Решение № 9402 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15142/2009 г.

Решение № 9402 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15142/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Елена Стоянова Стаменова, гр. Гоце Делчев, ул. "Тодор Александров" № 9, срещу Решение № 549 от 12.10.2009 г. на Административен съд, гр. Благоевград, постановено по административно дело № 396/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е извратил данните по делото и е нарушил правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Неправилно е отхвърлил всички доказателствени искания на жалбоподателя. По този начин делото е останало неизяснено досежно основни, релевантни факти - размера на публичното задължение на дружеството, чл. на управителния съвет, на което е жалбоподателят, и наличието на надлежно обезпечение. Неправилно е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че при първоначалното налагане на запорите по сметките на дружеството е имало сума, която изцяло покрива задълженията. Счита, че наложената мярка не е адекватна, тъй като съгласно чл. 195 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и по аргумент на чл. 121 от същия мерките трябва да бъдат такива, че да не пречат на нормалното протичане на дейността на дружеството. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Благоевград, счита жалбата за неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В производството по оспорване на заповедта по чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) не може да се извършва замяна на обезпечителната мярка, поради което правилно съдът е оставил без уважение това искане. Неоснователно е и твърдението за липса по делото на доказателства за задължение на дружеството над 5 000 лв. Релевантен за законосъобразността на оспорваната заповед е само фактът на направено искане от съответния публичен орган по реда на ДОПК. Не съществува задължение за административния орган да изследва и да се произнася по съществото и по размера на задължението. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, валидно и допустимо. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е чл. на управителния съвет на "Майц" АД. Срещу дружеството е образувано изпълнително дело за принудително събиране на публични вземания в размер на 174 833, 22 лв., въз основа на влязъл в сила ревизионен акт № 100384 от 28.08.2007 г. С постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал. 1 , във вр. с чл. 201 - 207 ДОПК са наложени запори върху сметките на дружеството в четири банки. Въз основа на представените по делото запорни съобщения с извлечения от сметки съдът е приел, че по банковите сметки на дружеството няма наличност за удовлетворяване на вземането. Приел е, че на 20.11.2007 г. дружеството е наредило сумата 6 945,70 евро, която е послужила за погасяване на задължение към банката, а не за погасяване на публичното задължение. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че административният орган е спазил производствените правила при издаването на оспорената заповед, същата е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приел е, че органът, действайки в условията на обвързана компетентност, след като правилно е установил фактите - при безспорна доказаност на висящо изпълнително производство за принудително събиране на непогасени публични държавни вземания в размер над 5 000 лв. и липсата на надлежно обезпечение, законосъобразно е наложил принудителната административна мярка. Тези изводи на съда са правилни. Безспорно по делото е, че жалбоподателката е чл. на управителния съвет на "Майц" АД. Безспорно е също така, че с влязъл в сила ревизионен акт № 0100-384 от 28.08.2007 г., на дружеството, за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2006 г., са определени данъчни задължения в размер на 174 833,22 лв. - главница и лихви. Актът е връчен лично на изпълнителния директор на дружеството на 04.09.2007 г. Не се спори, че в срока за доброволно плащане задълженията не са погасени. Не се спори също, че в териториалната дирекция на Националната агенция по приходите, гр. Благоевград, за така дължимите публични задължения е образувано изпълнително дело № 03-399 от 22.04.2008 г. За обезпечаване на публичното вземане е наложен запор по сметките на дружеството в четири банки към дата 15.05.2008 г. По запорираните сметки не е имало налични средства за погасяване на задължението. Преведената по една от сметките сума към дата 20.11.2007 г. е послужила за погасяване на задължение към банката. Безспорно е също така, че на основание чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК, териториалната дирекция на Националната агенция по приходите, гр. Благоевград, е поискала, с писмо от 11.03.2009 г., от директора на областната дирекция на МВР, гр. Благоевград, налагането на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. Към тази дата задълженията не са били погасени. Следователно, към датата на издаване на оспорената заповед - 26.03.2009 г., предвидените в хипотезата на чл. 75, т. 5 факти са били налице, което задължава административния орган да наложи принудителната административна мярка. Съдът правилно и в съответствие с доказателствата по делото е приел, че по отношение на жалбоподателя е осъществен фактическия състав на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, поради което не са налице основания за отмяна на решението. Доводите досежно неизясняване на релевантните факти, видно от изложеното, са неоснователни, а твърдението за неадекватност на наложената мярка е ирелевантно, тъй като органът действа в условията на обвързана компетентност. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК Върховният административен съд