Решение № 7332 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13926/2017 г.

Решение № 7332 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13926/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В. Търново срещу решение № 365 от 16.10.2017 г., постановено по адм. дело № 665/2016 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново, VIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - "Специализирана болница за активно лечение по кардиология - В. Т." ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., в отговор от 30.11.2017 г., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил писмена покана изх. № 29-02-15/62 от 20.09.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В. Търново. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав констатира, че решението е валидно и допустимо, тъй като е постановено от компетентен съд, действал в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. С писмена покана изх. № 29-02-15/62 от 20.09.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В. Търново се претендира от "Специализирана болница за активно лечение по кардиология - В. Т." ЕАД да възстанови сумата 6080 лв., представляваща стойността на заплатени на лечебното заведение медицински дейности за четири случая, по които пациентите са били хоспитализирани в други лечебни заведения, посочени в констативен протокол № БП № 15 от 24.06.2016 г., преди изтичане на 30-дневния срок от дехоспитализацията. Спорът е свързан с нормата на чл. 15, ал. 1 от Приложение 2Б на Постановление № 57 на Министерския съвет от 16.03.2015 г., възпроизведена впоследствие и в чл. 215, ал. 1 от Решение № РД-НС 04-24-1 от 29.03. 2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК, за която касаторът твърди, че неправилно е била приложена от първоинстанционния съд. В чл. 15, ал. 1 от Приложение 2Б към Постановление № 57 на Министерския съвет от 16.03.2015 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, обн., ДВ, бр. 21 от 20.03.2015 г., в сила от 20.03.2015 г., попр., бр. 25 от 3.04.2015 г., е посочено, че когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Цитираният текст е възпроизведен и в чл. 215, ал. 1 от Решение № РД-НС 04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК. В текста на тези норми не е посочено, кой от случаите следва да бъде заплатен. Това трябва да бъде установено след извършване на проверка. Никъде в констативен протокол № БП № 15 от 24.06.2016 г., в протокол за неоснователно получени суми ПНС № 16 от 24.06.2016 г., както и в писмена покана изх. № 29-02-15/62 от 20.09.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В. Търново не се съдържат твърдения, че "Специализирана болница за активно лечение по кардиология - В. Т." ЕАД не е изпълнила диагностично-лечебния алгоритъм на лечение на пациентите при осъществения за тях първи прием в тази болница, каквито факти и обстоятелства не са установени и в производството пред административния съд, включително и чрез медицинска експертиза. В цитираните протоколи и писмена покана липсва анализ на причините за повторната хоспитализация на ЗЗОЛ, спазени ли са критериите за хоспитализация и нормативните изисквания при провеждането й, както и защо именно сумите за първата хоспитализация трябва да бъдат възстановени. При липса на констатации в тази насока, съставляващи фактически основания за издаване на административния акт, съдът не е трябвало да изследва по какви причини един от пациентите е бил повторно хоспитализиран и да излага мотиви в тази връзка. Достатъчно е било да установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което той е сторил. Само фактът, че пациентите са били повторно хоспитализирани в друго лечебно заведение преди изтичане на 30 дни след първата дехоспитализация, предвид изложеното по-горе, не обуславя извод, че "Специализирана болница за активно лечение по кардиология - В. Т." ЕАД е получила без правно основание процесната сума, представляваща стойността на изпълнени медицински дейности. Следователно не е доказан фактическият състав на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, която норма неправилно е приложена от административния орган. Съдът е направил анализ на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед относимостта им към правните норми, регламентиращи спорните правоотношения. Фактическите и правните изводи са логични и обосновани, поради което решението не страда и от визирания в нормата на чл. 209, т. 3, предложение трето АПК, порок. Така изложените мотиви налагат извод за неоснователност на касационната жалба и обуславят оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора и по аргумент на противното от чл. 143, ал. 4 АПК разноски в полза на РЗОК гр. В. Търново не са дължими, а ответникът не е поискал присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,