Решение № 10595 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7914/2025 г.

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител, против Решение 15483 от 08.05.2025 г. на Административен съд София град (АССГ) по адм. д. 8765 по описа за 2024 г., с което по жалба на Ес Джи Ай Трейд ЕООД, ЕИК 206498766, е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221523004680-091-001/26.04.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение 1041/31.07.2024г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП относно установения резултат по ЗДДС за данъчни периоди м. 10.2021г., м. 03.2022г.; м. 04.2022г.; м.05.2022г. , м.06.2022г., м.07.2022г.; м.08.2022г.; м.10.2022г.; м.11.2022г.; м.12.2022г.; м.01.2023г.; м.02.2023г.; м.03.2023г.; м.04.2023г.; м.05.2023г. и м.06.2023г., в общ размер на допълнително установените задължения по ЗДДС 13 677,66 лв., в това число и лихви за забава и НАП е осъдена да заплати разноски. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е частично недопустимо относно отмяната на РА за данъчен период м.10.2022г., за който нямало жалба по съдебен ред. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Необосновано съдът приел, че е доказана реалността на доставките на стоки по фактури на ШАЙН 555 СЕРВИЗ ЕООД, ЛБ ГРУП ЕООД, ЕЪР ЕКСПОРТ ЕООД, И. ГРУП 2022 ЕООД, КЛУБ БИЛД 25 ЕООД и Р. С. А. ЕООД. Неправилно съдът приел, че правото на приспадане на платения ДДС е отказано само поради действия на доставчиците, за които ревизираният получател не отговаря. Самото ревизирано лице не представило доказателства за собствените си обяснения, че стоките са закупувани от складове на доставчиците в ТБ Илиянци с транспорт за негова сметка. Въпросните доставчици не са отразили разходи за наем на помещения в тази търговска база и не било доказано получаването на стоки в такива складове. Неправилно били преценени и приемо-предавателните протоколи, които освен че повтаряли фактурите били недостоверни относно личността на подписалите ги лица. Съдът изобщо не обсъдил тези доводи на приходните органи. Неправилно била преценена и декларацията на управляващия Р. С.А. ЕООД, че не е издал фактурите, по които РЛ е приспаднало данъка. Невярно било и приетото от съда, че всички доставчици били отразили процесните фактури в дневниците си за продажби. Решението е неправилно и относно признаването на право на приспадане по фактурата на Титан пропъртис ЕООД с предмет консултантска услуга . Мотиви почти липсват в тази част на съдебния акт, като препращат към тези относно останалите доставки. Съдът не съобразил, че фактическите и правни основания за отказа по тази фактура се различават от тези по останалите. От обстоятелството, че РЛ е наело недвижим имот от Мегаполис ЕООД не следва че това е станало с посредничеството на Титан пропъртис ЕООД, както е твърдяло ревизираното лице. Няма и данни, че фактурираната консултантска услуга всъщност е посредническа услуга за наемане на имот, както необосновано е приел съдът. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Ес Джи Ай Трейд ЕООД, чрез адв.Испиридонова, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Поддържа, че приходните органи не са доказали твърденията си за относителна симулация, чрез прикриване на действителните доставчици на процесните стоки. Съдебното решение било постановено в съгласие със съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, съгласно която не може да се откаже правото на приспадане на данъчно-задължено лице, което е доказало материално-правните и процесуалните предпоставки за съществуването и упражняването на това право , ако не е доказано то да е знаело или да не е могло да не знае, че участва в данъчна измама. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно законосъобразността на частта на РА, с която е отказано право на приспадане на платения ДДС по фактури за доставка на стоки, издадени от ШАЙН 555 СЕРВИЗ ЕООД, ЛБ ГРУП ЕООД, ЕЪР ЕКСПОРТ ЕООД, И. ГРУП 2022 ЕООД, КЛУБ БИЛД 25 ЕООД и Р. С. А. ЕООД и по една фактура за консултантска услуга , издадена от Титан пропъртис ЕООД. Приходните органи приемат, че макар да не е спорно получаването на стоките от ревизираното лице и използването им за независимата му икономическа дейност, не било доказано, че вписаните във фактурите доставчици са действителните доставчици на стоките. Тези изводи се основават на проверки в информационната система на НАП, при които е установено: че за част от доставчиците има данни за периоди за дерегистрация по ЗДДС по инициатива на органите по приходите на осн. чл. 176 от ДДС, няма данни за собствени или наети обекти, транспортни средства и други ДМА, не отчитат разходи за наеми, телефон и други; ЕЪР ЕКСПОРТ ЕООД няма наети по трудови или извън трудови правоотношения лица, а останалите доставчици имат назначени лица; с изключение на Р. С. А. ЕООД и ЕЪР ЕКСПОРТ ЕООД, останалите доставчици отразили фактурите, издадени на ревизираното лице в дневниците за продажби. При насрещна проверка на Р. С. А. ЕООД с писмена декларация било заявено, че дружеството не е издавало фактури с посочените в искането номера, няма сключвани договори, съставени протоколи и други документи във връзка с тях и няма взаимоотношения с контрагент -ревизираното лице. По отношение на фактурата на Титан пропъртис ЕООД, нямало данни какво съдържа фактурираната услуга и е недоказано, че тя представлява последническа услуга по наемане на недвижими имот от страна на ревизираното лице от Мегаполис ЕООД За да отмени процесния отказ на право на приспадане първоинстанционният съд е взел предвид, че приходните органи не оспорват реалното получаване от ревизираното лице на фактурираните стоки, за които са представени редовни фактури и приемо-предавателни протоколи. При това, обаче, ревизиращите не са доказали, че стоките са доставени от друг доставчик или че жалбоподателят е разполагал с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателите на фактурите. Не са доказани изводите, че процесните фактури отразяват фиктивни продажби, извършени от други доставчици, осчетоводени с цел неправомерно ползване на данъчен кредит. За да отмени отказа на правото на приспадане по фактура 240 от 25.05.2021г., издадена от Титан Пропъртис ЕООД, съдът приел, че фактурата достатъчно ясно описва предмета на доставката; доказано било, че РЛ е търсило и наело недвижим имот от Мегаполис ЕООД и според обясненията на жалбоподателя услугата, извършена от Титан Пропъртис ЕООД е реално извършена и платена. Не е основателно касационното оплакване за недопустимост на частта на съдебното решение относно отмяната на установените задължения за данъчен период м.10.2022г. В жалбата до първоинстанционния съд предметът на оспорването ясно е определен като РА, в частта му, потвърдена с решението на ДД ОДОП , а на стр.13 от решението са изложени мотиви, че РА, в частта на непризнато право на приспадане по фактури, издадени от доставчици, между които и Р. С.А. ЕООД, следва да бъде потвърден. Съответно, с диспозитива на решението за този данъчен период РА е изменен от данък за внасяне в размер на 266,44лв. на данък за възстановяване в размер на 273,56лв., но този резултат не е поради признаване на претендираното право по фактури на посочения доставчик. Съдебното решение е правилно относно отмяната на установените задължения поради непризнаване на право на приспадане по фактурите на ШАЙН 555 СЕРВИЗ ЕООД, ЛБ ГРУП ЕООД, ЕЪР ЕКСПОРТ ЕООД, И. ГРУП 2022 ЕООД, КЛУБ БИЛД 25 ЕООД и Р. С. А. ЕООД и следва да остане в сила в тази част. Приходните органи не са оспорили реалното получаване на стоките по тези фактури и използването им в независимата икономическа дейност на ревизираното лице. За това неоснователни са касационните оплаквания, че съдът следвало да приеме, че във фактурите не са вписани действителните доставчици, защото не е доказано къде са предадени стоките и с какъв транспорт са транспортирани. Такова доказване би имало значение, ако спорен е бил въпросът за самото получаване на стоките, какъвто случаят не е. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че само от резултата на проверките в информационната система на НАП, извършени от ревизиращите, не се доказва убедително, че доставчици, различни от посочените във фактурите, са доставили стоките. Още по-малко от тези проверки може да се заключи, че ревизираното лице е знаело или не е можело да не знае, че във фактурите са посочени фиктивни доставчици. Това се отнася, както е приел административният съд и за доставчика Р. С. А. ЕООД, чийто представител писмено е отрекъл да е издавал фактури на ревизираното лице и да му е доставял стоки. Верен е решаващият извод на първоинстанционния съд, че при доказани материално-правни и формални изисквания за съществуването и надлежното упражняване на правото на приспадане на платения ДДС по облагаема доставка, това право не може да бъде отказано поради причини, независещи от волята на добросъвестния получател. Щом самите приходни органи не са направили реални проверки на фирмите доставчици, те не могат да прехвърлят резултата от своето бездействие на ревизираното дружество, което не разполага с инструменти за проверки и контрол на други стопански субекти. Споделят се изводите на съда, че не е доказано ревизираното лице да е знаело или да не е могло да не знае, че в фактурите са издадени с цел получаване на данъчно предимство. Съдебното решение е неправилно и следва да се отмени, в частта му, с която е отменен РА, в частта му, с която за данъчен период м.05.2021г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 108лв. по фактура 240 от 25.05.2021г., издадена от Титан Пропъртис ЕООД с предмет консултантска услуга . В писмените си обяснения ревизираното лице е обяснило, че услугата по фактурата представлява посредническа услуга във връзка с намирането на недвижим имот под наем, а именно имотът, нает по договор от 01.06.2021г. с наемодател Мегаполис ЕООД, представляващ апартамент, находящ се в гр.София. Ревизиращите приемат, че във връзка с тази фактура няма представени писмени доказателства /договор, приемо-предавателен протокол или др./, от които да се установи, че касае за посредническа услуга именно за наемането на посочения имот, няма доказателства как е определена цената на посредническата услуга, както и фактурата не отговаря на изискванията на чл.114, ал.1,т.9 от ЗДДС, тъй като не съдържа вид на услугата. Приемат също, че на ревизираното лице следва да се начисли ДДС във връзка с фактурата , издадена от Титан Пропъртис ЕООД на осн. чл.82, ал.1 вр. чл.9, ал.3 т.2 от ЗДДС, като с Решение 1041 от 31.07.2024г. на директора на ДОДОП е променено правното основание за установеното задължение - не следва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 108 лв. на основание чл.70, ал.1,т.2 и чл.71, ал.1 ЗДДС. Основателни са касационните оплаквания, че никакви доказателства по делото не изясняват действителния предмет на фактурата за услуга, а също и че изводът на съда за реална доставка по тази фактура се основава само на твърденията на ревизираното лице. Съдът не е съобразил, че писмените обяснения на ревизираното лице, в качеството им на извънсъдебно признание, имат доказателствена сила само относно установените с тях неблагоприятни за лицето факти. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 1 000лв., съгласно представения списък. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл първо и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение