Решение № 3679 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8588/2008 г.

Решение № 3679 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8588/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е образувано па касационни жалби на Алексей Веселинович Гьошев и Наталия Веселинова Анастасова, срещу № 88 от 14.04.2008 г., постановено по адм. д. № 259/2007 г. на Кюстендилският административен съд. В касационните жалби се твърди, че са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, защото решението е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Ответникът Стефан Стаменов не взема становище. Ответната страна Началника на РДНСК-Кюстендил, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Тодорова, взема становище да се остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в законния преклузивен срок, но разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора Гьошев, срещу заповед № ДК-02-КН-21/1.08.2007 г. на началника на РДНСК-Кюстендил. В мотивите е прието, че процесния строеж е изграден без строителни книжа, и като такъв е незаконен и не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Върховният административен съд, второ отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 186 и 188, ал. 1 от ГПК (отм) във вр. с чл. 144 от АПК. Първоинстанционния съд е обсъдил всички доказателства по делото относими към предмета на спора и правилно е достигнал до извода за липса на предпоставките за търпимост по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, съгласно който незаконни строежи започнати в периода 8.04.1987 г. до 30.VII.1998 г. но неузаконени до влизане в сила на този закон не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите действали по време на извършването им или съгласно този закон (ЗУТ) и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. По делото е установено безспорно, че не е налице втората кумулативна предпоставка на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. В тази връзка съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, като обясненията от 6.10.1998 г. нямат характер на декларация по смисъла на закона. Касаторът не е декларирал незаконния строеж по § 27 ПЗР на ЗИД на ЗУТ до 31.12.1998 г. и не е направил искане по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Предвид горното, Върховният административен съд, второ отделение, приема, че първоинстанционния съд правилно е приложил материалния закон и обосновано е прието, че се касае до незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, приема, съдът правилно е изяснил фактите относими към предмета на спора и е постановил законосъобразен съдебен акт, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК,