Решение № 15113 от 13.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3767/2014 г.

Решение № 15113 от 13.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3767/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Людмила Георгиева Божилова против решение № 229 от 10.01.2014 г. по адм. дело № 5821/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 446/14.05.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с която е заличена регистрацията на Божилова в публичния регистър по чл. 39, ал. 2 от ЗГ (отм.) и е обявено за невалидно удостоверение № 828/28.12.2004 г. Жалбоподателката поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са допуснати поисканите от нея доказателства и не е взето предвид, че е следвало да бъде вписана в регистъра служебно съгласно § 35 от ПЗР на ЗГ, тъй като отговаря на образователните и квалификационни изисквания за това. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който заповедта на административния орган да бъде отменена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав и събиране на доказателства. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е нeблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на административния акт. Оспореното решение е издадено в съответствие с правомощията на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (арг. от чл. 240 от ЗГ и § 77 от ПЗР ЗГ) и при спазване изискванията за форма. Правилно е и заключението, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е образувано по заявление на жалбоподателката, която е вписана в регистъра по чл. 39, ал. 2 от ЗГ (отм.) за упражняване на частна лесовъдска практика, съгласно удостоверение № 828/28.12.2004 г. Заявлението е подадено на основание § 80, ал. 1 от ПЗР на ЗГ за вписване в Публичния регистър по чл. 235 за упражняване на частна лесовъдска практика по действащия ЗГ (заявление вх. № ИАг-47970/19.12.2012 г.) Същото е разгледано от комисия, назначена със заповед № 14/11.01.2013 г., която след констатация, че заявителката не отговаря на изискванията по чл. 236, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 и предлага регистрацията й да бъде заличена. Съображенията на комисията са възприети изцяло от изпълнителния директор на агенцията и с оспорената заповед регистрацията на жалбоподателката е заличена, а издаденото удостоверение е обявено за невалидно. При правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба е направен и извода на първоинстанционния съд, че при постановяване на административния акт са спазени и материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Разпоредбата на § 80 от ПЗР на ЗГ дава възможност на лицата, които към датата на влизане в сила на закона не са пререгистрирани служебно по реда на § 35 да бъдат вписани в регистъра по чл. 235, когато отговарят на изискванията на чл. 236 от закона (§ 80, т. 1 от ПЗР на ЗГ). В случая е установено, че жалбоподателката е вписана в регистъра по чл. 39, ал. 2 от ЗГ (отм.), не е пререгистрирана служебно по § 35 от ПЗР на ЗГ, но не отговаря на изискванията, предвидени в чл. 236 от ЗГ, за вписване в регистъра на лицата, упражняващи частна лесовъдска практика, тъй като не притежава необходимото образование. Съгласно представената диплома за висше образование, издадена от Лесотехническия университет жалбоподателката е с висше образование, с образователна квалификационна степен "магистър" по специалност "Стопанско управление" със специализация "Управление на горското стопанство". Тази специалност обаче не попада сред изброените, предвидени в чл. 236, ал. 1 - 4 от ЗГ, които лицето, упражняващо частна лесовъдска практика, следва да притежава. В случая представеният документ за завършено висше образование не се включва и в категорията на тези по чл. 236, ал. 5 от закона, независимо от посоченото в заявлението. Според последния текст за дейности по ал. 1, ал. 2 и ал. 4 в публичния регистър може да бъде вписано и физическо лице, което притежава документи за завършено образование и квалификация, които са приравнени към посочените документи за съответната дейност съгласно Закона за народната просвета, Закона за професионалното образование и обучение и Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Трите нормативни акта се отнасят за образоването и професионалната квалификация, придобити в рамките на средното образование или евентуално в професионални колежи и центрове за професионално обучение (чл. 2 от ЗНП, чл. 18 от ЗПОО и чл. 2 и чл. 3 от ЗСООМУП) и не засягат специалностите, придобити във висше учебни заведения. Ето защо в случая чл. 236, ал. 5 от ЗГ не може да намери приложение. Обстоятелството, че жалбоподателката има специализация в управление на горското стопанство също не обоснова извод на съответствие на притежаваното образование с изискванията на чл. 236 от ЗГ. Специализация е повишаване на квалификацията по специализиран учебен план, но в рамките на притежаваната специалност и образователна квалификационна степен, а нова специалност не се придобива (арг. от чл. 66, ал. 4 от Закона за висшето образование). Освен това специалността "Управление на горското стопанство" също не е сред изброените в чл. 236, ал. 1- 4 от ЗГ. Доводът, че органът се ползва от собственото си бездействие, тъй като вписването на жалбоподателката в регистъра е следвало да се извърши служебно съгласно § 35 от ПЗР на ЗГ също е неоснователен. Съответствието на лицата, вписани в регистъра на упражняване на частна лесовъдска практика с изискванията на чл. 236 от ЗГ се преценява и след вписването, като при нарушение на предвидените условия, лицето се отписва от регистъра (арг. от § 77 от ПЗР на ЗГ). Следователно последиците за жалбоподателката и в случаите на служебна пререгистрация и на такава по реда на § 80, ал. 1 от ПЗР към ЗГ биха били еднакви, тъй като и при констатация, че не отговаря на изискванията органът би постановил акт със съдържанието на вече издадения. Ето защо доводът, че с провеждането на последната процедура органът я е поставил в по-неблагоприятно положение, е неоснователен. Допълнително следва да се посочи, че жалбоподателката е отговаряла на изискванията за вписване в регистъра по чл. 39, ал. 2 от ЗГ (отм.) за упражняване на частна лесовъдска практика само по отношение на дейностите "оценка на гори и земи от горския фонд", "управление на земи и гори от горския фонд, собственост на физически и юридически лица и на общини" и " експертизи и консултации по лесовъдски дейности" (чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от Наредба № 1/2008 г. за реда и критериите за регистрация за упражняване на частна лесовъдска практика и извършване на дейности в горския фонд (отм.). Тези дейности не попадат в обхвата на понятието лесовъдска практика съгласно чл. 233 от ЗГ, а регистрацията на лицата, които са вписани в регистъра по чл. 39, ал. 2 от ЗГ (отм.) за осъществяване на тези дейности подлежи на заличаване съгласно § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗГ. С оглед изложеното законосъобразно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби, а с постановяването й се постига и целта на закона - опазването, поддържането, подобряване състоянието на горите и природосъобразното стопанисване на горските територии да се осъществява на високо професионално равнище от квалифицирани и притежаващи съответно образование лица. Ето защо като отхвърля жалбата, първоинстанционният съд постановява акт в съответствие със закона. Доводът за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представената по делото диплома за завършено висше образование със специалност "Стопанско управление" от жалбоподателката и липсата на други документи, установяващи придобити професионално образование и квалификация от категориите на изброените в чл. 236, ал. 1 - 4 от ЗГ, обосновават извода на съдебния състав, че същата не отговаря на изискванията на чл. 236 от ЗГ за вписване на регистъра на лицата, упражняващи частна лесовъдска практика. Тези доказателства мотивират и решението на съда за законосъобразност на административния акт и неоснователност на подадената жалба. Касационният довод за допуснати съществени нарушени на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на административния акт на основанията, посочени в чл. 146 от кодекса. Решението е постановено след обстойно обсъждане и преценка на представените по делото релевантни доказателства. Взети са предвид всички приложени доказателства, удостоверяващи придобитите от жалбоподателката образование и квалификация. Исканата по делото експертиза правилно не е допусната от съда с оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 5 от ЗГ, цитирана по-горе. Тълкуването на нормата налага извода, че експертизата не може да установи релевантни за правния спор обстоятелства, тъй като законовият текст засяга изискванията за приравняването на документи за средно образование и професионална квалификация, придобита в професионални колежи и центрове, каквито документи жалбоподателката не притежава. Ето защо отказът на съдебния състав да допусна експертиза в случая не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отмяна на съдебния акт. Последният е постановен и в съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК, като съдържа съображения, обосноваващи направените от съдебния състав изводи. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,