Решение № 5617 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11957/2019 г.

Решение № 5617 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11957/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Български пощи" ЕАД, представлявано от главния изпълнителен директор Д. Дънешки, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Пчелинска, срещу решение № 4609/03.07.2019 г., постановено по адм. дело № 5099/2019 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). В нея са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменено решение № 121/21.02.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията). Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си излага в касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Главчев, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище. Възраженията и исканията на ответника се поддържат и в съдебно заседание от процесуалния му представител. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение № 4609 от 03.07.2019 г., постановено по адм. дело № 5099/2019 г. Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на "Български пощи" ЕАД, против решение № 121 от 21.02.2019 г. по преписка № 470/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че при осъществяване на дейността си, дружеството е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Пощенска станция - с. Поликраище, находяща се в с. Поликраище, ул. "Павел Пенев" № 33, с което е осъществена дискриминация по признак "увреждане" по смисъла на чл. 5, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Съдът е изменил решението на КЗД, в частта, с която за установеното нарушение по т. 1 е наложена имуществена санкция от 500 лева, като е намалил същата на 250 лева. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че решението на комисията е издадено от компетентен орган при обсъждане на относимите факти и при правилно приложение на процесуалния и материален закон. Съдът е споделил изцяло изводите на състава на КЗД за извършена от дружеството дискриминация по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 1 от същия закон, които е приел за обосновани и в съответствие със събраните в административното производство доказателства. Изложил е мотиви, че за касатора като доставчик на обществени услуги, съществува задължение за осигуряване на достъпна среда, включително за лица със затруднена двигателна подвижност и след като не е осигурил такава, жалбоподателят е допуснал неравно третиране по отношение на тези лица. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно правното значение на § 6 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ, приложимата редакция) към настоящия спор. Действително цитираната разпоредба е относима към сгради, които са държавна или общинска собственост, но в случая решаващият съд не се е позовал на тази норма при формиране на правните си изводи и не определял собствеността на имота като държавна, а се е позовал на чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията и Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Приложимата правна уредба съдържа норми и по отношение поддържането на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда, поради което не е възможно да се обоснове извод, че не е приложима към сградата на "Български пощи" ЕАД в с. Поликраище, поради придобиването й от този собственик през 1974 г. Възможността клиентите на "Български пощи" ЕАД да получават определени услуги по домовете си също не изключва задължението до сградата, която е предназначена за обществено ползване да бъде осигурен достъп за всички лица, които желаят да я посетят. По смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда", съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Сградата на пощенската станция в с. Поликраище е със стъпала, без рампа към 13.06.2018 г., което е отразено в неоспорен констативен протокол на КЗД, поради което Комисията и АССГ обосновано са приели, че "Български пощи" ЕАД при своята дейност поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания. Настоящият съдебен състав изцяло споделя всички останали мотиви на първоинстанционното съдебно решение при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е обосновал законосъобразни правни изводи. Съображенията в касационната жалба относно необходимостта от конституиране на "БТК" ЕАД като страна в административното и съдебното производство поради обстоятелството, че е съсобственик на сградата по отношение, на която е установен затруднен достъп на лица с увреждания, не обуславят касационно основание по смисъла на чл. 209 АПК. Отговорността на съсобствениците на недвижимия имот не е солидарна и те не са необходими и задължителни другари в съдебните производства, поради което по аргумент на по-силното основания не са налице предпоставки и за задължителното им конституиране като участници в административно производство по ЗЗДискр., респективно като страна в съдебното производство, инициирано от другия съсобственик за оспорване на акта, с който то е приключило. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателна е претенцията на ответната страна – Комисията за защита от дискриминация, за присъждане на разноски, платими от касационния жалбоподател в размер на 100. 00 (сто) лева, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение