Решение № 1891 от 12.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9053/2009 г.

Решение № 1891 от 12.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9053/2009 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 207/29.04.2009 г. по адм. дело № 1584/2008 г., Административен съд - Благоевград ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № 2549/25.11.2008 г. на Кмета на Община Благоевград, с която е одобрена оценка по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот № 300.486, с площ от 578,00 кв. м по плана на новообразуваните имоти за землище Благоевград, предоставен за ползване на Атанас Борисов Тупавичарски, за 500,00 кв. м по удостоверение на стойност 60,00 лв. и за разликата от 78,00 кв. м - на стойност 562,00 лв. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Едната жалба е от Община Благоевград - представлявана от Кмета Костадин Паскалев. Касаторът счита, че решението е неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуални правила. Според него административният съд не е обсъдил правилно и в цялост събраните по делото доказателства. Неправилно е приел, че е издаден нищожен административен акт след като заповедта е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, които да водят до нейната нищожност. Неправилно е прието от съда, че тридесет дневният срок предвиден в § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в който ползвателят може да направи искане за оценка е преклузивен и след този момент правата му да придобие собствеността се преклудират. Моли решението да бъде отменено и постановено ново по същество, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Втората жалба е от Атанас Борисов Тупавичарски. И този касатор не е съгласен с решението и заявява, че няма никаква вина за пропуснатия срок. По подробно развити съображения също моли да бъде отменено. Ответната страна - Лена Стойчева Величкова от Благоевград не взема отношение по жалбите. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че и двете касационни жалби, депозирани от надлежни страни в срока по чл. 211 АПК са основателни. Оспореното решение на АС - Благоевград е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Незаконосъобразно е становището на съда, че срокът по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ е преклузивен по своята същност и пропускането му от правоимащите лица (по § 4а, § 4б и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ) има за последица погасяване на правата им да придобият собствеността върху ползвания имот. С оглед на това в съдебния акт е прието, че подадената от жалбоподателя Ат. Тупавичарски молба след законно определения 1-месечен срок е била недопустима и кметът на община Благоевград е следвало да я остави без разглеждане. А след като административният орган се е произнесъл по нея и на основание § 31, ал. 2 ППЗСПЗЗ е издал обжалваната заповед, съдът е счел същата за нищожна, който извод е намерил отражение в диспозитива на постановеното решение. По делото е безспорно, че с влязла в сила заповед по реда на § 63, ал. 3 ППЗСПЗЗ за жалбоподателя е налице трансформирано право на ползване в право на собственост. Това обстоятелство е отразено и в ПНИ, одобрен със заповед на областния управител - без данни за обжалване относно процесния имот - № 300.486, м. "Чимево дере", землище Благоевград, в чийто регистър същият е записан като собственик. При тези релевантни факти съдът погрешно е тълкувал и приложил закона. Срокът по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е инструктивен, както се приема и в практиката на ВАС, т. к. е недопустимо възникналото материално право на собственост въз основа на стабилен административен акт да бъде засегнато от последваща оценителна процедура. Още повече, че последната може да бъде инициирана и от администрацията. По тези съображения прокурорът счита, че касационните жалби следва да се уважат, а решението да се отмени. И двете касационни жалби са депозирани в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок и като подписани от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, са процесуално допустими. Разгледани по същество, са и основателни. Производството по адм. дело № 1584/2008 г. по описа на Административен съд - Благоевград е образувано по повод на постъпила жалба от Лена Стойчева Величкова против Заповед № 2549/25.11.2008 г. на Кмета на община Благоевград. С тази заповед на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, § 4 "з", ал. 2 изр. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Протокол № 5 от 13.11.2008 г. на комисията по § 4 в Община Благоевград, молби с вх. № 94-00-952/18.12.1997 г., № 0138-21/15.10.2008 г. и удостоверение № 20 от 20.10.1964 г., е одобрена приетата от комисията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с протокол № 5, т. III. 10 от 13.11.2008 г. оценка за имот с № 300.486 с площ 578 кв. м по плана на новообразуваните имоти за землище Благоевград, предоставен за ползване на Атанас Борисов Тупавичарски, за 500 кв. м по удостоверение на стойност 60 лв. и за разликата от 78 кв. м - на стойност 562 лв. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че макар и оспорената заповед да е издадена от компетентен орган съгласно § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, в предвидената писмена форма, като съдържа изискуемите се реквизити, административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й. В тази връзка е констатирал, че заповедта на Областния управител на област Благоевград № ОА-153/04.06.2006 г. за одобряване плана на новообразуваните имоти е влязла в сила на 14.07.2006 г. Молбата на Ат. Б. Тупавичарски е подадена както след изтичането на едномесечния срок по § 31, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, така и след тримесечния срок по § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези срокове са преклузивни и с изтичането им се погасява правото да се инициира съответното административно производство по изготвянето на оценка. Затова искането е било процесуално недопустимо и в съответствие с чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК административното производство е следвало да се прекрати, а като не е изпълнил това законово изискване, административният орган се е произнесъл по недопустима молба, която следва да бъде обявена за нищожна предвид разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК. Така постановеното съдебно решение се явява неправилно. Като се изключи непрецизирането на мотивите на решението, че не молбата, а заповедта може да бъде обявена за нищожна и всъщност именно нейната нищожност е обявена в диспозитива, съдът е направил погрешен извод относно характера на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16 декември 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, съгласно която разпоредба "правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти могат да подадат молба за оценка. Молбата се подава до кмета на общината и съдържа данни за имота и за подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и за ползвателя". В § 31, ал. 2 на същия текст (в редакция към момента на издаване на процесната заповед) е посочено, че оценката се извършва от техническата служба на общината в 3-месечен срок от влизане в сила на ПНИ по посочените в т. 1, 2 и 3 начини и механизми, препращащи в различните хипотези към глава седма, раздел I (т. 1) и раздел III (т. 2) от ППЗДС, приет с ПМС № 235/1996 г. (понастоящем отменен), както и към Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, понастоящем с променено заглавие - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи - (т. 1 - последна хипотеза), както и по пазарни цени по т. 3. Нормата на § 31 е съобразена и е във връзка с приложението на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, 4б, 4в и 4з заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на ПНИ, при условията и по реда, определени в правилника за прилагане на закона. Именно в § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ са определени условията и редът за извършване на оценките, посочен и по-горе. Тези заповеди подлежат на обжалване от собствениците на земите и ползвателите по реда на АПК. От логическото и систематическо тълкуване на тези норми в тяхното единство следва, че законодателят е регламентирал редът за оценяване на разликите над 600, съответно 1000 кв. метра (ограничение по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ) до размера на фактически ползваната земя, които с влизането в сила на ПНИ са придадени към имоти на ползватели в случаите, когато от тях не може да се образува самостоятелен имот, защото са с площ по-малка от 250 кв. метра, съответно в случаите по § 4в, когато земята подлежи на връщане и следва да бъдат оценени подобренията в нея. Посоченото оценяване може да бъде инициирано както от страните, така и от администрацията, но и в двата случая едва след влизане в сила на ПНИ, т. е. след като с плана имотите са отредени и са възникнали субективни права, които не могат да бъдат погасени в едно последващо оценително производство. Не може да се приеме, че в случаите по § 31, ал. 1, когато оценяването е предприето по искане на бившия ползвател (вече собственик, след трансформация на правото на ползване в право на собственост), то срокът е преклузивен, тъй като никъде в закона и в правилника за приложението му не е визирана такава тежка последица - погасяване на правата, възникнали от отреждането на имота с влезлия в сила ПНИ, съответно вписването на собствеността в Регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Основен принцип в правото е процесуалните права да обслужват съществуващо материално право, а не обратното. Не може да се възприеме извода на съда, че след като искането за оценка е подадено след изтичане на срока по § 31, ал. 1, то правото да се придобие собствеността върху придадения имот, съответно връщания имот е преклудирано. То вече е възникнало с влизане в сила на ПНИ и не може да бъде засегнато от последващото оценително производство. Сроковете и по ал. 1, относим за страните и по ал. 2 на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, относим за администрацията, са инструктивни. В подкрепа на тези изводи е и нормата на § 31, ал. 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, съгласно която, в случаите по чл. 28, ал. 5 (действителното препращане не е към ал. 5, която е предишната редакция в ДВ бр. 44/2001 г., а към ал. 7 на чл. 28 след изм. в ДВ бр. 31/2003 г.), след изтичането на срока по ал. 1, бившият собственик може да поиска оценка на същата тази разлика над 600, съответно 1000 кв. м, която се придава към имота на ползвателя, като оценката се извърши по същия ред - ал. 2, т. 1 и ал. 3. Правоимащият се снабдява с изпълнителен лист срещу длъжника въз основа на влязлата в сила оценка. От това следва извода, че изтичането на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не погасява правото на собственост на ползвателя, а само поражда право бившият собственик да инициира оценително производство при бездействие на ползвателя. Неспазването на срока обаче не размества вече придобитите права. В конкретния случай не се спори, че планът на новообразуваните имоти е влязъл в сила. Видно от регистъра, който е неразделна част от ПНИ за Атанас Борисов Тупавичарски е отреден имот № 300.486 с площ от 578 кв. метра. Молбата на правоимащия е в срок и въз основа на нея кметът на общината дължи произнасяне за извършване на оценка. Съдебното решение, с което е обявена нищожността на заповедта за одобряване на тази оценка само на това основание, че молбата е подадена след изтичане на преклузивния законов едномесечен срок, ще трябва да бъде отменено. След като е обявил нищожността на обжалваната пред него заповед № 2549 от 25.11.2008 г. на Кмета на Община Благоевград, съдът не е изложил никакви други съображения по съществото на спора. Релевантен е отговора на въпроса в коя хипотеза на § 31, ал. 2 от ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ попада случая и по кой нормативен акт следва да бъде извършена оценката. В тази връзка следва и да се има предвид, че оценката по реда на § 31, ал. 3 се отнася за последващото придобиване на правото на собственост от ползвателите след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти за придадените им части по силата на ПНИ, а не за първичното трансформиране на правото им на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята, което се извършва на основание § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). В тази част липсват каквито и да са мотиви, поради което и настоящият касационен състав не може да упражни контрол за законосъобразност. Освен това тези въпроси не могат да бъдат обсъдени направо в настоящото касационно производство, защото на практика страните се лишават от една съдебна инстанция, което е недопустимо. Отделно от това, делото не е изяснено и от фактическа страна - съдът е обявил нищожност на заповедта само на процесуално основание и не е събирал доказателства свързани със спорния по делото въпрос относно размера на оценката и механизма, по който същата следва да бъде определена. С оглед изложеното, постановеното съдебно решение ще трябва да бъде отменено, а делото върнато за произнасяне по законосъобразността на оспорената заповед № 2549 от 25.11.2008 г. на Кмета на Община Благоевград. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,