Решение № 9157 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 390/2012 г.

Решение № 9157 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 390/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Петър Петров Костов, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 122 от 25.10.2011 г. по адм. д. № 195/2011 г. на Административен съд Видин, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу отказ на началника на РУ "Полиция" при МВР - Видин с рег. № 132/12.07.2011 г. за издаване на разрешения за дейности с огнестрелно оръжие. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като жалбоподателят е притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и за издаването му е изложил същите мотиви, каквито е изложил и по искането си за издаване на ново разрешение. Административният орган е приел, че е налице обоснована и основателна причина, а вторият път при същите обстоятелства, че такава причина не е налице. Излага доводи, че текстът на чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ няма обратно действие и не може да се прилага спрямо вече възникнали правоотношения, както е в конкретния случай и последващият отказ създава неудобства относно вече закупеното и правилно съхранявано оръжие. Ответната страна не е взела становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че искането на жалбоподателя не обосновава основателна причина за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, посочената от жалбоподателя причина, местоживеенето му през по- голямата част от годината във вилна зона не установява необходимостта от издаване на разрешенията. Снабдяването с огнестрелно оръжие е мярка за опазване на имуществото и личността, необходимостта от което за всеки конкретен случай следва да бъде доказана. Фактът, че такова разрешение е било издадено при същите обстоятелства, не означава, че в новото административно производство не следва да се доказва нуждата от носене на огнестрелно оръжие. Споделени са изводите на административния орган за необходимостта от установяване на конкретна нужда от носенето на огнестрелно оръжие - конкретна заплаха за личността на заявителя. Решението е правилно. Установено е, че със заявление вх. № 10241/14.06.2011 г. жалбоподателят е поискал да му бъде подновено разрешението за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие - пистолет "ИЖ-71", пистолет "Берета" като е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана във връзка с мястото където живее - вилна зона, която е отдалечена и обект на чести посегателства. С оспорената пред съда заповед на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя е отказано издаването на разрешения за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, фактически е отнето разрешението за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, издадено на 21.04.2008 г., валидно до 21.04.2011 г. и е наредено да се изземе притежаваното от него огнестрелно оръжие и боеприпаси. Съгласно посочената разпоредба разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Правилни са изводите на административния орган и на съда, че не е доказана основателна причина по смисъла на закона. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ предвижда, че лицето получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните дейности. Следователно независимо от притежаването на разрешение за придобиване на оръжие следва да получи разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неприложимост на посочената разпоредба, действаща към момента на издаване на оспорената пред съда заповед и не може да се вземе предвид обстоятелството, че е налице вече закупено оръжие. Неоснователни са доводите, че след като преди три години е издадено разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, същото следва да се издаде и по новото подадено искане. Смисълът на разрешителния режим при издаване на разрешителни за дейности с огнестрелни оръжия е при изтичане на определения срок, за който са издадени, отново да се преценява необходимостта от издаването им, което в настоящия случай е извършено при условията на ЗОБВВПИ. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение