Решение № 7142 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3299/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ Кюстендил против Решение 276 от 18.02.2025 г., постановено по адм. дело 556 по описа за 2024 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отменено Решение 2153-09-29/18.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Кюстендил град и потвърденото с него разпореждане [номер]/22.08.2024 г. на длъжностното лице по чл.98 ал.1 КСО и е върнато като преписка за ново решаване от административния орган. Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, в това число на чл.69б от КСО, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молбата към съда е да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата.В. с.з. не се явява и представлява,като поддържа жалбата по изложените в нея съображения съгласно депозирана писмена молба преди с.з.. Ответникът- И. П., при редовно призоваване, чрез адв.Тошев в с.з. и в писмено становище намира жалбата за неоснователна.С писмено становище,депозирано преди с.з. оспорва касационната жалба и претендира разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е отменил по жалбата на И. П. Решение 2153-09-29/18.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Кюстендил и потвърденото с него разпореждане [номер]/22.08.2024 г. на длъжностното лице по чл.98 ал.1 КСО и е върнал като преписка за ново решаване от административния орган. Решението е постановено при неправилно прилагане на материалноправните норми на КСО и НПОС и процесуалноправните на АПК. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: Към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст 24.07.2024г. ответникът по касация има навършена възраст [възраст] и превърнат осигурителен стаж на осн. чл.104 КСО -49г. 03м. 23 дни,в който стаж е включен осигурителен стаж от първа категория труд /положен в структурите на МВР/ -27 г 02 месеца и 1 дни.Тъй като П. не отговаря на изискването по чл.69 ал.2 КСО- няма изискуемата се възраст от 54 години и 2 месеца,независимо от наличие на над 18 години осигурителен стаж ,положен в структурите на МВР при условията на първа категория труд,то пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл.69 ал.2 КСО й е отказано.Извършена е преценка дали същата отговаря на изискванията на чл.69б ал.1 и ал.2 от КСО,като при преценката на разпоредбата на чл.18 ал.4 НПОС пенсионният орган е приел,че същата може да се приложи единствено ако на лицето не достига изискуемият се осигурителен стаж,какъвто в случая не е налице,тъй като при П. не достига осигурителна възраст от 54г и 2 месеца. Въз основа на тези изводи дължностното лице по чл.98 ал.1 КСО е отказало отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.Доводите му са възприети от горестоящия административен орган и със своето решение от 18.10.2024г същият е отхвърлил жалбата на П.. Въз основа на тези факти първоинстанционният съд е приел,че на първо място П. отговаря на изискванията на чл.69б ал.1 т.1 и т.2 КСО,тъй като при подаването на заявлението към 24.07.2024г има навършена възраст от [възраст] ,и едновременно с това има над 18 години действителен стаж като служител на МВР.От друга страна е направил разграничение на зачетен труд при първа категория труд/ чл.69 ал.2 КСО/ и отработен труд при условията на първа категория труд чл.69б ал.1 КСО/ и при прилагането на разпоредбата на чл.18 ал.4 от НПОС е приел,че след като П. има 27години 02 месеца и 1 дни стаж от първа категория като служител на МВР,то е създадена привилегия на лицата по чл.69 КСО,поради което и П. отговаря на условията за пенсиониране по чл.69 б ал.1 КСО. Посочените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се преценяват от съда като неоснователни. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Решението на Административен съд Кюстендил е постановено в нарушение на относимата към казуса материалноправна уредба. Съгласно чл.69 ал.2 от КСО държавните служители от ЗМВР придобиват право на пенсия при навършена възраст 54 години и 2 месеца и при наличие на 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени на тази възраст. Няма спор, че ответникът по касация не е навършил към датата на подаване на заявлението си посочената в тази норма възраст. От друга страна чл.69 б ал.1 от КСО ясно дефинира, че лицата ,които са работили 10 години при условията на първа категория труд придобиват право на пенсия в конкретния случай за 2024г при възраст 50г и 8 месеца за жените. Спорните правни термини действителен осигурителен стаж и при условията на първа категория труд следва да се тълкуват през призмата на чл.104 ал.1 КСО и приетата въз основа на законовата делегация Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране. Доколкото по големият брой години осигурителен стаж на ответника по касация са придобити по време на действието на НКТП, а положеният от нея труд на длъжност не попада в нито една от хипотезите на чл.1 от Наредбата, то следва да се приеме, че същата не е полагала труд при условията на първа категория труд.В тази категория се включват лица, които упражняват тежък труд и чийто живот е изложен на пряка опасност, но не фигурират лицата, работещи на длъжностите и по законите, посочени в чл. 69 от КСО. Съгласно чл.183 от ЗМВР трудът на държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 и ал.3 ЗМВР при пенсиониране се зачита като първа категория.От писмените доказателства по административната преписка безспорно се установява, че П. е полагала труд като държавен служител- т.е по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР. Ето защо и следва да се приеме, че нормата на чл.69 ал.2 КСО има различно по обхват съдържание, респективно и персонална насоченост от разпоредбата на чл.69 б ал.1 КСО. По този начин различни се явяват и правните последици за лицата, които биха желали да ползват облекчен ред за пенсиониране, тогава ,когато не са достигнали било минимално изискуемата се от закона възраст или тези, на които не им достига осигурителен стаж. Разпоредбата на чл.18 ал.4 НПОС следва да се тълкува именно ,като предоставяща възможност на лицата, които имат стаж в специални ведомства, който не е достатъчен ,за да могат да се пенсионират по реда на чл.69 КСО, да се пенсионират по реда на чл.69 б ал.1 и 2 КСО, стига обаче да са достигнали изискуемата се от закона възраст- която в случая е 54 години и 2 месеца. По този начин се осъществява и целта на изменението в КСО в сила от 01.01.2016г в чл.69 КСО, което уеднакви възрастта за пенсиониране при двата пола и едновременно с това се гарантира, че единствено когато стажът на тези лица от първа/втора категория е недостатъчен при навършена съгласно чл.69 КСО възраст, те могат да ползват правата си по чл.69б КСО.Лицата, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 от КСО закони, могат да се възползват от разпоредбата на чл. 18. ал. 4 от НПОС и да им се отпусне пенсия по чл. 69б ал. 1 или 2 от КСО , единствено когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, т.е. трябва да са навършили изискуемата възраст по чл. 69 от КСО. С оглед гореизложеното, оспореното решение на Административен съд Кюстендил е неправилно и незаконосъобразно, като страда от пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде отменено и вместо това да се постанови ново решение, с което да се отхвърли жалбата на ответника по касация против оспорения административен акт. С оглед изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски,на касатора се дължат разноски в размер на 200 лв за юрисконсултско възнаграждение общо за двете съдебни инстанции,които следва да заплатят на юридическото лице,в структурата на което се намира касатора на основание § 1 т.6 ДР на АПК. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1, от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,