Решение № 13121 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3504/2010 г.

Решение № 13121 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3504/2010 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иванка Рашкова Дончева против решение № 98 от 11.01.2010 г. по адм. дело № 7491/2009 г. на Административен съд - София-град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против заповед № РД-77.01.10 от 23.06.2008 г. на кмета на район "Подуяне", СО, за изземване на описания недвижим имот - частна общинска собственост. Прави се оплакване за неправилност на решението с доводи за необоснованост, съществено нарушение на процесуални правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество като се отмени заповедта. Ответникът - Кметът на СО район "Подуяне" - не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура счита същата неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. При преценката й по същество, по наведените касационни доводи, Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Иванка Рашкова Дончева против заповед № РД-77.01.10 от 23.06.2008 г. на кмета на район "Подуяне", СО. С нея на основание констативен акт № 77-01-10 от 17.06.2008 г. в приложение нормата на чл. 65, ал. 2 ЗОС е наредено изземване от жалбоподателката на общинско жилище, находящо се в гр. София, ж. к. "Хаджи Димитър", ул. "Градинарска 5а", бл. 19, вх. 3, ет. 2, ап. 13 и състоящо се от една стая, кухня и обслужващи помещения. Мотивите за това са били две групи: първата е обитаване на жилището без правно основание, а втората - неплащане на консумативи, обезщетения и разноски за студена вода. Възраженията на жалбоподателката са били, че е черпила настанителни права от заповед за настаняване № 454/25.04.1974 г. на генералния директор на ДСО "Софстрой" и че не била уведомявана за преминаването на собствеността на процесното жилище към общината. Отделно от това общинската администрация не била определила наемна цена и размер на други следващи се плащания. Твърдяла, че не дължи консумативи и не била получавала предупреждение за освобождаване на жилището. По делото е приложена настанителна заповед № 454 от 25.03.1974 г. на генералния директор на ДСО "Софстрой", по силата на която жалбоподателката е била настанена в процесното жилище, когато е било ведомствено на ДСО "Софстрой". Впоследствие наемните й отношения са уредени със "Софийски имоти" ЕАД с договор за наем от 01.01.2001 г., сключен за една година. С решение № 13 по протокол № 10 от 26.02.2004 г. собствеността на процесния имот е преминал от "Софийски имоти" ЕАД към СО - Район "Подуяне" и през 2005 - 2006 г. е определен за продажба. Съобразно указанията, дадени с отменителното решение на Върховния административен съд /№ 12748 от 29.10.2009 г. по адм. № 2173/2009 г./, съдът е изяснил релевантните за правилното решаване на спора въпроси и безспорно е установено, че с новия собственик на жилището този договор не е продължаван, нито пък е била издадена настанителна заповед на жалбоподателката за процесния имот. Същата не е подавала молба и не е започвала процедура по продажба на имота. Първоначално с писмо № 91-00-64/09.11.2004 г., имащо характер на едномесечно предизвестие по смисъла на чл. 238 от ЗЗД, Иванка Дончева е била уведомена и поканена да представи документи за продължаване на срока на наемния договор във връзка с промяна на собствеността на имота. Продължаването му е било обусловено и от внасянето на наемната вноска, което обаче не е било направено от оспорващата страна - с писмо от 29.11.2004 г. жалбоподателката изрично е отказала да плати дължимия наем на "Софийски имоти" ЕАД. С ново писмо № 94-00-1/26.02.2007 г. за пореден път е уведомена, че следва да представи посочените документи, но тези указания отново не е изпълнила. Съдът е изяснил фактите по спора и направените изводи са съобразени с безспорно установеното, поради което възраженията, че не била получавала писмата и предупреждението за освобождаване на жилището, не могат да бъдат възприети. Касаторката е получила лично всички писма на СО-район "Подуяне", с които е уведомена за промените в статута на имота и с които от нея са изискани документи във връзка с издаване на настанителна заповед, включително и писмото с изх. № 94-00-1//09.08.2007 г. Това писмо е било втората покана да освободи общинското жилище, което същата обитава без настанителна заповед и по тази причина без надлежно възникнало и съществуващо наемно правоотношение и е получено от нея на 16.08.2007 г. Отделно от това с констативния акт № 77-01-10 от 17.06.2008 г. е била уведомена, че за ползване на общинското жилище се дължат консумативни разноски за студена вода и обезщетение в размер, отговарящ на месечния наем за период от м. 09.2005 г. до м. 06.2008 г. и са представени справки за непогасени задължения от жалбоподателката към общината. След издаване на констативния акт, кметът на район "Подуяне", СО е наредил изземването му със заповед № РД-77.01.10 от 23.06.2008 г. За съответствието на обжалваната заповед по чл. 65 ЗОбС в приложената от административния орган хипотеза, с материалния закон е необходимо установяване на правата на общината върху процесния имот, както и установяване на обстоятелството, че фактическата власт върху него се извършва от физическото лице без правно основание. В тази връзка правилно съдът е отбелязал, че с оглед фактическото и правно основание за издаване на заповедта, обстоятелството дали и докога са били заплащани наемните вноски и сумите за вода и за др. консумативи, е без правно значение. С касационната жалба не са представени допълнително доказателства, които да опровергават и да водят до изводи, различни от приетите в оспореното съдебно решение. Единственото касационно възражение е с декларативен характер, без да съдържа конкретните пропуски и противоречия. Отново се твърди, че жалбоподателката не била самонастанило се лице, за което свидетелствало трудовата й книжка, че била дългогодишен служител на ДСО "Софстрой", а процесното жилище се стопанисвало от тях. Безспорно е, че към датата на издаване на оспорената заповед процесното жилище е общинска собственост, съгласно АОС № 0072 от 21.02.1997 г. Върховният административен съд напълно споделя изводите на административния, че липсата на надлежно възникнало наемно правоотношение между жалбоподателката и кмета на общината безспорно се установява от цялата кореспонденция, разменена между страните в периода от 2004 до 2008 г.. Причините да не се издаде настанителна заповед са без правно значение за настоящото производство във връзка с изземването. Поради това и не подлежат на отделна и самостоятелна преценка. След като апартаментът се обитава без издадена настанителна заповед, не е налице основание за обитаването и е налице хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Действително по делото са представени писмени доказателства за влошеното здравословно състояние на жалбоподателката. В същото време обаче законодателят в нормата на чл. 65 от ЗОС никъде не го е регламентирал, като причина за продължаване на обитаването на обект, общинска собственост, при липса на начално основание за такова. Изложеното дава основание да се приеме, че съдът, съобразявайки се фактите по делото правилно е приложил материалния закон и тъй като не са установяват нарушения и на процесуалните правила, не са налице отменителни основания, водещи до отмяна на решението. Същото не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд в състав на трето отделение,