Решение № 6887 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15530/2010 г.

ВАСVIII отделение18.05.2011 г.докладчик Мирослав Мирчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 539/13.10.2010 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 430 по описа за 2010 г. на този съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6887 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15530/2010 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник митница "Югозападна", подадена чрез ст. юрисконсулт П. Бухлева против решение № 539/13.10.2010 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 430 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отменено решение № 7101 - 0047/17.03.2010 г. на Началника на митница "Югозападна" и в полза на "Райнов" ЕООД са присъдени разноски в размер на 200 лева. В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не обсъдил данните от писмо № 7100/0010/23.12.2009 г., в което митническите органи изискват на основание чл. 178, § 4 и чл. 181а ППМК търговското досие относно закупуването на МПС, предмет на вноса по ЕАД № 09BG005700Н0000925/23.12.2009 г., като оферта, поръчка или други форми на договаряне на реално платена или подлежаща на плащане цена, както и суифт за плащане по банков път или в брой. Съдът трябвало да се позове на нормите от Регламент на Съвета № 2913/92 г. и на Регламент /EО/ № 2454/93 г., а не на текстове от вътрешното ни законодателство. В чл. 30, ал. 1 от Регламент 2913/92 г. е определена последователността за определяне на митническата стойност в случаите, когато тя не може да бъде определена съгласно чл. 29 - прилагат се последователно букви а), б), в) и г) от § 2. Поради факта, че в случая не са открити идентични стоки, то митническите органи са определили стойността й, сравнявайки стоката със сходна такава. Съдът формулирал необосновани мотиви във връзка с корекцията на транспортните разходи. Според становището на държавния инспектор, корекцията произтича от различията в дестинациите, прилагайки обичайно отразяваните такива в доставки от същия клас и вид, както стоката, предмет на остойностяване по ЕАД № 09BG005700Н0000925/23.12.2009 г. и ЕАД № 09G005000Н0111537/23.10.2009 г.. Условието на доставки по процесния внос е EXW, включващо всички разноски относно натоварването и превозването на стоката в тежест на купувача от момента, в който продавачът я остави в помещенията си в завода, фабриката, склада. Вещото лице изяснило в съдебно заседание, че двете стоки са произведени в една и съща страна и макар да нямат еднакви характеристики, са изработени от подобни съставни материали. Само фактурата не е доказателство за реално платената цена. Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Райнов" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ж. к. "Запад", бл. 38, ет. 6, ап. 23, с ЕИК *********, редовно призован, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В процесния случай не са били налице основания за увеличаване на облагаемата митническа стойност, не са изложени от митническия орган мотиви във връзка с последователността при определяне на стойността. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 209, т. 3 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Жалбоподателят е декларирал пред митническите органи внесен на територията на РБ лек автомобил, употребяван, марка "Рено", модел "Меган", тип бензин, дата на първа регистрация 1999 г., страна на произход Швейцария. Към декларацията са приложени фактура на стойност 200 швейцарски франка, ЧМР, регистрационен талон и сертификат за движение на стоките EUR 1. В ЕАД са посочени транспортни разходи в размер на 333,33 лева. Въз основа на тази декларация митническата стойност е 592,17 лева, като не са начислени мито, а ДДС е в размер на 118,43 лева, внесен в полза на републиканския бюджет. На основание чл. 68 от Регламент /EИО/ № 2913/92 г. на Съвета е извършена проверка на документите и стоката от митническите органи, като административният орган с писмо от 19.12.09 г. е изискал допълнителна информация и документи, доказващи декларираната митническа стойност. Управителят на дружеството е посочил реда и начина за договаряне с контрагента си в чужбина, плащането на цената и другите, създадени практики. С ММ № 09BG005700/62/23.12.2009 г. пред митница Благоевград са манифестирани 9 автомобила, сред които и процесния. От служебната бележка на "ИПС" ООД с дата 23.12.09 г. е видно, че автомобилът има дефект в имобилайзера и запалването. След извършен сравнителен анализ на база налична информация на сходни стоки, продадени за износ от Швейцария в приблизително същия момент и след съпоставяне с ЕАД, митническият орган е приел, че след корекция в транспортните разходи, МОС следва да бъде в размер на 1042,17 лева. Стойността е определена и на основание чл. 30, ал. 2, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета. Изслушано е заключение по СТЕ, според което процесния автомобил и сравняваният с него не могат да бъдат определени, като сходни стоки, предвид критериите по чл. 66, ал. 1, т. 4 ППЗМ. Цитираната констатация е направена след съпоставка на техническите параметри на двата автомобила, а в съдебно заседание експертът е уточнил, че разликата между автомобилите касае техните характеристики. Разгледани като съвкупност, те представляват различни стоки. При така установената фактическа обстановка, която се възприема и от касационната инстанция, административният съд е формулирал следните правни изводи. Когато митническият орган има съмнения относно митническата стойност на стоката, той може да поиска допълнителна информация съобразно чл. 98, ал. 4, т. 3 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ППЗМ при прилагането на чл. 36, ал. 1, т. 2 от закона, МОС следва да се определи, като се използва договорната стойност на сходни стоки, продадени на същото търговско равнище и в приблизително същото количество, както стоките, подлежащи на остойностяване. Когато такива продажби не могат да се установяват се използва договорната стойност на сходни стоки, продадени на друго търговско равнище или в други количества. В чл. 66, ал. 1, т. 4 ППЗМ е определено понятието за "сходни стоки" - стоката да е произведена в същата страна, стоката да притежава еднакви характеристики и еднакви съставни материали, позволяващи едни и същи функции и да има взаимозаменяемост в търговията. Определяне митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2 ЗМ следва да се извърши чрез последователно прилагане на т. 1 - 4, докато условията на първата по ред разпоредба позволят нейното прилагане. Само когато такава стойност не може да бъде определена по конкретната точка в цитираната последователност, могат да се прилагат разпоредбите на следващата точка по ред. Според съда установената задължителна последователност на условията за определяне на МС в настоящия случай е нарушена. Допълнено е, че изискванията от разпоредбите на ППЗМ и ЗМ се съдържат и в разпоредбата на чл. 30, ал. 2, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета. Нормата на чл. 30, ал. 1 от Регламента съответства на чл. 36, ал. 1 ЗМ и също поставя изискване за последователно прилагане на букви а), б), в) и г) от § 2. Издадената фактура в случая сочи на извършено плащане в размер на 200 швейцарски франка. Въз основа заключението по СТЕ съдът е направил извода, че сравняваните стоки не са сходни. Анализирана е разпоредбата и на чл. 151, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 2454/93 на комисията. Липсват доказателства как са определени обичайните транспортни разходи. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Във връзка с писмото, управителят на дружеството е представил доказателства, обяснил е начина по който договаря с контрагента си. Представена е и фактура за платената стойност на автомобила. Към фактурата са приложени ЧМР и сертификат за движение. Оплакването на касатора за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно, тъй като в съдебното решение освен норми от националното ни законодателство, са посочени и аналогичните норми от общностното право, включително двата Регламента. Изрично е записано в съдебното решение, че текстът на чл. 30, ал. 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета съответстващ на чл. 36, ал. 1 от ЗМ, предвижда изискване за последователно прилагане на отделните букви. Във връзка с цената от 200 швейцарски франка, която е била заплатена, е представено писмо на "ИПС" ООД, от което е видно, че автомобилът е бил с дефект в имобилайзера и в запалването. Данните от съдържанието на писмото не са опровергани. Предприетият от митническият орган сравнителен анализ не може да обоснове констатации за наличието на "сходни стоки". Вещото лице гл. ас. инж. д-р Р. Чингова е разгледала подробно отделните оферти при определяне стойността на автомобила, изяснило е в съдебно заседание различията в техническите характеристики на автомобилите. Единият от тях е комби, освен това, те разгледани в съвкупност, са от различни видове. Проблемът в запалването определено намалява стойността на колата. Процесуалният представител на митница "Югозападна" не е направил искане за изслушване на експертиза в разширен състав, не е поставил и допълнителни въпроси на едночленната експертиза. Не става ясно по какъв начин са били определени транспортните разходи, а това е необходимо с оглед преценка на извършената им корекция. Позоваването в касационната жалба на практика на ВАС, I отд. е по различен казус относно конфекция, а не лек автомобил. Решението не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 66, ал. 1, т. 4 ППЗМ