Решение № 12275 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6560/2015 г.

Решение № 12275 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6560/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "С-НЕТ" EООД гр. Плевен против решение № 213/04.05.2015 г. по адм. дело № 138/2015 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството с искане за обявяване на нищожността на заповед № РД-12-754/09.10.2014 г. на зам. кмет "Териториално развитие" при община Плевен, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Въздушни кабелни мрежи", находящи се: пресичащи ул. "Васил Левски" както следва: на кръстовищата с ул. "Доктор Заменхов" до ул. "Дойран", по ул. "Ник. Ракитин", по ул. "Коста Х. Пакев", по ул. "Цанко Церковски" до банка "Алианц", както и по ул. "Вардар" /над р. Тученишка/ до ул. "Стоян Заимов", както и от бл. 5 в ж. к. "Сторгозия" по направление към блок 8 в ж. к. "Сторгозия" и към ул. "Дойран", оставено е без уважение искането му за разноски, и е оставена без разглеждане жалбата му срещу същата заповед относно основанията й за унищожаемост, като производството по делото е прекратено в тази част. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна зам. кмет "Териториално развитие" при община Плевен оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за частично основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционият съд приема, че оспорването с искане за отмяна на заповедта е просрочено, а искането за обявяване на нищожността й е неоснователно, тъй като тя не страда от пороци на валидността й. Решението е валидно и допустимо, но неправилно в прекратителната му част, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 215, ал. 4 ЗУТ жалбите срещу индивидуални административни актове по този закон се подават в 14-дневен срок от съобщаването им. В тежест на административния орган, който е издал акта, е доказването на надлежното му съобщаване. В случая в заповедта не е посочен адресат, като е прието, че собственикът и извършителят на строежа са неизвестни. Затова за лицето, което се счита задължено от нея не е започнал да тече срок за обжалването й. Неприложима е процедурата по § 4 ДР ЗУТ, вкл. и по отношение на юридическо лице с регистрирани седалище и адрес на управление, каквото е оспорващото дружество. Като е приел противното административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на основанията за унищожаемост на заповедта. Оспорването с искане за обявяване на нищожността на заповедта може да се предяви без ограничение във времето, съгласно чл. 149, ал. 5 АПК. Направеното такова е допустимо, но неоснователно, както правилно приема решаващият съд. Заповедта не страда от особено тежък порок в изискванията за законосъобразността по чл. 146 АПК, водещ до нищожност. Обосновано и в съответствие с приложимия материален закон административният съд намира за действителна заповедта за премахване на процесния строеж. Тя е издадена от териториално и материално компетентен орган при допустимо делегиране на правомощия с приложената по делото заповед № РД-10-1757/12.12.2012 г., в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Правилно е констатирана липсата на противоречия с материални правни норми, както и нарушения на специалните процедурни правила, които по степен на интензивност да обосновават нищожност на административния акт. Неоснователен е доводът в касационната жалба за прехвърляне тежестта на доказване на описанието на строежа. В случая с редовно съставен констативен акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ е установено извършването на подробно описани в обстоятелствената част на заповедта незаконни въздушни кабели. С допълнение към жалбата от 10.02.2015 г. "С-НЕТ " EООД гр. Плевен се заявява като собственик на част от строежа, без да конкретизира на коя част и без да представя доказателства за това. В този случая тежестта да докаже твърденията си е върху дружеството и за административния орган не съществува задължение да установява каква част от въздушната кабелна мрежа не се притежава от него. Обжалваното решение е правилно в частта за разноските, доколкото при отхвърляне на оспорването такива не се дължат в полза на оспорващия. По изложените съображения, решението в частта, с която е прекратено производството по отношение на основанията за унищожаемост на заповедта е неправилно е следва да бъде отменено и делото в тази част да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него. В останалата част решението следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,