Решение № 9349 от 1.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10768/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Е. Неделчев, чрез адв. Б. Борисов, обжалва Решение 123/31.07.2020 г. по адм. дело 311/2019 г. на Административен съд Шумен, с което е отхвърлено оспорването му на отказ на кмета на община Каспичан, обективиран в писмо с изх. В-138-001 от 07.06.2019 г., по заявление на касатора за поправка на явна фактическа грешка в кадастралния план (КП) на с. Кюлевча относно отразяването на Къща с кръчма на Г. Въкова в УПИ ХVII-213, кв.40 по плана на с. Кюлевча, община Каспичан, като паметник на културата. Ответникът министърът на културата, чрез юрк. М. Крикорян Иванова, в съдебно заседание и в писмени бележки изразява становище за правилност на оспореното решение. Останалите ответници - В. Стойчев, община Каспичан, кметът на общината и Н. Нахаева, не вземат участие в касационното производство. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 9 ДРЗКИР явна фактическа грешка е не всяка неточност на отразяванията в кадастралната карта (план), а единствено несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получени при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 ЗКИР, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31 ЗКИР. Заявлението до административния орган е за отстраняване на явна фактическа грешка. В случая не се твърди несъответствие в границите на имота по кадастрална карта (план) по смисъла на цитираната легална дефиниция за ЯФГ, а се оспорва отразяването на въпросната сграда в КП като паметник на културата. Твърдяното несъответствие не съставлява ЯФГ по определението на § 1, т. 9 ДРЗКИР, която да може да се отстрани по предвидения в чл. 53б ЗКИР ред. Само на това основание отказът да се разпореди исканата промяна в КП е материално законосъобразен по резултата си. Главните доводи на касатора за нарушения в процедурата по деклариране на обекта като единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, придобиването на статут на паметник на културата и вписването му в плана с конкретно предназначение са извън предмета на настоящото дело, ограничен до проверката за наличието на фактическия състав на ЯФГ, на позицията за чието съществуване почива искането до административния орган. Редът за евентуално постигане на целения от Неделчев правен резултат е указан в мотивите към решението на първостепенния съд и неговото осъществяване би породило предпоставките на последваща успешна инициатива за кадастрална промяна. Съответствието между фактическото и правното положение, на което се позовава касаторът, е обусловено именно от провеждането на обсъденото от първата инстанция специално административно производство по Закона за културното наследство и подзаконовият акт, издаден по прилагането му. Изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на отказа за отстраняване на ЯФГ в кадастъра се споделят и от настоящата инстанция, а правилността им мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 и изр. 2 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение