Решение № 12605 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5682/2010 г.

Решение № 12605 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5682/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Иван Русинов Димитров, действащ като ЕТ "Рид 49 - Иван Русинов" гр. Плевен, ул. "К. Величков", № 4, бл. "Юпитер", ет. 9, ап. 14, чрез адв. Л. Матева, против Решение № 91 от 24.03.2010 г. на Административен съд гр. В. Търново по адм. д. № 573 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против Ревизионен акт /РА/ № 150801065/26.3.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Плевен, потвърден с Решение № 286/13.07.2009 г. на директора на Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, с който са определени задължения както следва ДДС за внасяне в размер на 49 255,02 лв. и лихви в размер на 26 663,99 лв. поради отказ на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02 - 04, 06 - 10 и м. 12.2004 г. и м. 06, 09 - 11.2005 г.; данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. общо в размер на 64 824,70 лв. и лихви 31 154,6 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 4 068,96 лв. и лихви 560,18 лв. и данък по чл. 42 ЗЗДФЛ в размер на 2,21 лв. и лихви 0,69 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалния закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: отхвърлянето на жалбата въз основа на ново правно основание, не съдържащо се в РА; несъобразяването на нарушения при документирането на констатациите на РА; отказване назначаването на съдебно-икономическа експертиза със задача, относима към спорния по делото предмет за реалността на процесните доставки на СМР; не обсъждане от страна на съда на многобройните представени доказателства относно реалността на доставките; ненамирането на преките доставчици на декларираните данъчни адреси след петгодишен период не следва да е във вреда на изрядния получател; неправилно тълкуване на мотивите на Съда по правата на човека в Страсбург по в мотивите на решението по делото "Булвес" АД срещу България. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калчев, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: При ревизията е установено неоткриването на преките доставчици на декларираните данъчни адреси и непредставяне от тяхна страна на доказателства за доставките, като за част от доставчиците е установено и че са били дерегистрирани по ЗДДС към момента на издаване на фактурите или че последните не са отразени в дневници за продажби. С неоспорено заключение на вещо лице пред съда тези констатации са потвърдени. Представените пред съда доказателства са били оспорени относно автентичността и датите им от страна на ответника и доколкото са частни документи тежест на ревизираното лице е било доказването на посочените факти с правно значение. Не е доказано плащане по процесните фактури, въпреки представянето на ксероксни копия на фискални бонове. Установено е при ревизията, че част от доставчиците никога не са имали регистрирано устройства с фискална памет, а останалите притежават такива устройства с номера, различни от тези на представените фискални бонове. Първоинстанционният съд не допуснал никакво, още по-малко съществено, нарушение на процесуални правила като е отказал назначаването на експертиза за установяване, че част от процесните СМР са извършвани лично от ревизираното лице, тъй като това твърдение не е в подкрепа на претенцията на жалбоподателя за право на данъчен кредит. Неотносима към предмета на спора и не от компетентност на вещо лице е била и задачата за СМР, доставени от ревизираното лице на трети лица, още повече, че жалбоподателят е искал това да се установи само след проверка на неговото счетоводство. Разпитаните като свидетели представляващи преките доставчици ЕТ "Г. С. М. - Г. Маркова" и "Кей Пи Пи" ЕООД са установили, че никога не са извършвали търговска дейност, нито са подписвали документи с получател ревизираното лице, а само са дали съгласието си за регистрация на фирмите - доставчици. Съдът обосновано на събраните доказателства е приел, че при недоказана реалност на процесните доставки законосъобразно по фактурите за тях е отказано право на данъчен кредит и са увеличени финансовите резултати за периодите. Не е допуснато твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в отказ за допускане на относими към спорния по делото предмет доказателства. При недоказано начисляване на ДДС от страна на преките доставчици и само на това основание следва да се откаже данъчен кредит. Не се оправдават оплакванията за липса на обсъждане на представените доказателства. Решението по делото на Съда в Страсбург не може да бъде съдебен прецедент за настоящия случай поради разлика във фактите. От мотивите на посоченото решение се вижда, че в случая "Булвес" става дума за късно начисляване на ДДС от страна на пряк доставчик, без оспорване на реалността на доставките и плащането по тях, какъвто настоящият случа не е. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,