Решение № 8044 от 21.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2317/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. С. Й. срещу Решение 2356 от 22.01.2025 г. на Административен съд София-град по адм. д. 4599/2024 г., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу принудителна административна мярка (ПАМ) Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена на 18.04.2024 г. по разпореждане на инспектор Контрол паркиране при Център за градска мобилност ЕАД (ЦГМ), гр. София, по отношение на лек автомобил рег. [рег. номер], марка Фолксваген Т-Крос, собственост на Ж. С. Й.. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че установената от съда фактическа обстановка е невярна и недоказана. Навежда доводи, че органът, разпоредил мярката, не е присъствал на място и не е установил лично твърдяното нарушение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за доказаност на соченото от органа основание за прилагане на ПАМ. Оспорва се и размерът на присъдените от първата инстанция разноски. Касационният жалбоподател иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът инспектор Контрол паркиране при Център за градска мобилност ЕАД, гр. София, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е ПАМ Преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена на 18.04.2024 г. по разпореждане на инспектор Контрол паркиране при Център за градска мобилност ЕАД, гр. София, по отношение на лек автомобил рег. [рег. номер], марка Фолксваген Т-Крос, собственост на Ж. С. Й.. Съдът е установил от фактическа страна, че репатрирането е извършено на 18.04.2024 г. в гр. София, около 10.55 ч. Личният лек автомобил на касатора - марка Фолксваген Т-Крос с рег. [рег. номер] е паркиран на ул. Христо Станчев в непосредствена близост с ъгъла на ул. Тунджа с посока на движение към бул. Пенчо Славейков. Касаторът е платил за паркиране в синя зона в 10.56 часа, за което получава потвърждение чрез SMS за платено паркиране до 11.58 часа. На посоченото място не се намира пътен знак, който указва принудително преместване на МПС в случай на неправилно паркиране на автомобили, но е налична маркировка М15. На същата дата в 11.20 часа ответникът инспектор Контрол паркиране при Център за градска мобилност ЕАД, гр. София разпорежда на двама служители в ЦГМ ЕАД и двамата на длъжност шофьор платформа, да преместят принудително автомобила. Нарушението на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е констатирано посредством поддържана между лицата непрекъсната радио и видео връзка. Въз основа на издадено устно разпореждане служителите на длъжност шофьор платформа репатрират автомобила на специализиран паркинг Подуяне. По делото е представен снимков материал и протокол относно извършеното преместване. В съдебното производство като свидетели са разпитани служителите, извършили репатрирането. Прието е и заключение на съдебнотехническа експертиза (СТЕ). Съдът приема, че мярката е приложена от компетентен орган, в установената от закона форма и в съответствие с процесуалните правила. Относно правилното приложение на материалния закон намира за доказано наличието на нарушение на чл. 98, т. 1 и 6 ЗДвП, а именно, че автомобилът е паркиран на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал (т. 1); на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях (т. 2), като по този начин е осъществен фактическият състав на принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. б, предл. 2 и 3 ЗДвП: паркираното ППС създава опасност за другите участници в движението и прави невъзможно преминаването им. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е следвало да провери законосъобразността на разпореждането на органа за репатриране на автомобила, като обсъди и съобрази представените доказателства по административната преписка и при нужда да събере допълнителни доказателства. Неизяснен по делото е останал въпросът относно реда и средствата, чрез които е констатирано нарушението от страна на органа, разпоредил репатрирането на лекия автомобил. Съдът не е установил също така какви са правилата за работа на екипите за принудително преместване чрез таблетна система и дали са спазени. По делото са представени длъжностна характеристика за длъжността инспектор контрол паркиране в ЦГМ и инструкция за работата на лицата на тази длъжност, но липсват доказателства относно правилата за работа с таблетната система. За установяване на тези правила не са достатъчни показанията на разпитаните свидетели, а приетото по делото заключение на СТЕ е ирелевантно по този въпрос, тъй като касае механизма за предоставянето на данни за вече репатрираните автомобили в дежурната част на СДВР, а не организацията на работа с таблетната система във връзка със самото репатриране. Вследствие на неизпълнение на задълженията на съда по чл. 152, ал. 4 и чл. 171, ал. 5 АПК са останали неизяснени обуславящи изхода на спора обстоятелства, с което съдът е допуснал съществено нарушение съдопроизводствените правила. Допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила представлява касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК за отмяна на обжалваното решение. Налице са предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, които обуславят връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да установи всички факти и обстоятелства от значение за решаване на делото, като даде конкретни указания на административния орган за представяне на доказателства относно правилата за работа на екипите за принудително преместване чрез таблетна система и спазването им. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК по исканията за разноски се произнася първоинстанционният съд при новото разглеждане на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение