Решение № 4554 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1637/2013 г.

Решение № 4554 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1637/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Драгомир Василев", със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, представлявано от управителя Драгомир Николов Василев, чрез адв. Станислава Давидова от АК Ловеч, против Решение № 185/14.12.2012 г., постановено по адм. дело № 1/2012 г., по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № РД-121/14.12.2011 г. на Директора на Областно пътно управление - гр. Ловеч. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Директора на Областно пътно управление - гр. Ловеч, чрез процесуалния си представител адв. Филип Филипов от АК - Ловеч, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Ловеч е отхвърлил жалбата на ЕТ "Драгомир Василев" срещу Заповед № РД-121/14.12.2011 г. на Директора на Областно пътно управление - гр. Ловеч, с която е отнето Разрешение № 48-00-233/1.04.2009 г., за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект, представляващ преместваем павилион "Скара - бира" с площ до 10 м2 през зимния период (от 1 ноември до 31 март) и търговска площ до 40 м2 през летния сезон (от 1 април до 31 октомври) и с пътна връзка към него в обхвата на: Републикански път II при км. 55 + 740 - дясно. За да постанови този резултат, съдът е приел за установени обстоятелствата, отразени в констативния протокол от 27.04.2011 г., че адресатът на заповедта е "разположил допълнително преместваеми навес, хладилен фризер и рафт с продукти за търговия, с това се променя съществуващата организация на движение и предназначението на терена непосредствено преди пътен кантон "Абланица"". При тези данни са били налице изискванията на чл. 26, ал. 9 от Закона за пътищата за отнемане на издаденото разрешение. Решението е правилно. Съдът е обсъдил събраните доказателства по делото и правилно е приел, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 26, ал. 9 от ЗП и чл. 7, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата. Обоснован е изводът, че към датата на извършване на проверката резултата от която е обективиран в констативен протокол от 27.04.2011 г., жалбоподателят е ползвал преместваем навес, хладилен фризер и рафт с продукти, извън обхвата на разрешената дейност с разрешение за специално ползване на пътищата от 1.04.2009 г. на директора на Областно пътно управление Ловеч. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата изрично регламентира възможността за отнемане на разрешението при неспазване на условията предвидени в тях и видно от фактическите обстоятелства по делото, жалбоподателят е осъществявал търговска дейност на площ по-голяма от разрешената 10 кв. м. под навес, разположен на място за което няма разрешение, поради което нарушението на чл. 7, ал. 1 от Наредбата е доказано. Показанията на разпитаните свидетели и заключението на съдебно-техническа експертиза правилно са преценени като недостатъчни да обосноват извод за оборване на констатациите в обжалваната заповед, с оглед на което правилно и законосъобразно е приложена нормата на чл. 26, ал. 9 от ЗП при наличие на релевантните за отнемане на разрешението обстоятелства, правилно установени в административното производство. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Ловеч съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение