Решение № 7869 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4439/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. М., чрез адв. Ж. Симова като процесуален представител, против Решение № 212 от 23.02.2026 г., постановено по административно дело № 327/2025 г. по описа на Административен съд – Монтана. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се правните изводи за законосъобразност на обжалвания административен отказ с твърдения, че е издаден на несъответно правно основание, предвид съдържанието на депозираното до органа заявление. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд или решаване на спора по същество с отмяна на административния акт и връщане преписката на органа за ново произнасяне. Претендират се разноски. Ответникът – кметът на Община Вършец, чрез пълномощника си ст. юрк. А. Тошев, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. А. С. счита касационната жалба за неоснователна. Ответникът А. Г. Г. не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на С. А. М. против отказ на кмета на община Вършец, обективиран в писмо изх. № 94-00-2135/1 от 17.09.2025 г., да учреди право на преминаване през чужд имот – през поземлен имот с идентификатор 12961.28.172 по КККР на гр. Вършец. За да постанови горния резултат съдът е приел, че административният отказ е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Въз основа на цялостен анализ на събрания доказателствен материал, вкл. на заключението на вещото лице по СТЕ, е констатирано отсъствие на предпоставките, предвидени в приложимата правна норма на чл.192 ЗУТ. Изложени са съображения, че имотът на жалбоподателката с идентификатор 12961.425.523 по КККР на гр. Вършец, няма осигурен достъп до проектираната [улица], но до същия имот, от южната му част, има пешеходен достъп, поради което не са налице предпоставките по чл.192, ал.1 ЗУТ, а именно до господстващия имот да няма какъвто и да било друг начин за достъп, вкл. пешеходен. Като е направил разграничение между сервитутите по чл.190 /за временен път/ и по чл.192 ЗУТ /за правно на преминаване/, съдът е формирал извод, че оспореният отказ на кмета на Община Вършец е законосъобразен на заявеното основание по чл. 192 ЗУТ, тъй като е налице осигурен пешеходен достъп, а процедура по чл. 190 ЗУТ за прокарване на временен път не е образувана, за да се преценява наличието на изискуемите за това законови предпоставки. Обжалваното съдебно решението е правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, включително на заключението на съдебно-техническата експертиза, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, са неоснователни. Противно на изложените от жалбоподателката доводи, порочно е подаденото до органа заявление, а не изявленията й в съдебното производство, поради което за съда не е възникнало задължение да й съдейства за отстраняване на формални грешки и неясноти по реда на чл.171, ал.5 АПК. От друга страна – по делото са събрани всички относими доказателства, необходими за изясняване на правния спор, и няма нужда да се дават указания на страните в тази насока. Оспореният съдебен акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че обжалвания административен отказ е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, със съдържанието по чл.59, ал.2 АПК и при спазване на административнопроизводствените правила. Обоснован е и решаващият извод за материалноправна законосъобразност на процесния отказ поради отсъствие на основанието по чл.192 ЗУТ. Административният орган е бил сезиран със заявление вх. № 9400-2135/17.07.2025 г. на жалбоподателката С. М. с искане по чл. 192 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване през имот с идентификатор 12961.28.172 по КККР на гр. Вършец, по което искане се е произнесъл с обжалвания отказ, обективиран в писмо изх. № 9400-2135-1/17.09.2025 г. От приетата по делото СТЕ, която не е оспорена от страните, се установява, че имотът на заявителката с идентификатор 12961.425.523 по КККР на гр. Вършец, няма осигурен достъп до проектираната [улица]и същата не е реализирана в процесния участък поради стръмния терен; че до същия имот, от южната му част, има пешеходен достъп от [улица]през съществуваща пешеходна пътека със стъпала; че на място транспортен достъп до имота на жалбоподателката осигурява полски път през имот с идентификатор 12961.28.172 по КККР на гр. Вършец – собственост на А. Г. Г. и Д. А. С., а в последствие – само на Д. А. С., без да се възпрепятства установеният начин на трайно ползване на същия и без да се засягат строежи в него. При горните факти и след съпоставка на разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 ЗУТ, които уреждат два сервитута - сервитут за временен път и сервитут за преминаване през чужд имот, правилно съдът е приел за законосъобразен постановения отказ по заявеното основание по чл. 192 от ЗУТ. Както основателно се сочи в оспореното съдебно решение, цитираните разпоредби уреждат два самостоятелни законни сервитута, които са с различно съдържание, предпоставки и процедура. Сервитутът за временен път е за достъп до господстващия имот с транспортни средства и е с по-широко съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп. Съответно, изискване за прокарване на временен път е господстващият имот да няма лице на открита улица по влязъл в сила подробен устройствен план, докато за установяването на право на преминаване е нужно да няма какъвто и да било друг подходящ начин за достъп до него. С оглед на горното и предвид доказателствата за съществуващ пешеходен достъп до имота на жалбоподателката, правилно съдът е констатирал, че не са осъществени предпоставките по чл. 192 ЗУТ и постановеният отказ е законосъобразен. В отговор на доводите в касационната жалба следва да се посочи, че заявлението, с което е сезиран органа съдържа искане за учредяване „на право на преминаване през земеделски имот 12961.28.172 по КК на гр. Вършец “ /цитат/, и независимо, че заявителката сочи, че това е единствения вариант за достъп до имота й с превозно средство, искане за прокарване на временен път не е предявено и такава процедура не е образувана. Следователно, отхвърляйки жалбата срещу процесния отказ по съображения, че не са осъществени предпоставките по чл. 192 ЗУТ, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, жалбоподателката няма право на разноски, но същата следва да заплати в полза на община Вършец юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева, равняващо се на 102,26 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,