Решение № 12810 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8454/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение 134/08.07.2021 г., постановено по адм. д. 55/2021 г. по описа на Административен съд Кърджали (АС-Кърджали). В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба, която съдържа и подробни фактически и правни аргументи за законосъобразност на прогласения за нищожен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна Ш. Кючукова, редовно призована за открито съдебно заседание, не се е явила, но е изразила становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 134/08.07.2021 г., постановено по адм. д. 55/2021 г. по описа на АС-Кърджали е обявена нищожността на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 за кампания 2017 г. с изх. 01-6500/980/17.02.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който е прекратен поетият от Ш. Кючукова ангажимент по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) и е върнато делото като преписка на административния орган за ново произнасяне указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с предходно влязло в сила съдебно решение. Административният съд е приел, че при издаване на оспорения пред него административен акт не са съобразени задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с влезли в сила съдебни решения, постановени по жалба срещу първоначалния акт за прекратяване на същия ангажимент. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. В съответствие със събраните по делото доказателства АС-Кърджали правилно е приел за установено, че при издаване на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат заместник изпълнителният директор на ДФЗ не се е съобразил с две влезли в сила съдебни решения, а е възпроизвел изцяло съдържанието на отменения предходен негов административен акт по същия въпрос като по основния спорен правен въпрос е обосновал извод в пряко противоречие с направеното от съда тълкуване на закона. Според чл. 177, ал. 2, изр. първо от АПК всички актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. В случая обосновано решаващият съд е приел, че е осъществена хипотезата на цитираната разпоредба, защото не е съобразено задължителното за административния орган при повторното поразнасяне тълкуване на приложимия закон, съдържащо се във влязлото в сила решение на Върховния административен съд. Съдът изрично е обърнал внимание на относимата към спора редакция на чл. 20, ал. 2 от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10Агроекология и климат от ПРСР 214-2020 (Наредба 7/2015 г.), според която допустимото намаление на площите, които се заявяват за подпомагане за следващите годишни кампании в рамките на поетия ангажимент се изчислява спрямо площта на парцелите, за които е одобрен ангажимента. В конкретния случай одобрението на петгодишния ангажимент на Ш. Кючукова по направление ВПС-1 е осъществено с писмо изх. 02-090-6500/12947/16.03.2016 г. по отношение кампания 2015 г. (първа година от ангажимента) и е за шест парцела с обща одобрена площ от 2,07 ха. Съпоставянето с парцелите, които са заявени за подпомагане за кампания 2016 г. (втора година от поетия ангажимент), които са седем с площ от 2,24 ха е прието от Върховния административен съд като нарушение на закона, допуснато от административният орган и по тези мотиви е оставено в сила решението на АС-Кърджали, съдържащо правилен краен резултат по спора, независимо от различните съображения за отмяна на акта за прекратяване на ангажимента на Ш. Кючукова. Следователно задължителни за административния орган при новото произнасяне са указанията по тълкуване на закона, съдържащи се в решението на касационната инстанция и не е достатъчно да бъдат изложени фактически и правни основания за издаване на административен акт, каквито според АС-Кърджали са липсвали в отменения от него акт. На практика в случая заместник изпълнителният директор на ДФЗ отново е извършил съпоставяне на площта и географското припокриване на декларираните за 2017 г. площи спрямо заявените за подпомагане за 2016 г., а не са използвани като база за изчисляване на процента намаление и степен на припокриване площите, които са посочени при одобряването на ангажимента, както изрично е указано от Върховния административен съд. Изложените допълнителни мотиви в административния акт, издаден след връщане на делото като преписка представляват само правни съображения относно приложението на чл. 20, ал. 2 от Наредба 7/2015 г. съвместно с правилото на чл. 20, ал. 6 от Наредба 7/2015 г., но не и установяване на нови обстоятелства, които да обуславят различно приложение на материалния закон от описаното в задължителните указания на Върховния административен съд. В този смисъл и тълкуването на разпоредбата на чл. 20 от Наредба 7/2015 г. в касационната жалба не съответства на мотивите на решение 4105/13.04.2020 г., постановено по адм.д. 6656/2019 г. по описа на Върховния административен съд и не обуславя касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. От съществено значение за правилното решаване на спора по приложение на чл. 177, ал. 2 от АПК е осъщественият от АС-Кърджали задълбочен и подробен цялостен анализ на съдържанието на повторния административен акт и извършените административни действия, които са напълно идентични с тези от първоначалното административно производство. При повторното провеждане на административното производство не са установени никакви нови или допълнителни обстоятелства, а само са изложени подробни съображения относно приложението на материалния закон, но в пряко противоречие със задължителното в тази фаза на административното производство тълкуване, направено с влязлото в сила съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в отсъствие на наведените касационни основани яза отмяна. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 800 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени в цялост, независимо от своевременно направеното възражение за прекомерност. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не са налице основания за неговото намаляване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение