Решение № 10699 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7074/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез процесуалния представител - гл. юрисконсулт Новакова срещу Решение № 6172 от 27.05.2026 г., постановено по адм. д. № 745/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС-Пловдив), с което е отменен Ревизионен акт № Р-16001623001186-091-001/22.12.2023 г., издаден от Н. Ж. К., на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Б. Г. Ч., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 102 от 14.03.2024 г. на настоящия касационен жалбоподател, с който в тежест на „Веле Трейд“ ЕООД не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 81855,91 лв. за данъчни периоди от 01.09.2022 г. до 30.11.2022 г. ведно с прилежащите лихви в размер на 10870,16 лв. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа пропуск на АС-Пловдив да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на дружеството срещу РА. Претендират се разноски. Ответната страна – „Веле Трейд“ ЕООД, представлявано от адв. Стоянов оспорва касационната жалба в писмен отговор и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Пловдив е бил Ревизионен акт (РА) № Р- № Р-16001623001186-091-001/22.12.2023 г., издаден от Н. Ж. К., на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Б. Г. Ч., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 102 от 14.03.2024 г. на директора на дирекция ОДОП-Пловдив, с който на „Веле Трейд“ ЕООД не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 81855,91 лв. за данъчни периоди от 01.09.2022 г. до 30.11.2022 г. ведно с прилежащите лихви в размер на 10870,16 лв. От фактическа страна първостепенният съд е установил, че дружеството е извършвало търговия на едро и дребно с инструменти - гайковерти, ъглошлайфи, електрожени, винтоверти, тримери и др. Продажбите са осъществявани чрез онлайн магазин на дружеството - „kraft-shop.com“. С обжалваното решение съдът е приел, че процесният РА е издаден от компетентни органи по приходите, без допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, при съобразяване на доказателствата, събрани по ревизионната преписка и в хода на съдебното производство, заключението на приетата съдебно–счетоводна експертиза (ССчЕ), допълнителната такава и свидетелските показания, първоинстанционният съд е формирал извод, че РА е издаден в нарушение на материално правните разпоредби на ЗДДС. АС-Пловдив е ценил представените в хода на ревизионното производство и неоспорените от приходните органи доказателства (договор за наем на МПС и на сграда, спорните фактури и приемо-предавателни протоколи, оборотна ведомост за м.09.2022г.-м.2022г., справка за движение на продажбите за 2022 г., товарителници с „Веле Трейд“ ЕООД, фактури за 2022 г., хронологичен регистър на счетоводни сметки, писмени обяснения). Съдът е дал вяра на показанията на свидетеля А. А. Д., шофьор в „Тел Метали“ ЕООД, карал бус, товарил и разтоварвал стоките. Според показанията на Г. Х., работил във „Веле Трейд“ ЕООД, се установява, че същият е приемал стоката. Административният съд е акцентирал върху придобитите от доставчика собствени транспортни средства през процесния период. Изложеното е обусловило извод за доказан транспорт на стоките от прекия доставчик към ревизираното лице. Основан на заключението на ССчЕ е и изводът на първостепенния съд за разплащане по фактурите. Констатирана е и последваща реализация на 6206 броя стоки (инструменти) от ревизираното дружество към други физически и юридически лица, които продажби са осчетоводени и е начислен ДДС. Вещото лице е потвърдило съответствието между закупените и продадените стоки. Според заключението на вещото лице по допълнителната ССчЕ, доставчиците „Тел Метали“ ЕООД, „Вип Маркет“ ЕООД и „Мажор 97“ ЕООД са включили процесните фактури и е отразен вписаният от тях ДДС от справка декларация за съответния период. Първоинстанционният съд се е позовал на практиката на Съда на ЕС и на Върховния административен съд, според която ако доставчикът не разполага със собствен персонал, материални активи или транспорт, не е достатъчно само по себе си да се изключи правото на приспадане на данъчен кредит, ако доставката е реално осъществена (чрез подизпълнители или нает ресурс) и не е доказано, че получателят е знаел или е следвало да знае, че участва в данъчна измама. В този смисъл според съда липсват данни и твърдение за участие на РЛ в данъчна измама. В обобщение АС – Пловдив е заключил, че доставките по процесните фактури са реално осъществени, респективно по отношение на същите са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС, във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като настоящото решение препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд на основание чл. 221, ал. 2 АПК. АС - Пловдив е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за незаконосъобразност на РА при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, включително и констатациите на вещото лице по основното и допълнително заключение на ССчЕ. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 ЗДДС, транспонират точно чл. 168, б. а) от Директива 2006/112 и регламентират двете основни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от данъчно задълженото лице – данъкът да е дължим или платен от него във връзка с осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги и тези стоки или услуги да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки. Поради това в т. 31 от решението по дело С-285/11 Боник Съдът на ЕС постановява, че за да се установи, че по доставките е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки (услуги) са били използвани за извършването на облагаеми сделки. Нито Директивата за ДДС, нито националният закон съдържат регламентация на доказателствата, чрез които данъчно задълженото лице следва да докаже наличието на условията, необходими за надлежното упражняване на правото на приспадане. Съдът на ЕС приема, че преценката относно това дали е налице това право е на съда с оглед фактите и обстоятелствата по делото (т. 32 от решението по делото Боник). Проверката за наличието на облагаема доставка следва да се извърши в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право (т. 46 от Определение на СЕС от 3 септември 2020 г. по дело С-610/19, Vikingo и цитираната там съдебна практика). При спазване на чл. 202 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК АС - Пловдив е анализирал основното и допълнителното заключение на ССчЕ в съвкупност с другите доказателства по делото. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на определени факти и обстоятелства, меродавен за преценката дали една доставка на стока е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Правилен е изводът на първостепенния съд, че събраните в ревизионното и в рамките на съдебното производство доказателства установяват обстоятелството, че ревизираното дружество е получило стоки от съответния вид и количество, както и че доставчиците са разполагали с тези количества стока, чиято собственост може да прехвърли. В конкретния случай обосновано административният съд е ценил и показанията на свидетелите А. А. Д. (шофьор в „Тел Метали“ ЕООД, карал бус, товарил и разтоварвал стоките) и Г. Х. (работил във „Веле Трейд“ ЕООД и приемал стоката), като последователни и непротиворечащи си с останалите доказателства. Според писмените обяснения на представителя на „Тел Метали“ ЕООД, стоките са доставяни на адрес в [населено място] от негови партньори. На адреса, на който са извършвани доставките, има дворно място за съхранение на използваните транспортни средства и складиране на доставките до реализацията им, стопанисвано съгласно договор за наем от 01.05.2022 г., сключен с „Комтрак“ ООД. Посочено е, че стоките са доставяни на клиента със собствен транспорт в деня на фактическото придобиване от него при издаване на данъчния документ, доставките са извършвани до складова база на клиент „Веле Трейд“ ЕООД в гр.Пловдив, [улица], приемани са от лицето Г. Х. и са разплащани в брой при фактическото придобиване на стоките. В настоящия случай е доказано, че доставчикът е разполагал както със собствени, така и с наети транспортни средства, и е ползвал услугите на шофьори (вкл. сина на управителката Н. Х.). Предмет на спорните фактури са стоки. При условията на чл. 24, ал. 2 ЗЗД собствеността върху определените по рода си вещи се прехвърля при определянето им по общо съгласие или от момента на предаването им. В случая представените приемо-предавателни протоколи, договор за наем и товарителници са годно доказателство за установяване предаването на стоките от доставчиците на ревизираното дружество. Описаните писмени документи не са оспорени от приходната администрация. Следователно, съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обуславя извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на определени факти и обстоятелства, меродавен за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и с оглед спецификата на търговската дейност те са частни документи, тъй като за относими към данъчното облагане факти и обстоятелства официалните документи по чл. 179 ГПК са рядкост в оборота. Поради това не би могло да се приеме, че доказателствената сила на частните документи следва да се изключи a priori, тъй като липсата на обвързваща материална сила не е равнозначна с липсата на каквато и да е доказателствена сила. Освен договорите, фактурите, приемо-предавателните протоколи и товарителниците, информационна следа за получаването на същите от вида на процесните се съдържа в счетоводството на доставчиците и ревизираното дружество, съгласно ССчЕ. От приетото като компетентно и обосновано дадено основно заключение по ССчЕ и допълнително такова се установява, че всички 6206 броя стоки, предмет на спорните фактури, са заприходени в счетоводството на дружеството и впоследствие са изцяло реализирани (продадени) на трети лица - юридически и физически лица. Според вещото лице приходните органи не са оспорили реалността на продажбите от „Тел Метали“ ЕООД към ревизирания и не са извършили корекции на начисления от доставчика ДДС. Вместо това, те са признали данъка при доставчика, но са отказали правото на кредит при получателя. Подобен подход е в пряко противоречие с принципа на данъчен неутралитет. Въпросът за кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците в случаи като настоящия, при които се оспорва от приходните органи извършването им именно от доставчиците, издали фактурите, е коментиран от Съда на ЕС в редица негови решения – Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, Gabor Toth, т. 45, Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben и Peter David, т. 66, Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, М. Пен, т. 32, Определение от 3 септември 2020 г. по дело С-610/19, Vikingo, т. 47. Във всички тях се приема, че обстоятелствата, че доставчиците не са разполагали с персонал, материали и активи, необходими за извършването на услугите, разходите за услугите не са намерили счетоводно отражение в счетоводството им, не са декларирали работниците си, не са разполагали със стоките, предмет на доставката, и с транспорт, за да ги доставят, не са достатъчни, за да се изключи правото на приспадане на получателя, освен ако приходните органи не докажат, че данъчнозадълженото лице е разполагало с данни за извършена данъчна измама от доставчика/доставчиците или пък самото то извършва такава. От получателя по доставката не може разумно да се очаква да разполага с данни за начина, по който доставчикът му е организирал и осъществява своето занятие и дали се придържа стриктно към нормативните изисквания, които го регулират. В разглеждания случай данъчна измама не е установена нито от приходните органи, нито от първоинстанционния съд, което обуславя правилност на извода за доказаност на осъществяването на доставките на стоки с получател „Веле Трейд“ ЕООД. Нито констатациите на ревизионен акт, нито мотивите на съдебно решение могат да почиват на предположения, а само на доказани факти и обстоятелства, преценени в съвкупност и с всички събрани доказателства и доказателствени средства. Като е обосновал извод за незаконосъобразност на процесния РА, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на страните не се присъждат – на касатора поради отхвърляне на касационната жалба и на ответника по касация поради липса на доказателства за направени такива в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение