Решение № 5366 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 486/2011 г.

Решение № 5366 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 486/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 479 от 22.11.2010 г., постановено по адм. д. 445/10 г. Административен съд - Пазарджик, пети състав, е отхвърлил жалбата на "Саф Магелан"-АД, представлявано от изп. директор Тодор Василев Томов против разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход № 000321/28.05.2010 г., издадено от официален ветеринарен лекар към РВМС - гр. Пазарджик д-р Александър Стайков. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Саф Магелан"-АД-гр. София, представлявано от изпълнителния директор Тодор Василев Томов чрез пълномощника му адв. Албена Янева и адв. Деница Радева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Пазарджик е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Пазарджик и да постанови друго по същество на спора, с което да отмени обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба Александър Стоянов Стайков в качеството му на официален ветеринарен лекар към РВМС-гр. Пазарджик взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Пазарджик, пети състав, е отхвърлил жалбата на на "Саф Магелан" - АД, представлявано от изп. директор Тодор Василев Томов против разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход № 000321/28.05.2010 г., издадено от официален ветеринарен лекар към РВМС - гр. Пазарджик д-р Александър Стайков. След като е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на обжалваната заповед, административният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. По отношение на последната е прието за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснати нарушения на административно-производствените правила, тъй като процесното разпореждане съдържа фактически и правни основания за издаването му. Съдът е приел за неоснователно и оплакването за липса на разпоредителна част в обжалвания акт, тъй като в него изрично е разпоредено суровините и храните от животински произход, натоварени в две превозни средства, да се насочат за унищожаване чрез изгаряне в Екарисаж Варна. В подобен смисъл са и мотивите на съда относно възражението за липса на индивидуализация на стоките, предмет на разпореждането. Административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че продуктите, предмет на разпореждането са или с изтекъл срок на годност или без идентификационна маркировка /без етикет/, което ги прави негодни за консумация и опасни за здравето на хората, поради което в съответствие с материалния закон са насочени за унищожаване. По отношение на основното възражение на жалбоподателя, че законният представител на дружеството е бил лишен от възможността да участва в административното производство, тъй като подписалото документите лице Миглена Милчева не е разполагала с представителна власт, административният съд е приел, че то е неоснователно, тъй като по длъжностна характеристика това лице е имало функции и задължения свързани с приемане и предаване на материални ценности от и в складовата база, извършване на проверки на всички документи, съпътстващи движението на стоките, както и систематизирането и съхранението на тези документи. Отбелязано е още, че служители в офиса на дружеството в гр. София също са били информирани, в това число и ветеринарния лекар на същото, а изпълнителният директор е бил наясно с извършването на проверка в обекта и резултатите от нея. Направен е краен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Постановеното решение на Административен съд - Пазарджик е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Същите ще бъдат разгледани в реда на тяхното излагане. Първото основно оплакване на касатора е относно това, че установената фактическа обстановка от съда не отговаря на действителната такава и на доказателствата по делото. Конкретно се навеждат оплаквания относно изводите на съда за липса на заповед за започване на проверка, съответно за неправилност на изводите му за спазване на изискванията на чл. 222 от ЗВМД. От доказателствата по делото е установено, че административното производство е започнато във връзка с получен сигнал за продажба на месо без документи за произход, поради което директорът на РВМС-Пазарджик е разпоредил извършване на инспекция. Обстоятелството, че проверката е извършена въз основа на издадено писмено разпореждане, а не с нарочна заповед, не може да бъде разглеждано като съществено нарушение на административно-производствените правила. В АПК са посочени лицата, по чиято инициатива може да започне производството, датата на започване и формата на искането, като няма законово установено изискване за издаване на нарочна заповед за започване на производството. Неоснователно е и оплакването, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 222 от ЗВМД и това обстоятелство неправилно не е било санкционирано от първоинстанционния съд. В тази връзка от доказателствата по делото се установява, че с протокол-образец по чл. 222, ал. 4 от ЗВМД от 03.05.2010 г. е констатирано съхранение на храни от животински произход в склад на дружеството с изтекъл срок на годност, като е отбелязано, че в момента на проверката не е установено точното количество на храните, поради което хладилните съоръжения са запечатани с печата на официалния ветеринарен лекар, съставени са акт за забрана и протокол за отговорно пазене, а в периода 04.05. - 08.05.2010 г. са направени подробни описи на храните от животински произход. В последствие е съставен и акт за забрана № 115 от 10.05.2010 г. за същото количество животински продукти, като в него фигурират и изготвените описи. В т. II от касационната жалба се възпроизвеждат част от оплакванията по т. I. Като допълнителни оплаквания се посочва, че неправилно административният съд е приел, че процесните храни са били негодни за човешка консумация поради изтекъл срок на годност или липса на идентификационна маркировка, както и че съдът е приел за неотносим към спора факта, че на 29.04.2010 г. в обекта на дружеството е извършена проверка при която е установено, че складът отговаря на ветеринарно-санитарните изисквания и има изградена система за самоконтрол, въз основа на което е получил и регистрация като склад за търговия на едро със суровини и храни от животински произход. Направените оплаквания са неоснователни. От събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства е установено, че храните от животински произход са негодни за човешка консумация било поради изтекъл срок на съхранение, било поради липса на идентификационна марка за произход и годност /без етикет/. С оглед правилата на разпределение на доказателствената тежест - чл. 170, ал. 1 от АПК - в тежест на жалбоподателя е да установи твърдението си, че въпросните стоки са били в срок на годност, респективно могат да бъдат идентифицирани по производител и срок на годност. Още повече, че по делото са налице данни, че стоките, за които са представени такива доказателства, са били изключени от списъците за унищожаване. Поради това първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че при издаване на обжалваното разпореждане са спазени материално-правните изисквания. Що се касае за констатацията, че извършената проверка в края на м. април 2010 г., при която е извършена регистрация на обекта като склад за търговия на едро с местни продукти, е неотносима към спора, то тя е правилна. Въпросната регистрация е извършена съобразно изискванията на чл. 12 от Закона за храните, същата удостоверява съответствието на обекта с изискванията на този закон, но при нея не се изследва въпроса дали съхраняваните в склада храни са в съответствие с изискванията на ЗВМД. Другата група оплаквания на касатора са досежно изводите на първоинстанционния съд за липса на допуснати нарушение на административно-производствените правила при издаване на въпросното разпореждане. В тази насока се излагат доводи, че от събраните по делото доказателства се установява, че индивидуалният административен акт е издаден след извършване на фактическите действия, както и че от данните по делото става ясно, че дружеството не е било надлежно представлявано в хода на административното производство. Направените оплаквания са неоснователни. Доколкото издаването на крайния административен акт се предхожда от множество действия, обусловени от вида на предписанието, то не може да се приеме, че административният акт е издаден след извършване на фактическите действия и че по този начин е допуснато нарушение на административно-производствените правила. Направените изводи от страна на административния съд относно надлежно представителство на дружеството в рамките на административното производство се споделят изцяло от настоящата инстанция. Доколкото това е било едно от основните оплаквания на жалбоподателя, то е било разгледано и обсъдено старателно от решаващия съд. Освен изложеното в мотивите на решението следва да бъде добавено, че разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от АПК дава възможност съобщаването на акта да се извърши устно, а също и чрез електронна поща и по факс, като няма законово условие актът да се връчи задължително на лице с представителна власт. В сходен смисъл е и нормата на чл. 50, ал. 3 от ГПК относно връчването на съобщения и призовки на търговци и юридически лица. В този смисъл обстоятелството, че обжалваният акт е връчен на служител на дружеството, който е участвал по време на проверките, не може да бъде разглеждано като съществено нарушение на административно-производствените правила. Още повече, че по длъжностна характеристика този служител е имал задачи да приема и предава стоките в склада, да следи за съставянето на документите, съпътстващи стоките, в негово присъствие са извършени проверки и са съставени процесното разпореждане и съпътстващите го документи, като по този начин дружеството е уведомено за действията на контролните органи и му е гарантирано правото на участие в административното производство. В точка V от касационната жалба са развити оплаквания относно изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е издаден в съответствие с разпоредбите на АПК и ЗВМД. Следва да бъде посочено, че тези оплаквания на практика преповтарят оплакванията относно допуснати нарушения на формата на акта, развити в жалбата до административния съд. Същите са разгледани от последния и правилно са квалифицирани като неоснователни. В разпореждането изрично е посочено правното основание за издаването му - чл. 253, ал. 2, т. 3 от ЗВМД, както и фактическото основание за издаването му - насочване на храни от животински произход за унищожаване поради изтекъл срок на годност. Неоснователни са оплакванията, че описите на хранителните продукти е следвало да бъдат изключени от кръга на доказателствата, тъй като са неотносими към разпореждането. От преценката на събраните по делото доказателства - протоколи, търговски документи за транспортиране, констативни протоколи за прием и идентификация на пратка, писмо на "Екарисаж Варна"с приложени потвърдителни екарисажни бележки, се налага изводът, че описите са неразделна част от административната преписка. Този извод не се променя от обстоятелството, че описите са изготвени ръкописно, тъй като начинът на изписването им не променя характерът им на документ с надлежна удостоверителна стойност. При постановяване на съдебния акт административният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Същият е обсъдил всички относими към спора доказателства, както и доводите на страните по вътрешно убеждение. Въз основа на тях е направен верен извод, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и при спазване на материалния закон. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Пазарджик не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,