Решение № 5833 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12592/2008 г.

Решение № 5833 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12592/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Александър Радоев Иванов от гр. Плевен против решение № 422/01.08.2008 г. на Административен съд Плевен, постановено по адм. д. № 350/2008 г. по описа на съда. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението с искане за отмяната му. Ответникът-директорът на Областна дирекция "Полиция" - гр. Плевен не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Със заповед № 592/10.03.2008 г. на основание чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), директорът на Областна дирекция "Полиция" гр. Плевен налага на Александър Радоев Иванов от гр. Плевен принудителна административна мярка временно ограничение за издаване на паспорти или заместващите ги документи и тяхното отнемане поради наличието на парични задължения в големи размери към български юридически лица. Заповедта е издадена въз основа на писмо искане от частен съдебен изпълнител с район на действие Плевенски окръжен съд. По същество решаващият съд приема, че административният акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган в границите на неговата инвеститура, при спазена процедура и правилно приложени материални правни норми. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно касаторът поддържа, че първоинстанционният съд не обсъжда различията, свързани с имената на ответника в решението по гр. д. № 2441/2003 г. по описа на Плевенския районен съд и тези, вписани в изпълнителния лист, обосноваващ искането на частния съдебен изпълнител пред административния орган за постановяване на принудителна административна мярка. Действително съществува различие в имената на длъжника в посочените писмени доказателства, които са преодолени с постановяване на решение от районния съд по реда на чл. 192, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) отм., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението. Гражданската регистрация съгласно чл. 1, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. След постановяване на влязлото в сила решение за поправка на очевидна фактическа грешка в имената на касатора и в съответствие с обсъдените относими към съдебноадминистративния спор доказателства, правилно решаващият съд приема за безспорно доказана самоличността на длъжника, спрямо когото е издадена административната заповед. Настоящата инстанция изцяло споделя и аргументацията на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 76, т. 3 от ЗБДС, на основание на които директорът на Областна дирекция "Полиция" гр. Плевен упражнява дадената му от закона възможност да наложи ограничителната мярка. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение