парализирани и не може да се движи". На въпроса за местонахождението те посочили Студентски град, Боулинга, зала "Христо Ботев", ул. "8 декември", тъй като лицето се намирало на тротоара, пред боулинг залата. Тази информация не била достатъчна на Янкова-Георгиева да локализира местонахождението на лицето и тя не подала повикването към дежурен екип. Казала на лицата, подали сигнала, да уточнят адреса и да се обадят отново. Пострадалият бил транспортиран от близките си до Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Н. И. Пирогов". В 21, 02 часа в Центъра за спешна медицинска помощ било регистрирано повикване от болница "Н. И. Пирогов" с искане за транспортиране на същото пострадало лице до Окръжна болница поради липса на специалист. Това повикване е надлежно регистрирано от друг медицински специалист, регистрационна форма № 024843. В 21, 40 часа пострадалият е предаден на дежурен екип, който го приел в 21,48 часа. Поради липса на места в Окръжна болница лицето било транспортирано до Първа градска болница в 22,47 часа. Впоследствие починало. При така установената фактическа обстановка Комисията приела, че с действията си Янкова-Георгиева като третирала различно пациента при регистриране на повикването и като не положила необходимите усилия за осигуряване на спешна помощ, адекватна за възрастта му, при посочената симптоматика, извършила пряка дискриминация по признак "възраст". Комисията приела също, че в дейността по приемане на повикванията в Центъра за спешна медицинска помощ е допуснато преценката за естеството и спешността им да бъде подменена с нерегламентирано от нормативната база "отсейване на лъжливите обаждания". Това довело до дискриминация по признак възраст и неравно третиране при регистрирането на съобщенията, поради което на основание чл. 80, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) наложила на директора на Центъра - Георги Гелев, глоба. При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема следното: Съгласно чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ. Това право се осъществява при спазване на принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, на равнопоставеност, на сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения и на зачитане правата на пациента. Съгласно чл. 82 от Закона за здравето всеки български гражданин има право, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, на медицинска помощ при спешни състояния и на медицински транспорт. Това негово право е гарантирано от държавата, която организира и финансира оказването на медицинска помощ при спешни състояния, и то не може при никакви обстоятелства да бъде ограничавано. Съгласно чл. 99, ал. 2 Закона за здравето спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. Отговорен за спешната медицинска помощ в гр. София е Центърът за спешна медицинска помощ (Центърът/ЦСМП). Именно Центърът, съгласно чл. 6, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Център за спешна медицинска помощ (Правилника) оказва, освен спешната медицинска помощ, и специализирания спешен транспорт. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Правилника, медицинските специалисти в Центъра приемат, регистрират и обработват повикванията, преценяват естеството и спешността на повикването и не по-късно от една минута възлагат изпълнението. По делото няма спор, че към момента на осъщественото повикване в Центъра за спешна медицинска помощ - 20,17 часа, Румен Георгиев се намирал в спешно състояние. Поставената в 21,02 часа в болница "Н. И. Пирогов" диагноза "инсултус церебри" е неоспоримо доказателство за това. Безспорно е, че съществуват множество състояния, в които медицината е безсилна да противодейства и леталният изход е неминуем. Но спорът по делото не касае проведеното лечение, а възможността лицето да получи полагащата му се по закон спешна медицинска помощ. По делото няма спор, че заинтересованата страна Янкова-Георгиева е отговорила на повикването в 20,17 часа, но не го е приела и не го е регистрирала. Не се спори също, че в проведения разговор тя е попитала за състоянието и възрастта на пострадалото лице като е получила отговор, че Георгиев се намира в много тежко състояние и е на 60 години. Не се спори, че разговорът е бил главно за локализацията на пострадалия като заинтересованата страна не е приела за достатъчна информацията, предоставена от лицата, осъществили повикването. Спорен по делото е въпросът осъществила ли е с действията си Янкова-Георгиева пряка дискриминация по отношение на Румен Георгиев като не е приела, регистрирала и изпратила спешен екип и ако да, то на основата на защитения признак "възраст" ли е дискриминацията. За да е налице пряка дискриминация е необходимо съответното лице да е третирано по-неблагоприятно като третирането е обусловено от защитен признак. От данните по делото е безспорно, че на Румен Георгиев не е осигурена спешна медицинска помощ и специализиран спешен транспорт въпреки, че състоянието му е налагало такива. С оглед на това той действително е третиран по-неблагоприятно от лицата, които като него са се намирали в спешно състояние, но са получили необходимата медицинска помощ. Причината за това третиране според Комисията е възрастта на лицето. Но Комисията не е установила, че по-лошото третиране на Георгиев е в причинна връзка с неговата възраст. Органът само твърди, че възрастта на пострадалия изисквала бързи и целенасочени действия за незабавно хоспитализиране и именно непредоставянето на адекватна за възрастта помощ е причина за по-неблагоприятното третиране. Преди всичко следва да се посочи, че остротата на настъпилите животозастрашаващи нарушения определя състоянието и спешността на случая. Наред с това следва да се има предвид, че възрастта е елемент на медицинския статус на пострадалия. Тя дава възможност симптомите на конкретното пострадало лице да бъдат оценени ефективно и въз основа на това да се предприемат най-подходящите действия. Т. е. изясняването на възрастта на пострадалия само по себе си е необходимо, за да се установи състоянието и спешността на случая. За да се приеме, че именно възрастта е основание за по-лошото третиране трябва да се установи, че възрастта е причината, или една от причините, за по-лошото третиране. От анализа на проведения между Янкова-Георгиева и лицата, съобщили за пострадалия, разговор не може да се направи извод, че установената възраст на Георгиев има каквото и да било отношение към третирането. Въпросът за възрастта е бил зададен само веднъж за разлика от въпроса дали не е пияно лицето и за установяването на точния адрес. Органът не е обсъдил събраните по делото доказателства за третирането на лица с възраст, различна от тази на пострадалия. Ако той беше направил това, щеше да установи, че в процесния период заинтересованата страна е третирала по различен начин от пострадалия, лица, както по-млади, така и на възрастта на Румен Георгиев и по-възрастни от него. Всъщност повикванията за всички други лица, нуждаещи се от спешна помощ в процесната вечер, независимо на каква възраст са били - имало е и деца, и човек на 98 години, са обработени и предадени на дежурните екипи своевременно. Следователно не защитеният признак "възраст" е причина за по-лошото третиране. В случая липсва казуалната връзка третиране-признак. Нещо повече. Твърдението, че "възрастта на пострадалия, в съчетание с посочената симптоматика" "изисквала целенасочени и бързи действия" "с цел незабавна хоспитализация" само по себе си е дискриминационно. Не може която и да е възраст да е основание за по-бързо предоставяне на спешна помощ. Само и единствено състоянието на нуждаещия се е основание за предоставянето на спешната помощ. Това, което наистина отличава случая на Румен Георгиев от останалите повиквания не е възрастта, а начина и мястото от което е повикването. Видно от телефонния разговор, чрез който е осъществено повикването, л. 35-37, трима човека са провели разговор със заинтересованата страна Янкова-Георгиева. Разговорът започнал с искане на линейка за Студентския град и с описанието, че става дума за човек, на когото краката са изтръпнали, който не може да седи. Споменато е, че е в автобус, а на въпроса "къде се намира?" е посочено - "на улицата, при Фантастико, при боулинга". Видимо това е бил силно развълнуван млад човек, който се е возил заедно с пострадалия в автобуса и които е бил шокиран от станалото пред него. На искането на медицинския специалист да разговаря със самия пострадал лицето отговаря, че пострадалия не може да говори. Въпросът, който Янкова-Георгиева задава е "Да не е пил?", а отговорът е - проблеми със сърцето. В разговора се намесва момиче, което познавало пострадалия и уточнило името му - Румен Георгиев. То отново посочило, че става дума за инфаркт или инсулт, на което Янкова-Георгиева за втори път поставя въпроса - пияно ли е лицето. След последвалия отговор "човекът изглежда много зле" въпросът е "Изглежда зле или е пил алкохол?". Следва дълго уточняване на точното местоположение като Янкова-Георгиева останала неудовлетворена от локализацията - Студентски град, Боулинга, зала "Христо Ботев", ул. "8 декември", въпреки, че лицето предложило да изчакат линейката пред зала "Христо Ботев", за да могат да посочат точно мястото, където Георгиев е паднал на тротоара. Накрая се намесил и един мъж, на когото Янкова-Георгиева казала да научи улицата и да се обади. Този емоционален, разпокъсан разговор вероятно е мотивирал Якова-Георгиева да приеме с определени резерви съобщението. Вярно е, че в Центъра се получават не малко лъжливи повиквания и медицинските специалисти са длъжни да ги елиминират. Вярно е също, че е важно да се установи лицето пияно ли е или е изпаднало в спешно състояние или е изпаднало в спешно състояние поради алкохолно опиянение. Но точно това е същината на задължението на медицинското лице - да прецени сериозността и основателността на повикването - чл. 9, ал. 3, т. 2 от Правилника. В случая мястото, на което се намирал Румен Георгиев - Студентския град, пред боулинг залата, часът на повикването - 20,17 часа, и намесата на различни, възбудени млади хора са дали основание на Янкова-Георгиева да реагира на основата на предразсъдъка си, че в Студентския град е много по-очаквано съобщението да е за пиян, отколкото за спешно състояние. Този стереотип на мислене, без значение тя съзнавала ли е или не, я е мотивирал настойчиво и упорито да задава въпроса употребило ли е лицето алкохол, пияно ли е, а не да се интересува от състоянието на виталните функции на организма и от наличието на животозастрашаващи нарушения. Това я накарало да заключи "той като е пил може и да не се движи". Ако повикването не е било от Студентския град, пред боулинга, не е било осъществено чрез участието на няколко човека - млади, емоционални, силно развълнувани хора, поради факта, че това е собственият им професор, тя не би била толкова настойчива в искането си за точното посочване на улицата. Още повече, че нейно задължение, съгласно длъжностната характеристика е да познава картата на обслужвания район и безпроблемно да се ориентира в нея. Янкова-Георгиева работи на тази длъжност от 2005 г., период достатъчен, за да научи централната зона на Студентския град. А видно от приложените по делото регистрационни форми, практика е да се вписват не само точния административен адрес, а и ориентири за местоположението. Впрочем същата вечер повикване е имало и за 63 годишно лице, на което е прилошало "срещу градинката Кристал, до военния театър - първия етаж в лилавия салон", т. е. когато лицето, което се нуждае от спешна помощ се намира извън жилище, учреждение или друга сграда е логично, а е и практика, локализацията да не е единствено и само по точен административен адрес. Ноторно известно е състоянието на указателните табели с имената на улиците в София, особено в райони извън центъра. Видно от изложеното специфичното лично положение на пострадалия изразяващо се в мястото на което се е случил инцидента и начина, по който е съобщено за него са истинската причина за различното му третиране. Тези характеристики на случая са достатъчно ярки и индивидуализиращи и именно те го отличават от останалите. Съществуващото предубеждение у Янкова-Георгиева, че от Студентския град е по-вероятно повикването да е фалшиво или за пиян, отколкото за спешен случай, съчетано с начина на получаване на информацията е мотивирало да се въздържи от изпълнение на законовите си задължения и е довело до накърняване на правото на равно третиране чрез противоправно бездействие. Янкова-Георгиева, съгласно чл. 9, ал. 3 от Правилника и т. 1.1.1. от длъжностната й характеристика, е длъжна да отговаря и безотказно да приема повикванията, не по-късно от една минута да ги предава на екипа, както и да отразява всяко повикване във форма 257. Нито едно от задълженията си в конкретния случай тя не е осъществила като причина за това е специфичното лично положение на лицето, нуждаещо се от спешна помощ. При така установената дискриминация и с оглед на факта, че същата е осъществена при извършване на правнорегламентираната дейност на Центъра за спешна медицинска помощ, Комисията правилно е наложила на ръководителя на Центъра глоба. Ирелевантно в случая е твърдението на жалбоподателя, че не са установени доказателства за липса на контрол от страна на ръководителя на Центъра за спазване на правото на равно третиране. Фактическият състав на дискриминацията не включва субективен елемент на извършителя. Отговорността за осъществена дискриминация е обективна, поради което за съставомерността на нарушението е без значение осъществен ли е или не контрол от страна на ръководителя на Центъра. Релевантното е, че обективно, при изпълнение на дейността на Центъра, е осъществена дискриминация и това е основание за налагане на наказание глоба. Досежно размера на глобата жалбоподателят не прави възражение, а съдът, въз основа на извършената проверка счита, че при определянето й, органът не е нарушил изискванията на закона. Видно от изложеното, с действията си заинтересованата страна Янкова-Георгиева е осъществила пряка дискриминация, но не по признак "възраст", а по признак "лично положение". С оглед на това съдът следва да измени решението в частта, в която Комисията е приела, че дискриминацията е осъществена на основата на признак "възраст". В тази част делото е изяснено от фактическа и правна страна, не се налага връщането му на административния орган, поради което съдът следва да се произнесе по същество. В останалата част решението е правилно, постановено в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, а твърденията на жалбоподателя - неоснователни. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, не противоречи на целта на Закона за защита от дискриминация, а в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което жалбата в останалата част следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от оспорването, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд