Решение № 3604 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8923/2014 г.

Решение № 3604 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8923/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от "Гранд хотел Рига" ЕООД (с предишно наименование "Топ Бел Ауто" ЕООД), ЕИК131254670, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Марко Балабанов" № 4а, вх. Б, представлявано от управителя Николай Йонков, против решение № 4 от 23.05.2014 г., постановено по адм. дело № 449/2013 г. на Административен съд -Русе, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) по подадена декларация № СУД-371/1.07.2013 г. издаден от орган по приходите към община Русе, потвърден с решение № 44/28.10.2013 г. на директора на дирекция "МДТ" при община Русе . Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т . 3 от АПК. Иска се отмяната му в оспорената част и постановяването на друго, с което обжалваният административен акт бъде отменен и в оставалата му част.

Ответникът - директорът на Дирекция "МДТ" при община Русе, чрез процесуалният му представител- началник отдел КСМДТ - Начко Наков, в отговора на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, по отношение на която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решението си в оспорената му част Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на "Гранд хотел Рига" ЕООД, против АУПОВ с № СУД- 371/1.07.2013 г., издаден от длъжностно лице, в качеството му на орган на приходите при Дирекция "МДТ" на Община Русе, в частта с която е установен размерът на задълженията и лихвите към тях за ТБО, за 2011 г. и 2012 г.

Съдът е приел за установено следното - с обжалвания в първоинстанционното производство АУПОВ е установен размерът на задълженията и лихвите към тях за такса битови отпадъци (ТБО), за 2011 г. и 2012 г. за недвижими имоти собственост на дружеството находящи се в гр. Русе. Дружеството е собственик на следните недвижими имоти: а) Хотел ресторант "Рига", находящ се в гр. Русе бул. "Придунавски", означен в АУПОВ с партиден № М0030 050127; б) ресторант "Рибарска колиба", находящ се в парк "Приста"-гр. Русе, партиден № М0031 050127; в) сграда за търговия (Павилион-трафопост), местност "Мерата", в парк "Приста" - гр. Русе, означен с партиден № М1774 101015.

Жалбоподателят е подал 3 бр. декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ за дължимия ДНИ за всеки от процесните имоти, в които са декларирани техните отчетни стойности. Във връзка с приемане на § 21 от ПЗР към ЗИДЗМДТ (в сила от 1.01.2010 г.) жалбоподателят е подал 3 бр. декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за облагане с ДНИ за всеки от процесните имоти (л. 24-25, л. 32-34, л. 39-40 от преписката). Въз основа на данните от декларациите служебно е изчислена данъчна оценка за всеки от имотите.

От името на оспорващия са подадени декларации по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 16 на ОбС-Русе за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци за хотел - ресторант "Рига" за 2011 г. и 2012 г., в които се заявява за използване съдове за битови отпадъци тип "Бургаски контейнер 4,2 куб. м"- 1 бр. Подадени са декларации по чл. 16, ал. 5 от Наредба № 16 на ОбС-Русе за 2011 г. и за 2012 г. за двата имота, находящи се в парк "Приста", а именно - ресторант "Рибарска колиба" и сграда за търговия (павилион-трафопост), в които се заявява, че имотите няма да се ползват.

Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци; почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

Въз основа на събраните доказателства (решения на ОбС и приложения към тях, заповеди на кмета и заключението на вещото лице) съдът е приел, че механизмът за изчисляване на ТБО - общо, за всеки от компонентите и за всеки имот, е спазен.

След обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първоинстанционният съд е стигнал до следните изводи:

Относно обект "хотел-ресторант Рига".

ТБО за имот хотел-ресторант "Рига" е определена според количеството на битовите отпадъци, т. е. по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и чл. 16, ал. 1 от Наредба № 16. За всяка от двете години в Решенията на ОбС и в Заповедите на кмета е посочен размерът на ТБО. Съгласно чл. 67, ал. 3 ЗМДТ при определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, т. 1, 2 и 3 ЗМДТ.

Съдът е направил извод, че съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 16, чл. 67, ал. 4 вр. с ал. 3 от ЗМДТ, както и според точки 2.5 в решенията на ОбС-Русе, в случаите когато таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, се дължи и такса за поддържане чистота на териториите за обществено ползване.

С оглед обстоятелството, че услугата "чистота на териториите за обществено ползване" не само е организирана, но и реално е предоставяна на територията на общината в процесния период, съдът е приел, че ТБО за процесните две години е правилно начислена.

Относно другите два имота находящи се в парк "Приста" съдът е приел, че компонентите "сметосъбиране и сметоизвозване" и "поддържане на депо" и съответните лихви за двата имота за 2011 г. са надчислени незаконосъобразно, не следва да се дължат и следва да се приспаднат от общото задължение по АУПОВ, предвид подадените по съответния ред и в съответния срок декларации от дружеството, за неползване на имотите за 2011 г., поради което е отменил АУПОВ в тази му част.

По отношение на третия компонент "поддържане чистота в териториите за обществено ползване", за процесните години не е налице хипотезата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ.

Въз основа на подробен анализ на представените по делото доказателства съдът е приел, че услугата е реално предоставяна, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството в тази част.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, обсъдил е подробно представените по делото доказателства и въз основа на тях е направил изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Доводите релевирани от касатора пред настоящата инстанция се свеждат до едностранното обсъждане на доказателствения материал от първоинстанционния съд и липсата на доказателства за реалното предоставяне на услугата" поддържане чистотата на териториите за обществено ползване".

Съгласно разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ не се събира такса за:

1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;

1. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината;

1. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

Относно обект "хотел-ресторант Рига", както правилно е установил първоинстанционния съд, таксата за сметосъбиране и сметоизвозване е изчислена на база количеството битови отпадъци, като в нея е включена и услугата за обезвреждане на битови отпадъци.

Съдът е приел, че имотът се намира на територията, която е включена в район, в който според заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ общината предоставя услугата по сметосъбиране сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци.

Поставянето на съдове за събиране и временно съхранение на битовите отпадъци от страна на общината по начин (включително като местоположение), вид (вместимост на съответния съд) и количество, което да осигури възможност за събиране на цялото количество битови отпадъци, отделени за определен период от време (в зависимост от честотата на сметоизвозване, определена в заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ) представлява част от обезпечаването на сметосъбирането и сметоизвозването. По делото е безспорно установено, че до обекта се намират контейнери за отпадъци и услугата е предоставяна регулярно.

Относно компонента чистота на териториите за обществено ползване услугата не се заплаща, ако не е предоставяна от общината. От събраните по делото доказателства, допуснатата и приета по делото експертиза, както и разпитаните по делото свидетели, преценени в тяхната съвкупност, съдът е приел, че услугата чистота на териториите на обществено ползване е реално предоставяна от общината, поради което не е налице хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Предвид изложеното, правилен е извода на първоинстанционния съд, че ТБО за процесните години относно трите компонента на ТБО е правилно начислена.

Относно другите два имота находящи се в парк "Приста"

Според законовото предписание на чл. 71, т. 2 ЗМДТ от съществено значение за преценката относно дължимостта на този компонент от ТБО е дали услугата реално се предоставя. Доводът за качеството на предоставяната услуга не е относим към релевираното касационно основание за отмяна на решението. Не се събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване само, когато услугата не се предоставя от общината, като е без значение обстоятелството дали недвижимият имот се ползва или не. Недължимост на услугата, както вече бе отбелязано, може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, която в случая не е налице. Следва да се отбележи, че таксата за услугата - "чистота на териториите за обществено ползване" се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на която се намира имота на дружеството или в непосредствена близост до него, именно защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него.

Съгласно заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и утвърдените от ОбС Русе план-сметки за процесните периоди, районът, в който се намират имотите на касатора попада в териториите, в които тази услуга се предоставя.

На базата на приложените доказателства - сключен договор за възлагане на обществена поръчка за сметосъбиране и сметоизвозване, подмяна и поддръжка на съдове за битови отпадъци, лятно и зимно почистване на улици и други места за обществено ползване на територията на община Русе; справки за разплатени разходи по бюджета на общината за тези дейности; фактури и други, които първоинстанционният съд подробно е обсъдил и обосновано е счел, че услугата е реално предоставяна.

В контекста на изложеното съдът правилно е приел, че са налице двете предпоставки за дължимост на оспорената такса - принадлежност на имота към община Русе и реално предоставяне на услугата. Не се събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване само, когато услугата не се предоставя от общината, като е без значение обстоятелството дали недвижимият имот се ползва или не, предвид което не е налице хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ.

Относно възражението на касатора за нарушение на чл. 62 ЗМДТ, настоящата инстанция счита същото за неоснователно.

Действително в диспозитива на АУПОВ не са посочени дължимите суми по отделните компонентите на ТБО, но самия АУПОВ е описан подробно начинът за изчисляване на компонентите на ТБО.

От друга страна, настоящата инстанция счита, че това не съществено процесуално нарушение водещо до незаконосъобразност на акта. Както правилно е установил първоинстанционния съд от приложените по делото доказателства е видно, какъв е начинът на изчисляване за всеки един от компонентите на ТБО, поради което правото на защита на дружеството не е било нарушено.

Неоснователно е и оплакването на касатора, че съдът е игнорирал част от доказателствата и е формирал изводите си въз основа на едностранчиво разглеждане на доказателствата. От мотивите на съдебното решение е видно, че съдът е обсъдил допустимите и относимите доказателства и е формирал изводите си въз основа на тях и на приложимите правни норми.

С оглед изложеното постановеното от първоистанционния съд решение е правилно и законосъобразно и предвид липсата на касационните основания за отмяна следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода от спора разноски в полза на ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъждани, тъй като не е осъществено процесуално представителство и няма данни писменият отговор да е изготвен от юрисконсулт.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение