Решение № 6195 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6869/2017 г.

Решение № 6195 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6869/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. К. К. от гр. [населено място], срещу решение № 140 от 10.05.2017 г. по адм. д. № 565/2016 г. по описа на Административен съд Перник. С решението е отхвърлена като неоснователна жалбата на К. срещу заповед № ЗСП/Д-РК/3086/25.10.2016 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник, с която е отказано да му се отпусне месечна целева помощ за отопление. Заповедта е потвърдена с решение № 14-РД06-0020 от 22.11.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Перник. В касационната жалба моли за отмяна на решението на Административен съд Перник като незаконосъобразно и излага доводи свързани със затрудненото финансово, здравословно и социално положение. Прилага експертно решение на ТЕЛК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Перник, редовно уведомен, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон към установената фактическа обстановка. Административен съд Перник е отхвърлил жалбата на Е. К. срещу заповед №ЗСП/Д-РК/3086 от 25.10.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Перник, за отказ от целева помощ за отопление с топлоенергия за отоплителен сезон 2016/2017 г. За да постанови това решение съдът е приел, че постановеният отказ е правилен, тъй като средномесечният доход на К. за периода от шест месеца преди подаване на заявлението му за подпомагане, надвишава диференцирания минимален месечен доход определен по Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление /Наредбата/. В мотивите на заповедта за отказ е посочено, че на основание чл. 2, ал. 1 от Наредбата средномесечния доход за предходните 6 месеца преди подаване на заявление-декларацията на лицето е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление. Е. К. е подал заявление-декларация за отпускане на целевата помощ с необходимите приложения, въз основа на която е изготвен и социален доклад от Д "СП" Перник. В социалния доклад от 19.10.2016 г. е посочено, че К. е на [години] години, в трудоспособна възраст, вдовец, живее сам. До 02.06.2015 г. е работил като контрольор в обществен превоз. Регистриран е в Бюро по труда и е получавал обезщетение за безработица до месец 07, 2016 г. Преосвидетелстван от ТЕЛК с 52% инвалидност и получава инвалидна пенсия. Д "СП" е събрал доказателства относно доходите на лицето и е изчислил средномесечния му доход за периода от 6 месеца преди подаване на заявление-декларацията. Сборът на брутните доходи на К. от инвалидна пенсия /1469, 50 лева/ и от обезщетение за безработица /875, 44 лева/, съгласно представени справки и удостоверения, възлиза общо на 2004, 6 лева. Доходът за целия 6-месечен период от 01.04.2016 г. до 30.09.2016 г. е в общ размер 2004, 6 лв., разделен на 6 /броя на месеците/ дава като резултат средномесечен доход на Е. К. в размер 334, 03 лева. Този размер е по-висок от диференцирания минимален доход /ДМД/ за отопление, определен съгласно чл. 2, ал. 4, т. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата, основа за определяне на диференцирания минимален доход /ДМД/ за отопление е гарантираният минимален доход /ГМД/, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. Съгласно хипотезата предвидена по чл. 2, ал. 4, т. 2 от Наредбата, приложима в процесния случай, диференцираният минимален доход за отопление се определя, както следва: 2. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2013 г., в сила от 29.06.2013 г.) за лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто, живеещо само - 272, 68 на сто от ГМД. Размерът на диференцирания минимален доход съгласно методиката в Наредбата, се определя както следва: размерът на гарантирания минимален доход х 65, или 272, 68 лв. / х 65 = 177, 24 лева. Налага се изводът, че средномесечният доход на Е. К. от 334, 03 лева за 6-те месеца преди подаване на заявлението му надвишава така определения за неговия случай диференциран месечен доход за отопление от 177, 24 лева, съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 2, ал. 4, т. 2 от Наредба № РД 07-5/2008 г. Поради това касационният жалбоподател не отговаря на условията в чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и няма право на такава помощ. Направеният в този смисъл извод от Административен съд – Перник е правилен и съдебното решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение,