Решение № 101 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6306/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Х. и Н. А. Н. чрез адв.Ц. Димитрова срещу Решение 553/14.05.2025 год. постановено по административно дело 288/2025 год. по описа на Административен съд Велико Търново. Исканията са за отмяна на съдебния акт като неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и произнасяне по същество на оспорването чрез отмяна като незаконосъобразен на обжалвания административен акт. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Велико Търново в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на визираните в нея основания и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С обжалваното Решение 1553/14.05.2025 год. постановено по административно дело 288/2025 год. Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на А. Н. Х. и Н. А. Н. против Решение 1040-04-14/13.03.2025 год. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицата срещу разпореждане РО-5-04-01836370/27.01.2025 год. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ Велико Търново и ги е осъдил да заплатят разноски. За да се произнесе в този смисъл първоинстанционният административен съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и материалноправните разпоредби, при съблюдаване на административнопроизводствените правила и целта на закона. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдените от касаторите пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, а доводите на касаторите за противното не могат да бъдат споделени. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими аргументи на страните и е проверил законосъобразността на оспорените актове съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е формулиран извод в насока, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ Велико Търново отговаря на всички изисквания на чл. 146 от АПК. По делото е установено, че с Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК при МБАЛ Павликени ЕООД с 91134 от заседание 113/29.05.2023 год. на Е. Т. Д. е определена трайна намалена работоспособност (ТНР) 62 % и срок на същата от три години при следните мотиви - По ч. 1, р. 9, т. 31. 2 60 % ТНР за [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст]; 2. По ч. 1, р. 9, т. 32 10 % ТНР за [заличен текст], [заличен текст]. Дата на инвалидизиране 29.05.2023 год. Няма спор, че двамата жалбоподатели са били членове на ТЕЛК постановила експертното решение. ЕР на ТЕЛК е обжалвано от медицинската комисия при ТП на НОИ Велико Търново пред НЕЛК, която с ЕР 92192 от заседание 181/05.12.2023 год. го отменя и връща за ново освидетелстване. ЕР на НЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила. Издадено е ново ЕР 90299 от заседание 63/29.03.2024 год. на друг състав на ТЕЛК при "МБАЛ Павликени" гр. Павликени като със същото на Е. Т. Д. е определена трайно намалена работоспособност 48 % със срок от 1 година и дата на инвалидизиране 29.05.2023 год. Това решение е било обжалвано от Е. Т. Д. пред НЕЛК като с ЕР 91876 от заседание 95/25.09.2024 год. НЕЛК, специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания е отменила ЕР на ТЕЛК по отношение процента ТНР и е издадено ново, с което е определена оценка на работоспособността 32 % ТНР със срок от 1 година и дата на инвалидизиране 29.05.2023 год. Това решение на НЕЛК е влязло в сила като необжалвано. Междувременно въз основа на обжалваното пред НЕЛК обсъждано решение на ТЕЛК към МБАЛ Павликени е било издадено разпореждане [номер]/09.08.2023 год. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Велико Търново, с което на осигуреното лице е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 247 лева считано от 29.05.2023 год. и в размер на 276, 64 лева считано от 01.07.2023 год. Пенсията на лицето е спряна на основание чл.95, ал.1, т.6 от КСО с Разпореждане 2112-04-448#4/20.12.2023 год. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" считано от 19.12.2023 год., поради отмяната на ЕР на ТЕЛК. В последствие с Разпореждане 2112-04-44896/21.05.2024 год. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" въз основа на ЕР 90299/29.03.2024 год. на ТЕЛК при "МБАЛ Павликени" личната пенсия за инвалидност на Е. Т. Д. е прекратена считано от 29.05.2023 год., тъй като определените с това решение 48 % ТНР са недостатъчни за получаване на лична пенсия за инвалидност. Разпореждания на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново не са обжалвани от лицето. Размерът на изплатените пенсии на Е. Т. Д. за периода 29.05.2023 год. - 31.12.2023 год. е общо 1930, 74 лева, както и лихва към 30.10.2024 год. 291, 67 лева. Със Заповед 3Р-5-04-01765489/03.12.2024 год. издадена от ръководителя на ТП на НОИ Велико Търново на основание чл.107 от КСО е възложена частична ревизия по разходите на ДОО във връзка с отменени актове на медицинската експертиза. Издаден е Ревизионен акт за начет РМ-5-04-01777127/06.01.2025 год. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Велико Търново, с който на основание чл.110, ал.1, т.1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за сумата от 2271, 89 лева представляваща сумарно стойността от неправилно отпуснатата пенсия за инвалидност на Е. Т. Д. и начислените в тази връзка лихви. Срещу акта за начет е подадено възражение от касаторите като е издадено Разпореждане РО-5-04-01836370/27.01.2025 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търновоза внасяне от ревизираните лица на сумите по ревизионния акт за начет. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ Велико Търново, който е издал обжалваното решение 1040-04-14 от 13.03.2025 год., с което е отхвърлена жалбата на лицата срещу разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново. Административният орган е приел, че е нарушен чл.62 от НМЕ, тъй като независимо от липсата на данни за [заличен текст] в медицинското досие на лицето ТЕЛК -първи състав към "МБАЛ Павликени" са допуснали грешна интерпретация на наличните медицински документи при неговото освидетелстване, което е довело до необоснована преценка за работоспособността му. Налице е неаргументирана оценка по Приложение 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ. Отмененото ЕР на ТЕЛК се явява постановено в противоречие с материално-правните норми. Лицето получава лична пенсия за инвалидност въз основа на ЕР на ТЕЛК 91134 от заседание 113/29.05.2023 год., което е отменено от НЕЛК. Налице е причинно-следствена връзка между отмененото ЕР на ТЕЛК и неправилно изплатените пенсии въз основа на грешно определения процент нетрудоспособност, поради което органът е приел, че е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК. При тези факти първоинстанционният административен съд след като извършил проверката на акта по чл. 146 от АПК и на сочените основания приема, че оспореният административен акт е законосъобразен и отхвърля жалбата. Съдът се е позовал на ЕР на НЕЛК 92192 от заседание 181/05.12.2023 год., в което е прието, че дадените оценки в ЕР на ТЕЛК по част 1, раздел 9, т. 31. 2 и по част 1 раздел 9, т. 32 са абсолютно необосновани, тъй като съгласно НМЕ т. 31. 2 се отнася за [заличен текст], а единствената приложена рентгенография от 26.04.2022 год. е с метала, след травмата и ако има [заличен текст]. В МЕД няма данни за изваждане на метала. НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК и връща за ново освидетелстване. От окончателното ЕР 91876 от заседание 95/25.09.2024 год. НЕЛК е видно, че въз основа на новата рентгенография и извършения преглед на ортопед е направен извод, че не се установяват [заличен текст], а състоянието на ограничените движения на [заличен текст] обуславя 10 % ТНР по ч. 1, р. 9, т.36, т.1 от НМЕ. Определени са и 30 % ТНР [заличен текст]. Съдът е приел, че са налице нарушения на изискванията на чл.62 и чл.63, ал.1 от НМЕ допуснати от членовете на ТЕЛК, тъй като същите не са оценили правилно вида и степента на заболяванията въз основа на наличните документи в медицинското досие на освидетелстваното лице, както и не са изискали актуални изследвания, които да обосноват процент ТНР, съответстващ на обективното му състояние. Горепосочените процесуални нарушения водят до извода, че не са налице различни изводи на отделните медицински състави, а са констатирани непълноти в представената медицинска документация, която членовете на ТЕЛК са игнорирали, като по този начин не са спазили правилата на медицинската логика за определяне на процент ТНР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Според приложимата разпоредба на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт имат правомощия да съставят на физическите лица или юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Затова и като се изхожда от замисъла на производството по чл. 110 и сл. от КСО е необходимо във всеки отделен случай дали е осъществен фактическия състав на цитираната норма, както и основанията за отмяната на решенията на ТЕЛК/НЕЛК. В актуалната съдебна практика на Върховния административен съд е прието, че тези решения имат характер на експертиза/оценка на здравословното състояние, а различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не може да обуслови ангажиране на отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии. Субективната преценка извършвана в рамките на определените медицински знания и/или в зависимост от професионалната подготовка на членовете на ТЕЛК може да бъде различна от професионалната преценка на НЕЛК, която инстанционно контролира правилността на професионалните изводи и може да ги променя, без да са налице нарушения на нормативни разпоредби по издаването на решението. Отчитайки правната природа на актовете на медицинската експертиза, при установяване степента на трайно намалената работоспособност участващите в колегиалния орган експерти не действат при условията на дискреция, а в рамките на обвързана компетентност. Принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване са определени в приетата на основание чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, Наредба за медицинската експертиза. Съгласно чл. 63, ал. 1 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение 1. Несъобразяването с отправната точка предвидена в Приложение 1 "Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждането в проценти" при експертизата на работоспособността, извършвана от орган на медицинската експертиза, представлява нарушение на материалноправни (нормативни) разпоредби при издаване на акта по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, което е основание за съставяне на ревизионен акт за начет, щом въз основа на незаконосъобразното експертно решение на ТЕЛК е била изплащана лична пенсия за инвалидност. Споделя се разбирането, че в качеството на професионална оценка на трайно намалената работоспособност /ТНР/, решенията на ТЕЛК/НЕЛК се базират на преглед и оценка на медицинската документация, преглед на лицето и на всички относими за здравословното му състояние доказателства и обстоятелства за формиране на извода за ТНР. Когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинската документация или липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на трайно намалената работоспособност, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Правилно в разглеждания случай е осъществен съставът на чл. 110, ал. 1 от КСО като пред първоинстанционния съд безспорно е доказано, че са налице условията за ангажиране на имуществената отговорност на двамата касатори в качеството им на членове на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ООД издали ЕР на същата ТЕЛК по отношение на Е. Т. Д.. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е и своевременно заявената акцесорна претенция на ответника директора на ТП на НОИ Велико Търново за заплащане на сторените съдебни разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение