Решение № 7891 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14994/2011 г.

Решение № 7891 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14994/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Мохамед Саид Али и Естер Закария Уани Лиджу, за себе си и като законни представители на Уайл Али, граждани на Судан, против решение № 12174/30.09.2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 14061/2010 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Мохамед Саид Али и Естер Закария Уани Лиджу, за себе си и като законни представители на Уайл Мохамед Саид Али, против решение № 464/15.10.2010 г. и решение № 465/15.10.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Република България. С решение № 464/15.10.2010 г. на председателя на ДАБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Мохамед Саид Али, а с решение № 465/15.10.2010 г. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Естер Закария Уани Лиджу и малолетното и дете Уайл Мохамед Саид Али. Против двете решения на адм. орган са подадени жалби от Мохамед Саид Али и от Естер Закария Уани Лиджу -лично и като законен представител на детето и Уайл Мохамед Саид Али, по които са образувани адм. д. № 14061/2010 г. и № 14063/2010 г. С определение от 20.01.2011 г. на ВАС, трето отделение, адм. д. № 14063/2010 г. е присъединено към адм. д. № 14061/2010 г., по което е постановено решението по подадените две жалби, оспорено с касационната жалба. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение поради нарушение на материалния и процесуален закон, изразяващи се в следното: На първо място в решението е посочено, че след като напускането на страната е с валиден документ, издаден от суданските власти, това показва, че няма причина за опасения от страна на властите в страната по произход. Този извод е неправилен, тъй като наличието на валиден документ за самоличност не означава автоматично липса на опасност от преследване, още повече, че в държава като Судан винаги има начин всеки да се сдобие с национален паспорт. Необоснован е и изводът, че поради наличието на национален паспорт не може да се изпитват опасения в страната. Самото притежаване на национален паспорт не може да се разглежда като индиция за отсъствия на опасения. На следващо място адм. орган не е изследвал изложените от жалбоподателя факти и обстоятелства, свързани с бягството му от военна служба. В този смисъл отразеното е непълно и не съдържа всички изложени опасения, принудили го да напусне страната. Не на последно място мотивите на адм. орган съдържат формални и бланкетни основания и предположения, като например е посочено, че "персонално се приема, че чужденецът не е преследван...", без да е посочено защо и въз основа на какви конкретни съображения е направен този извод. На следващо място решението е постановено в нарушение на чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 и ал. 2 от ЗУБ, както и на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Мотивите на отказа за липса на основателни опасения от преследване по причините, изброени в чл. 8 от ЗУБ, както и че не се сочат никакви достоверни факти, с които да се обосноват твърденията за преследване, са изцяло незаконосъобразни. Съдът, както и административният орган е игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната са свързани с наличие на заплаха за неговия живот, сигурност и свобода. В проведените интервюта са посочени опасенията и изпитвания основателен страх изключително поради войната в Южен Судан, заради която военната служба е задължителна и е за срок от 3 г. Жалбоподателят е влязъл в казармата през 2007 г., преминал е през първоначалната подготовка от 2 седмици, след което заедно с негови приятели избягал от казармата, намираща се в близост до гр. Хартум. В града отседнали при приятел на баща му, който им помогнал да напуснат страната - намерил им визи, паспорти, защото знаел от една страна, че ще го накажат сурово за простъпката му, а от друга - че не иска да се бие в Дарфур, където биват изпращани всички войници, че не иска да воюва с народа си, да го убият или осакатят. Именно пред вид на изложеното се страхува да се завърне в Судан. Съгласно константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включва, както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлява нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и на основание чл. 173, ал. 2 вр. чл. 146, т. 3 и 4 от АПК и чл. 90 от ЗУБ, решението следва да бъде отменено, както и решението на адм. орган и делото да бъде върнато на адм. орган за ново произнасяне. Като е игнорирал всички факти и е кредитирал като достоверна информацията, изготвена от самия административен орган, съдът е постановил незаконосъобразно решение. То е постановено и в противоречие с чл. 9 от ЗУБ, тъй като е общоизвестен факта, че Судан е държава, в която дълги години се води гражданска война, особено в района на Дарфур и се избиват хора. Този факт сам по себе си е достатъчен, за да се обуслови необходимостта от закрила по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Наред с това всички международни източници сочат, че положението с човешките права в страната е проблемно, продължават да се регистрират случаи на убийства на обикновени граждани във военни сблъсъци, както и че в страната продължават тежката хуманитарна криза, военния конфликт и изключително високата престъпност, породена от тотална липса на държавен контрол. Допълнително, в подадената жалба от пълномощника на касатора - адв. Павлов, се сочи следното: В проведе интервю доверителят му е заявил, че баща му е в затвора по политически причини. Обстоятелството, че не знае в коя политическа партия членува баща му е без значение, тъй като е достатъчно да знае, че той е осъден по политически причини, а осъждането му е реално основание да се страхува от отмъщение. Не е правилен изводът на ВАС, че Судан е демократична държава, обратно - в тази държава съществува преследване на политическите противници на режима и техните семейства, а репресиите са жестоки. Освен това адм. орган е бил длъжен да укаже на жалбоподателя да докаже твърдяното обстоятелство, като е могло да се изиска и служебна справка от затворническите власти в Судан. Административният орган е бил длъжен и служебно да събере необходимата му информация, което не е сторено. Естер Лиджу е законна съпруга на жалбоподателя и има от брака си дете. Налице е основателна причина и тя да получи статут на бежанец. В противен случай ще бъде разделена от семейството си, имат и дете - Уайл. В съдебното заседание на 17.05.2012 г. жалбоподателят заявява следното: Дойдох в България, защото в Судан има война и е невъзможно да живеем там. Едното ни дете е родено в България и искаме да живеем тук. Ответната страна - ДАБ, редовно призована, не е изпратила представител и не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Решението на ВАС, трето отделение е правилно и обосновано. Постановено е в съответствие с материалния закон. Извършена е от съда в пълнота проверка за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ, съобразно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК. Обсъдени са в цялост доказателствата в административната преписка, включително и протоколите от проведените интервюта с жалбоподателите, изяснени са фактите и обстоятелствата, свързани с бежанската им история, с тяхното лично положение и с държавата им на произход. Обоснован и правилен е изводът на съда за законосъобразност на отказа на Председателя на ДАБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателите чужденци. Не се установява наличие на предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на статут. Жалбоподателите не са преследвани в страната си на произход по причини, визирани в чл. 8 от ЗУБ, нито изпитват основателен страх от преследване по такива причини. Не се установява да са били принудени да я напуснат, поради заплаха за живота, личността им като граждански лица или свободата им, поради опасност от изтезания, нечовешко, унизително отношение или наказание, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Причините да напуснат Судан са от социален и икономически характер, основно поради неразбирателство с близки роднини на жалбоподателката Естер Закари Уани Лиджу, които не са сред предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи са обосновани и съобразени със закона. Правилно съдът е приел, че административният орган е обосновал извода си за липса на основание за предоставяне на закрила в Република България и за двамата жалбоподатели, въз основа на правилно установена фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. С оглед липсата на каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията им за наличието на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, от административният орган обосновано е прието, че такива в случая не са налице. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилни изводи в нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба, при произнасянето по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си и е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства. В конкретния случай дадените обяснения от молителите не могат да се приемат за достоверни. От данните по преписката е видно, че чужденците са пристигнали в Република България нелегално и първоначално са се представили под чужди имена като Мохамед Салим и Фатма Ахмед - от Палестина. В първото проведено интервю жалбоподателят е обяснил, че като Мохамед Салим се е представил на българската граница, тъй като трафикантът му бил казал да каже така, за да не го върнат в Судан. Следователно може да се направи извод, че и последващите данни може да са дадени със същата цел, а не защото са достоверни. Освен това някои от твърденията му са нелогични и малко вероятни. Той твърди, че опасенията му са свързани с арестуването на баща му във връзка с обвинения за членуване и финансиране на опозиционните партии в Судан, но същевременно не знае на коя партия баща му е член. Твърди, че от време на време разговаря със зет си за семейството, но не знае в кой затвор лежи баща му. Молбата му за статут на бежанец е мотивирана с проблемите на баща му в Судан, но за да бъде тя основателна е необходимо да се установи, че самият молител има проблеми с властите в Судан, свързани с негови политически възгледи или принадлежност към политическа партия, за каквито няма данни. За да бъде предоставен статут на бежанец следва да се установи по безспорен начин, че тази опасност е не само абстрактно вероятна, но че е налице по отношение именно на жалбоподателя. Правилно административният орган е приел, че опасенията на молителя от евентуални посегателства спрямо него са само предположения и като такива се явяват неоснователни. Обстоятелството, че е напуснал страната с валиден документ, издаден от Суданските власти не е единственото основание за да му бъде отказан статут на бежанец, но то е факт, от който може да се направи извод, че същият не е преследван от суданските власти, тъй като в такъв случай те не биха му издали изходна виза. Неоснователен е и доводът, свързан с твърдението, че е избягал от военна служба. Освен че не е доказано, видно от Справката относно Судан на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд", "службата в редовната армия има продължителност две години. Отказът да се отбие военна служба се наказва с глоба и до три години затвор, но обикновено дезертьорът, арестуван от властите, се връща отново в армията. Няма данни, че дезертьори или лица, отклонили се от военна служба, биват измъчвани или подлагани на тормоз. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. И двамата жалбоподатели не принадлежат към расова, религиозна, национална, обществена или политическа група, подложена на преследване от официалните власти, видно от данните, дадени от самите тях в интервютата. Изложените факти от жалбоподателката Естер Закария Уани Лиджу са от личен и семеен характер. Правилно е прието, че не са налице основанията по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут бежанец на жалбоподателите. Хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно ал. 5 на чл. 9, хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там. Тежки и лични заплахи срещу живота и личността на двамата жалбоподатели като граждански лица не са установени. Неоснователни са и доводите, че административният орган и съответно-първоинстанционният съд, не са изследвани фактите, свързани с реалната настояща ситуация в страната по произход. Разгледани и преценени са фактите, дадени в приложената Справка относно актуалната обстановка в Судан и състоянието на човешките права и рискови групи, но в съвкупност с данните по личната бежанска история на двамата жалбоподатели и направеният извод, че няма основание за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на същите е обоснован и законосъобразен. Решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав,