Решение № 3708 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11454/2010 г.

Решение № 3708 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11454/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 92 от 15.07.2010 г., постановено по адм. д. № 147/2010 г. Административен съд гр. Видин е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Троянфарма" ООД гр. Троян, собственик на аптека "Марешки" гр. Видин, представлявано от управителя Светлана Александрова Марешка, против заповед № РД-09-109/29.03.2010 г. на директора на РЗОК-Видин, с която е наложена санкция-финансова неустойка по т. 1 в размер на 90 лв. на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б."а" от договор № РД-29-05-0282/01.06.2009 г. за нарушение на т. 5, ал. 1, т. 3 от договора, както и санкция - финансова неустойка по т. 2 в размер на 350 лв. на основание чл. 35, ал. 1, т. 5, б."а" от договор № РД-29-05-282/01.06.2009 г. за нарушение на чл. 14, ал. 2 от договора, потвърдена с решение № РД-15-13/30.04.2010 г. на и. д. директора на НЗОК. Срещу това решение чрез пълномощник адв. Наков е подадена касационна жалба от "Троянфарма" ООД гр. Троян, в качеството на собственик на аптека "Марешки" гр. Видин, представлявано от управителя Светлана Александрова Марешка. Излагат се твърдения за неправилност, поради неоценяване фактите и доводите на жалбоподателя. Моли обжалваното решение да бъде отменено със законните последици. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват, постъпили са писмени бележки. Представителят на върховна административна прокуратура счита така подадената касационна жалба за допустима, но по същество неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора и правилно е преценил, че оспорваната заповед № РД-09-109/29.03.2010 г. на директора на РЗОК-Видин за налагане на санкция, е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в установената форма, на основание чл. 5, ал. 1, чл. 14, ал. 2, чл. 30, ал. 1 и чл. 35, ал. 1, т. 3 и т. 5 от сключения между жалбоподателя и НЗОК договор от 2009 г. По първа точка от заповедта за наложена санкция в размер на 90 лв. е установено, че жалбоподателят е отпуснал лекарства над определения лимит за МКБ на едно здравноосигурено лице по рецептурна бланка № 07506/09.02.2010 г., като същото е било четвърто за конкретната диагноза и представлява нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 3 от договора. Касаторът не оспорва този факт, но излага субективни съображения за невъзможност той да бъде проверен от аптеката, което не отговаря на действителността. Всяко отпускане на лекарство по рецептурни бланки се отбелязва в рецептурна книжка и още при представянето й, би могло да се установи броя на отпускане на лекарството за съответния период. По т. 2 от заповедта, е наложена санкция за установено несъответствие между доставените количества на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, по направена от аптеката справка и действително наличните в аптеката към момента на проверката. Касаторът отново не оспорва констатирания факт на несъответствието, а излага съображения от субективен характер за натовареност в работата в момента на проверката. Съгласно чл. 14, ал. 2 от сключения договор, наличните количества лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, трябва да отговорят на доставените количества по фактури, намалени с отпуснатите количества, като това се отразява в софтуера. При безспорното установяване на нарушението са без правно значение обстоятелствата, довели до несъответствието. Твърденията за несъвършенство в системата за отчитане на лекарствените средства от страна на задълженото лице не се отразява на законосъобразността на акта. Правилно и обосновано съдът е изложил мотиви, че оспорената заповед е издадена при спазване на материалните разпоредби и административно-производствените правила, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,