Решение № 182 от 4.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2339/2014 г.

Решение № 182 от 4.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2339/2014 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма], [населено място] срещу решение № 289/14.02.14 г., постановено по гр. д. № 1800/13 г. от Софийския апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение от 19.01.13 г. по гр. д. № 13831/11 г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на М. А. К., [населено място] законната лихва върху присъденото допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лв., считано от 24.08.08 г. до 19.10.08 г. Касаторът поддържа, че въззивното решение в частта, допусната до касационно обжалване, е недопустимо. Моли решението да се обезсили. Ответникът М. А. К., [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: С определение № 496/24.06.15 г. по т. д. № 2339/14 г. ВКС допусна касационно обжалване за проверка на допустимостта на въззивното решение в частта за присъдената законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 20000 лв. за периода от 24.08.08 г. до 19.10.08 г. Становището на състава на ВКС произтича от следното: С решение от 9.01.13 г. по гр. д. № 13831/11 г. Софийският градски съд е осъдил [фирма] да заплати на М. А. К. сумата от 35000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, станало на 24.08.08 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.11 г. и е отхвърлил иска до предявения размер от 100000 лв., както и мораторна лихва върху обезщетението в размер на 14739.49 лв. за периода от 19.10.08 г. до 19.10.11 г. - датата на предявяване на иска. С решение № 289/14.02.14 г. по гр. д. № 1800/13 г. Софийският апелативен съд е отменил частично първоинстанционното решение и е осъдил [фирма] да заплати на М. А. К. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 20000 лв., ведно със законната лихва от 24.08.08 г. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по искане за заплащане на законната лихва, каквото не е било предявено в процеса. Видно от допълнителна искова молба ищецът М. К. е уточнил, че претендира мораторна лихва върху главницата по чл. 86 ЗЗД за период от три години - от 19.10.08 г. до датата на подаване на исковата молба - 19.10.11 г. с оглед на направеното възражение от ответника по иска за погасителна давност. С въззивната жалба ищецът е посочил, че претендира присъждане на лихви върху главницата от 19.10.08 г. до 19.10.11 г. При тези данни съставът на ВКС намира, че въззивното решение, в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 20000 лв. за периода от 24.08.08 г. до 19.10.08 г. е недопустимо, като поставено по искане, каквото не е било предявено. В тази част обжалваното решение следва да се обезсили на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК и да се прекрати производството по делото. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд