Решение № 15302 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7958/2018 г.

Решение № 15302 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7958/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. К от [населено място] срещу решение № 2849 от 27.04.2018 г., постановено по адм. дело № 2108 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 6128/03.12.2017 г. на мл. инспектор във 2 група, 1 сектор в отдел Пътна полиция в Столична дирекция на вътрешните работи. Изложените съображения за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът мл. автоконтрольор във 02 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" в Столична дирекция на вътрешните работи не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е заповед № 6128 от 03.12.2017 г., издадена от мл. автоконтрольор във 02 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на М. К от [населено място] е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, но не повече от 18 месеца. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен полицейски орган по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, при спазване на процесуалноправните и на материалноправните изисквания за законосъобразност. Този извод на съда произтича от преценката на събраните доказателства, при която е установено, че на 02.12.2017 г. около 22. 25 часа жалбоподателят е управлявал лек автомобил BMW с рег. [рег. номер на МПС], регистриран на името на М. Николова. Продължил е движението при подаден ясен и точен звуков светлинен сигнал от маркиран автомобил на МВР, а след като е спрял за проверка, е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство алкотест дрегер 7410+№ 0093. Издаден е талон за медицинско изследване № 0014702, но водачът е отказал да му бъде направена кръвна проба. Отказът на водача на МПС да му бъде направена проба за наличие на употреба на алкохол е самостоятелно основание за налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разпределяне на доказателствената тежест не са съобразени с нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП (Закона за движението по пътищата), съгласно която редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. За оборване на правно относимия факт, а именно, че жалбоподателят е отказал да му бъде направена проба за употреба на алкохол, не са ангажирани доказателства. Не е доказано и твърдението, че автомобилът е бил шофиран от друго лице с изгубено СУМПС, което избягало и оставило жалбоподателя, който "нямало какво да направи освен да се съгласи и подпише акта". С определение от съдебно заседание на 04.04.2018 г. първоинстанционният административен съд обосновано е приел за неотносимо искането за допускане до разпит на свидетел, който е бил пряк очевидец на проверката, за да установи какви точно документи са били издадени и подписани от жалбоподателя. Във връзка с довода в жалбата за несъответствие между датата на издаване на заповедта - 03.12.2017 г. и ръкописно изписаната дата на връчване - 02.12.2017 г., съдът е приел, че заповедта не е била редовно връчена на адресата й, с оглед на което не е започнал да тече срокът за нейното оспорване и подадената жалба е процесуално допустима. Следва да се добави, че допуснатото административнопроцесуално нарушение не е съществено, доколкото не се е отразило върху фактическите установявания, а в съдебното производство жалбоподателят е имал възможност да упражни в пълен обем правото си на защита. Следва също да се отбележи, че препис от акта за установяване на административно нарушение № 607284/02.12.2017 г. е бил връчен на 02.12.2017 г. срещу подпис на жалбоподателя, който е имал възможност да се запознае с отразените в него обстоятелства, да направи допълнителни обяснения и възражения в 3-дневен срок. Представените медицински документи за претърпяна сърдечна операция на 03.10.2017 г. с препоръка за режим на болния да кара автомобил най-малко 2-3 месеца след операцията, не са надлежно доказателство за установяване на отрицателния факт, че на 02.12.2017 г. лицето не е управлявало автомобил. Липсват данни, че в момента на извършването на проверката жалбоподателят е бил във влошено здравословно състояние, причиняващо физическа невъзможност за шофиране. Ангажирането на административно-наказателна отговорност чрез издаване на наказателно постановление и неговото оспорване по съдебен ред е неотносимо към законосъобразността наложената принудителна административна мярка. Оспорената принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач - е наложена при наличие на обосноваващите я фактически предпоставки по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП на лице, управляващо моторно превозно средство, което е отказало да бъде проверено с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София – град е постановил обосновано и правилно решение. Не се установяват касационни отменителни основания, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,