Решение № 56 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 796/2012 г.

Решение № 56 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 796/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. ВКС на РБ разглежда касационната жалба на [община], чрез юрк. М. Д., срещу въззивното решение на Апелативен съд П. /АС/ по гр. д. № 615/11 г., с което са отхвърлени предявените от общината срещу ответниците - физически лица обективно съединени искове за: признаване нищожността на договор от 3.07.95 г. за приватизационно продажба на недвижим имот - магазин, като сключен чрез подставено лице, на осн. § 5 от З. (отм.); за отмяна на договора за дарение на същия имот, скл. с нот. акт № 151/3.07.95 г., поради липса на основание, симулация и нарушение на забраната по чл. 41, ал. 2 от З.; за признаване нищожността на договор за доброволна делба на имота между надарените ответници от 12.06.97 г. и за обезсилване на нотариалните актове за последващите прехвърлителни сделки с имота /вкл. с реална част от него/, като последица от нищожността на приватизационната продажба и дарението; за осъждане на ответниците, които владеят имота да го предадат на ищеца на осн. чл. 108 от ЗС. Обжалването е допуснато за проверка на допустимостта на решението на въззивния съд, като "втора първа инстанция" по ГПК, отм. и евентуално поради противоречие на въззивното решение с р. по гр. д. № 562/05 г. на ВКС, второ г. о. по въпроса: сключена ли е продажбата чрез подставено лице или скрит пълномощник по см. на § 5 от закона и поради значението за спора и за точното прилагане на закона на въпроса: изтекла ли е в полза на последната от ответниците Ц. М. кратката придобивна давност, на която се позовава, при вписана искова молба срещу праводателя й и привличането й като ответник в процеса. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Ц. М. я оспорва като неоснователна. Същевременно възразява и пред тази инстанция, че въззивното решение е недопустимо по последните три иска, които са предявени повторно, след като производството по делото е прекратено поради недопустимостта им и при наличие на по - рано заведено висящо дело по същите искове. Останалите ответници не изразяват становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: Производството пред инстанциите по същество е по реда на ГПК, отм. Съгласно ТР на ВКС, ГК № 1/01 г. т. 19: "Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която беше контролноотменителна и дейността й беше проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. При въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани". П. решение е обжалвано изцяло от ищеца - общ. К. В. съд, както и първоинстанционният, е приел, че е сезиран и дължи произнасяне по посочените по -горе четири иска. Приел е, че нарушената забрана по чл. 41, ал. 2 от З. е въведена като основание за нищожност на дарението, наред със симулативността му - като прикриващо продажба на имота. Според АС твърдяната симулация не се установява, а оттук и нарушението на забраната за разпореждане чрез продажба със закупения с приватизационната сделка имот. Освен това искът по чл. 108 от ЗС срещу отв. М. е неоснователен и поради изтеклата в нейна полза придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС. АС въобще не е разгледал първия иск на посоченото основание и не се е произнесъл по въпроса: сключен ли е договорът по чл. 35 от З. чрез подставено лице или скрит пълномощник по см. на § 5 от закона. По същия въпрос за същата продажба в р. по гр. д. № 562/05 г. на второ г. о. на ВКС е прието, че ищцата Д. / сега отв. по иска и жалбата/ е действала като скрит пълномощник на тримата ответници /надарените с дарението от 3.07.95 г. Б., Д. и В./ по договора за покупка на магазина от общината, а дарението е отчетната сделка, с която са уредени вътрешните отношения между нея, като косвен представител и тримата ответници- нейни доверители и действителни приобретатели на имота. Ответницата М. е придобила обособената с процесната доброволна делба реална част от имота на 17.12.04 г., с нот. акт № 136/04 г. по дарение от Господин и Надежда С. Те пък са я закупили от Д. Б. / един от надарените по нот. акт № 151/95 г. и участник в доброволната делба/ с нот. акт № 36/26.02.02 г. Ответницата М. е привлечена в процеса на осн. чл. 117, ал. 4 ГПК, отм. с молба от 12.03.08 г. Позовала се е на давност, като е присъединила към своето и владението върху имота на праводателите й С. Първоначалната искова молба на общината, с която е предявен и иск по чл. 108 от ЗС е вписана на 26.02.02 г. Няма ясни данни кога е заведена в съда - становище на отв. М. пред АС, но това е станало не по-късно от 28.02.02 г., видно от печата на съда. В частта по този иск образуваното с молбата производство е прекратено с влязло в сила като необжалвано определение на първоинст. съд от 25.03.04 г. по гр. д. № 1681/02 г. на РС - Ст. З. Впоследствие постановеното по това дело решение по първия / и останал единствен/ иск за нищожност на продажбата по чл. 35 от З. е обезсилено поради нарушена родова подсъдност и делото - препратено на окръжен съд Стара З. /ОС/. От образуваното пред ОС гр. д. № 401/07 г. е видно, че ищецът предявява отново пред родово компетентния съд с допълнителна искова молба от 25.06.07 г. предявените с първоначалната и после отпаднали искове, вкл. ревандикационния иск срещу Д. Б. Ответникът е възразил по чл. 95, ал. 1 от ГПК, отм., като е приложил удостоверение за образувано по искова молба от 1.07.05 г. между същите страни друго дело със същия предмет /вкл. ревандикационен иск за магазина/, под № 1033/05 г. на РС, К. Това възражение въобще не е разгледано от първоинст. и въззивния съд, пред който е поддържано както самостоятелно, така и с оглед на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ГПК, отм. Според нея делото се счита висящо пред надлежния съд от деня на подаване на молбата пред ненадлежния, като извършените от последния действия / в случая вл. в сила определение за прекратяване на производството по втория, третия и четвъртия искове/ запазват силата си. Правилото важи при нарушаване на всяка подсъдност /в този см. опр. по ч. т. д. № 806/09 г. и по ч. т. д. № 730/09 г. на първо т. о. на ВКС/. Или въззивният съд не се е произнесъл по предмета на спора, с който е сезиран - не е разгледал първия и обуславящ иск на предявеното основание / ППВС № 1/85 г., т. 9/ и не се е произнесъл по конкретните възражения срещу допустимостта на останалите искове, направени от ответниците по жалбата Б. и М. и пред въззивната инстанция. Във връзка с това е следвало и служебно да провери какво към момента е състоянието на соченото във възражението гр. д. № 1033/05 г. на РС, К. С това е нарушил съществено съдопроизводствените правила за дейността на въззивната инстанция, указана в цитираното по-горе ТР № 1/01 г. Това налага въззивното решение да бъде обезсилено като недопустимо и делото да се върне на въззивния съд, който да се произнесе по спора като "втора първа инстанция", разглеждайки го изцяло, както е обжалвано първоинст. решение. Затова ВКС на РБ, трето г. о.