Решение № 17543 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4555/2019 г.

Решение № 17543 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4555/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. Димитров от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 36 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 660/2018 г. по описа на Административен съд (АС) - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), приложена с Констативен протокол (КП) № 002812 от 22.08.2018 г. издаден от Инспектор "принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" (ПНП ППС) при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД (ОДПГ ЕООД), гр. Велико Тръново. Касаторът развива доводи за неправилност на съдебния акт и твърди, че е постановен при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което приложената ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът – Инспектор принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Велико Тръново изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозираното по делото писмено становище. Прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е установил, че на 22.08.2018 г. в 10, 35 часа е паркиран неправилно в нарушение на пътен знак В 27 и допълнителни табели Т 17 паяк и Т 17 – пропуск лек автомобил марка Пежо с ДК [рег. номер на МПС], за което от административния орган е съставен констативен протокол № 002812 от същата дата. От него е депозирана и докладна записка и е представен снимков материал. По делото е приложена декларация от собственика на автомобила Б. Александров за предоставяне на автомобила на А. Димитров. По делото е представена Заповед № РД 221490/17.9.2014 г. на Кмета на Община В. Търново, с която "ОДПГ" ЕООД е определено на основание чл. 167, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДвП и Решение № 141/7.6.2000 г. на Общински съвет В. Търново за Служба за контрол по смисъла на ЗДвП. Със заповед № РД -22-1688/4.10.2017 г. на Кмета на Община В. Търново поименно Н. Гаджев – инспектор звено ПНП ППС е определен за длъжностно лице, което да прилага ПАМ- преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, както и длъжностната характеристика на това лице. Със заповед № 443/29.12.2017 г. на Изпълнителен директор на МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов в качеството му на собственик на паркинг на ул. "Ниш" № 1 е определено, че само автомобили, които се използват от болницата и от нейни служители могат да бъдат паркирани на територията й след издаване на специален служебен пропуск. След репатрирането на автомобила, жалбоподателят е заплатил дължимата за това такса, видно от представения по делото фискален бон, след което автомобилът е бил освободен. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че ПАМ е приложена от компетентен орган, като автомобилът на оспорващия е паркиран неправилно в зоната на действие на знак В-27 и допълнителна табела Т17. Процесната ПАМ е приложена в хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б", предложение първо ЗДвП, паркирано в нарушение на правилата за движение превозно средство на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на ППС. След съвкупната преценка на посочените по-горе писмени доказателства и веществени доказателствени средства, съдът е посочил, че ответникът е доказал причината за принудителното преместване на ППС, а именно: неправилно паркирано МПС, което се намира в зоната на действие на пътен знак В-27 и наличие на табела Т-17. Съставът на първоинстанционния съд е установил, че при издаването и прилагането на оспорената ПАМ не са допуснати съществени нарушения на процедурата, които да са опорочили фактическите констатации на органа или да са нарушили други права на оспорващия. При тези съображения, съдът е обосновал извод, че приложената ПАМ е издадена при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Решението е неправилно. Случаите при които може да бъде приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" са регламентирани изрично в чл. 171, т. 5 ЗДвП. С нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП са предвидени три отделни хипотези, в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, административният орган прилага в условията на обвързана компетентност предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Приложения по делото снимков материал не установява по никакъв начин, че процесният автомобил е паркирал пред входа на Бърза помощ в гр. Велико Търново, в зоната на пътен знак В – 27 с указателни табели Т – 17. Снимковият материал не дава представа за действителното разположение на автомобила спрямо пътя, като в тежест на административния орган е да установи предпоставките за прилагане на процесната ПАМ. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че в конкретния случай не са били налице материалните предпоставки, визирани в хипотезата чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП за прилагане на ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Ето защо като е отхвърлил жалбата против процесната ПАМ, АС Велико Търново е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него - постановен друг, с който процесната ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора и направеното искане от касатора, на основание чл. 228 и чл. 143 АПК, "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на А. Димитров от [населено място] сумата от 910 лева, представляваща разноски по делото за всички съдебни инстанции, от които 110 лева платена държавна такса и 800 лева платено адвокатско възнаграждение съгласно представените договори за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на ответника е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение за всяка от съдебните инстанции не надвишава минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение