Решение № 11436 от 30.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12919/2014 г.

Решение № 11436 от 30.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12919/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по молба от Йорданка Костадинова Манчева от гр. София чрез адв. М. Михова за отмяна по чл. 239, т. 2 от АПК на влязло в сила решение № 4659 от 7.07.2014 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 4570/2014 г. по описа на АССГ. Единствените доводи за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, развити в молбата за отмяна, касаят пороците и неистинността на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, на заключението на която е базирано и решението по делото. Иска се влязлото в сила решение на АССГ да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Молителката Йорданка Манчева, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Същата не депозира и писмени бележки по същество, нито в писмен вид излага други основания за отмяна извън съдържащите се в първоначалната й молба. Ответникът, кметът на Столична община, редовно призован, не се явява. Представлява се от юриск. Табакова, която оспорва молбата за отмяна по подробно изложени в писмен отговор доводи за неоснователност на същата. Ответниците Лиляна Георгиева Величкова, Станислава Величкова Величкова, Милена Величкова Величкова, Кирил Николов Величков, Людмила Николова Стоянова и Петър Тодоров Петров, редовно призовани за съдебно заседание, не се явяват, не се представляват и не депозират писмени становища по съществото на молбата. Молбата за отмяна е предявена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237 от АПК, от страна по делото, за която актът е неблагоприятен и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С решение № 4659/7.07.2014 г. по адм. д. № 4570/2014 г. по описа на АССГ, административният съд е отхвърлил жалбата на Йорданка Костадинова Манчева от гр. София срещу заповед № СО-РД-40-18/2.04.2014 г. на зам. кмета на Столична община в частта, с която е определен размер на паричното обезщетение за отчуждаваната реална част от имот ПИ № 1377, кв. 9, м. "Гробищен парк" с площ на отчуждаваната част 3 470 кв. м., попадаща в обект "Гробищен парк Малашевци - разширение" съгласно влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обект - публична общинска собственост, с която заповед за отчуждаваната част от имота е определено обезщетение в размер на 192 351 лв. Решаващите мотиви на съда за постановяване на този диспозитив са, че така определената оценка на отчуждаваната част от имота съответства на материалноправните разпоредби на чл. 21 и чл. 22 от Закона за общинската собственост, като за целта съдът се е позовал и на констатациите на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза. Съгласно изричната разпоредба на чл. 27, ал. 6 от Закона за общинската собственост съдебното решение на АССГ е окончателно. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. В молбата си за отмяна Йорданка Манчева се е позовала единствено на незаконосъобразността и неистинността на заключението на вещото лице, поради което настоящият състав на ВАС, трето отделение, приема, че същата иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 2 от АПК. В хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Разпоредбата на чл. 239, т. 2 от АПК визира няколко различни основания за отмяна, обединени от общия признак - източник на неправилността на съдебното решение е престъпление. За да е налице основанието за отмяна "неистинност на заключение на вещо лице, върху което е основан актът", на което се базира молителката, е необходимо по надлежен съдебен ред - т.е. с влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело по глава двадесет и девета от НПК или с влязло в сила съдебно решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК да е установена твърдяната неистинност на съдебната експертиза. Не е достатъчно страната да твърди, че е налице престъпно обстоятелство, водещо до неистинността на заключението на вещото лице. В производството по отмяна е недопустимо установяване на престъпни действия. Доколкото молителката само твърди неистинност на заключението на изслушаната по делото съдебно-оценителна експертиза, но не представя по делото необходимите доказателства, за това че тази неистинност е установена по надлежния съдебен ред, не са налице материалноправните предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 239, т. 2 от АПК. Наведените в молбата за отмяна други пороци на влязлото в сила решение съставляват касационни основания, които не могат да се релевират в производството по отмяна. При липса на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 2 от АПК, искането на Йорданка Костадинова Манчева като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение