Решение № 5427 от 23.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.77, ал.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/. Образувано е по касационна жалба на ЕР България ЕООД, чрез пълномощника адв.Т. Костова срещу Решение 105 от 04.05.2022 г. по адм.д.18/2022 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 04-ДО-873-00/10.12.2021 г., издадено от директора на РИОСВ - Велико Търново, с което на основание чл.68 и чл.69 от ЗУО е постановен отказ за издаване на разрешение по чл.67 от ЗУО по подадено от дружеството заявление с вх.3045/1/ от 12.11.2021 г. с приложения, за извършване на дейности по третиране на отпадъци. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.209, т.3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че при издаване на решението на РИОСВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неподписване на констативния протокол от представляващ дружеството, тъй като не съществува законово задължение за съставянето му в присъствие на представител на дружеството. Твърди се, че според практиката на ВАС констативният протокол подлежи на самостоятелно обжалване, като властническо волеизявление на административен орган, създаващ пряко задължения за адресата му. Неправилен е изводът за несъобразяване на заявлението с материалния закон, тъй като не е налице пречка площадката, съоръженията и машините да се ползват съвместно от касатора с друго дружество ПИМК Рециклинг Груп ЕООД, с което има сключен договор за сътрудничество и съвместна дейност от 10.11.2021 г. Представя последния пред касационната инстанция, ведно със скица-извадка от регулационния план на имот с пл.72 по плана на гр.Горна Оряховица и кадастрална скица за имот с идентификатор 16359.512.72 по плана на гр. Горна Оряховица, област Велико Търново, както и решение за изменение и допълнение 04-ДО-868-01/03.12.2021 г. на директора на РИОСВ - Велико Търново, издадено на Пимк Ресиклинг груп ЕООД относно съгласуване на инвестиционно предложение за обособяване на площадка за ½ част от наетия имот и ½ част от склад с площ 250 кв.м. и 1/2 част от склад площ 80 кв.м. /тези доказателства не са приети от настоящата инстанция като недопустими поради несвоевременното им представяне по аргумент от чл.219 и чл.220 от АПК, и с оглед забраната за нови фактически установявания в касационната инстанция/. Сочи, че в ЗУО няма забрана за извършване на дейности с отпадъци на несобствена площадка, и това изрично е видно от чл.69, ал.1, т.10 от ЗУО, съгласно който към заявлението се представят: заверено копие на документ за собственост или копие на договор за наем, придружен с документ за собственост. Видно от втората част на изречението е, че е възможно да се наеме площадка, както е в случая. Тъй като по преписката е наличен договор за наем със собственика за 1/2 част от площадката, твърди, че в изпълнение на цитираната точка не се установява деклариране на неверни данни, понеже такива биха били налице, ако се декларира наличие на наемно правоотношение, а се окаже че такова няма. Сочи също, че по второто основание за отказа, свързано с констатацията за неверни данни - деклариране на съоръжения, които са собственост на трето лице, също липсва законоустановено субективно задължение на оператора на площадката да има собствени инструменти и оборудване като съгласно чл.68, ал.1, т.6 от ЗУО, в заявлението за издаване на разрешение по чл.67 се посочват: съоръженията и инсталациите, които ще се ползват, както и техния капацитет. Достатъчно според касатора е заявителят да декларира, че разполага с тях, удостоверено с посочването и описването им в заявлението, като тук за разлика от изискванията към имота, който ще служи за площадка, не се изисква представяне на фактури, товарителници и други документи за собственост или ползване. Намира за необоснован извода на съда, че не следва да се постанови частичен отказ поради това, че топковите мелници ще се използват само за третиране на една малка група от заявените отпадъци - тези от катализатори, които са 4 кода отпадъци. Моли да се отмени изцяло съдебното решение и вместо него да се постанови отмяната на оспорения административен акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба директор на РИОСВ - Велико Търново в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че първоинстанционното решение не страда от пороците, визирани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Констативният протокол съставен от експерти на РИОСВ - Велико Търново отразява фактическите основания, послужили за издаване на обжалвания отказ. Жалба срещу констативния протокол по административен ред не е постъпвала в РИОСВ-Велико Търново. В производството пред първоинстанционния съд не е оспорено съдържанието на констативния протокол и не е направено искане за процедура по оспорване на официален документ по чл.189 от ГПК, по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, където доказателствената тежест е на дружеството, което го оспорва. Оспорването на документи по реда на чл.193 от ГПК е допустимо в срок до първото съдебно заседание, когато документите са представени с административната преписката в случая на 17.02.2022 г. Правото за оспорване на жалбоподателя е преклудирано в рамките на първоинстанционното производство, поради което констативният протокол следва да се ползва с формална и материална доказателствена сила на официален документ относно обстоятелствата, посочени в него, която може да бъде преодоляна само ако се докаже неавтентичността на документа. Сочи, че невръчването на констативния протокол не представлява съществено процесуално нарушение, защото същият не подлежи на самостоятелно обжалване и неговите констатации могат да бъдат оборени с всички процесуални средства в развилото се съдебно производство. Дори да се приеме обратното, то при разглеждане на събраните доказателства в тяхната цялост не би се стигнало до извод, различен от изведените такива при постановяване на решението на първоинстанционния съд. Съгласно съществуващата съдебна практика, сочена от касатора, констативният протокол подлежи на самостоятелно оспорване, но проведено в отделно производство по реда на АПК, а не при разглеждането на крайния акт от първоинстанционния съд. В хода на съдебното производство срещу настоящия административен акт не може да бъде осъществен съдебен контрол на констативния протокол. Като възразява срещу приемането на приложените към касационната жалба доказателства като недопустими /договорът за сътрудничество между Ер България ЕООД и ПИМК Рециклинг Груп ЕООД не е представен нито при производството по издаване на разрешителния документ, нито пред първоинстанционния съд/, ответникът сочи, че дори да бъдат приети и анализирани тези доказателства, те не оборват факта, че в имота където оперират двете дружества няма фактическо разграничение на използваната територия, което е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обосновало издаването на отказа. Въпреки и в двете заявления да фигурира половината от цялата площ на отдадения под наем имот като са приложени и договори за наем, удостоверяващи това обстоятелство, няма никакво конкретно обособяване кое от двете дружества коя част от имота ползва /северна, южна, западна или някакво друго разграничение/. Дори да има такова върху скицата-извадка, съществено е фактическото разграничение на място на площадките, което обстоятелство е необходимо на контролните органи, за да може да се прецени дали капацитетът на площадката е достатъчен за предвиденото количество отпадъци, дали тя отговаря на изискванията за площадка за отпадъци - непропусклива повърхност и други. При извършване на контролна проверка следва да може да се установи по безспорен начин чия е собствеността на отпадъците, предвид строгите изисквания за тяхното третиране. Площадките следва да са оградени, трайно обозначени с табели за съхраняваните видове отпадъци, същите трябва да са под денонощно наблюдение. Площадката за третиране трябва да създава необходимите условия за организация на дейностите по третиране, за опазване на околната среда и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на пожарна безопасност, за физическа защита /охрана/ на територията. Всички тези обстоятелства изискват физическото разграничение на използваната територия за всяко едно от дружествата по ясен и недвусмислен начин, каквото в случая не се установява, видно от издадения констативен протокол, а и от свидетелските показания на експерти на РИОСВ-Велико Търново и служители на Районно управление Горна Оряховица. По делото също така е ясно, че собственик на описаните в заявлението съоръжения е дружеството Пинк Рециклинг Груп ЕООД, обстоятелство което не е посочено от жалбоподателя в заявлението, затова същият си е послужил с неверни данни и е налице соченото основание за отказ поради представяне на неверни данни. В съдебно заседание не се представлява. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът правилно е приел решението на РИОСВ-Велико Търново за законосъобразно предвид доказателствата, че няма нарушение, допуснато при издаване на процесното решение. Съдът е установил, че дружеството се е позовало на неверни данни, като е декларирало съоръжения и площадка, които са собственост на трето лице. Тези обстоятелства се установяват от доказателствата по делото и отговарят на правното основание по чл.71, ал.4, т.3 от ЗУО. Предвид това намира за правилен извода на съда, че решението за отказ е законосъобразно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл.218, ал.2 АПК, намира от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е постановено въз основа на следната правилно изяснена фактическа обстановка: Касаторът Ер България ЕООД е подал заявление вх.3045(1)/12.11.2021 г. в РИОСВ-Велико Търново за издаване на разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци. В заявлението е посочено, че ще извършва дейности по третиране на отпадъци (R12,R13) от автомобилни катализатори, като в част Методи и технологии за третиране на отпадъците по видове дейности, вид и капацитет на съоръженията, са описани следните съоръжения за преработка на катализатори: 2 броя топкови мелници и 2 броя електрически, хидравлични ножици (тип крокодил). Дейността по третиране на отпадъци ще се извършва на площадка с местоположение: гр.Горна Оряховица, община Горна Оряховица, област Горна Оряховица, ул.Свети Княз Борис I 51, сграда с идентификатор 16359.512.71.1, ½ част от закрито помещение с площ от 250 кв.м. и ½ част от склад с площ 80 кв.м., закрити площи и прилежащи открити площи с площ от около 20 кв.м. В процесното решение на директора на РИОСВ Велико Търново, органът е посочил, че му е служебно известно, че за територията на гореописаната площадка има издадено разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци от друго дружество. На 29.11.2021 г. във връзка с подаденото заявление е била извършена проверка на място от служители на РИОСВ-Велико Търново в описания имот, за която е съставен констативен протокол УО-ВБ-76/29.11.2021 г. Констатирано е, че от страна на дружеството е изразено желание да се извършват дейности с отпадъци. Към заявлението е приложено копие от договор за наем от 10.11.2021 г. между Сортови семена АД гр.Велико Търново, и Ер България ЕООД, Проверяващите са констатирали, че в заявлението - част Методи и технологии за третиране на отпадъците по видове дейности, вид и капацитет на съоръженията, са описани следните съоръжения за преработка на катализатори: 1. 2 броя топкови мелници; 2. Електрически, хидравлични ножици тип крокодил 2 бр. При извършената проверка се констатира, че на място не са налични описаните хидравлични ножици (тип крокодил) и 2 броя топкови мелници. При огледа се установява наличие на 3 броя метални елемента с неясно предназначение, които не са свързани помежду си, във видимо неработещо състояние и опаковани в полиестерно фолио. При проверката е установено, че в имота не е обособена и разграничена зоната, която ще се ползва от Ер България ЕООД. Въз основа на извършената проверка, органът е установил, че информацията, посочена в заявлението не отговаря на реалната ситуация на място по отношение на предвидената площадка, описаните дейности, нужните технически съоръжения, поради което е направил извод, че няма как действително да бъдат извършвани описаните в заявлението дейности с отпадъци от катализатори. Органът е приел, че дружеството си е послужило с неверни данни в подаденото заявление на основание чл.68, ал.1 от ЗУО, поради което на основание чл.71, ал.4, т.3 от ЗУО е постановил процесното решение 04-ДО-873-00/10.12.2021 г. за отказ за издаване на разрешителен документ. Така постановеното решение правилно е потвърдено от първоинстанционния съд с аргументи, че процесният изричен отказ е издаден от компетентен административен орган, съгласно разпоредбата на чл.71, ал.4 във връзка с чл.67, ал.1 от ЗУО директора на РИОСВ Велико Търново, в рамките на неговата материална и териториална компетентност, в предписаната от закона форма и при спазване на изискването за мотивираност на отказа за издаване на разрешение, съгласно чл.71, ал.1 от ЗУО с фактическите и правни основания за издаването му. Правилно е приетото от съда, че процесното решение на РИОСВ не е издадено при съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелно основание за отмяна на акта, доколкото правото на защита на касатора не е било накърнено. Както е посочил административният съд, неприсъствието на представител на дружеството по време на съставяне на констативния протокол не съставлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като такова присъствие не е императивно изискване по чл.119, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗУО, на основание на който се извършва проверката и се съставя констативния протокол. Протоколът е съставен в присъствието на двама свидетели - служители на РУ Горна Оряховица. Освен това касаторът е имал възможност да реализира защитата си в хода на съдебното производство пред административния съд. Съдът правилно е потвърдил извода на административния орган относно допуснотото използване на неверни данни при подаване на заявлението, основание за отказ по чл.71, ал.4, т.3 от ЗУО. Съгласно тази разпоредба, компетентният орган отказва издаване на разрешение, когато заявителят си е послужил с неверни данни. Касаторът не опровергава по безспорен начин констатациите на административния орган, отразени в констативния протокол и потвърдени от свидетелските показания на проверяващите в първоинстанционното производство, относно липсата на разграничение на площадката кои площи ще се ползват от жалбоподателя и кои се ползват от вече получилия разрешение. Представените с касационната жалба с тази цел доказателства не са приети от настоящата инстанция като недопустими поради несвоевременното им представяне по аргумент от чл.219 и чл.220 от АПК, и с оглед забраната за нови фактически установявания в касационната инстанция. Основателно е възражението на ответника по касация, че от съществено значение е отграничаването на място и идентификацията, наблюдението и охраната на площите, съоръженията и наличностите, точното подреждане, кодиране и обозначаване на съответните видове отпадъци, с цел правилната им обработка, контрол и съхранение. Също така, релевантно в случая е не само документалното оформяне на съвместната дейност на двете дружества, но и точното определяне на дейността им, индивидуализиране на съответните количества отпадъци, които биват съхранявани и обработвани, и съответните машини и съоръжения за всяко едно от дружествата. Видно от констативния протокол, при извършената проверка на място не се установява да са налични заявените от касатора 2 броя хидравлични ножици /тип крокодил/ и 2 броя топкови мелници. От друга страна, съгласно констативния протокол при огледа се установява наличие на съоръжения - 3 броя метални елемента с неясно предназначение, несвързани помежду си, във видимо неработещо състояние и опаковани в полиестерно фолио, както и се установяват двама работници, изпълняващи дейности без ясно предназначение и без да се идентифицира работодателят им. Констатациите за неустановена идентификация и отграничение на площите, съоръженията и дейностите с отпадъци на двете дружества се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели в първоинстанционното производство. Свидетелите също са установили самоличността на двама работници по лична карта, но не и данни, сочещи, че същите работят за дружеството касатор. От друга страна, неясен е характерът на извършваните от тях дейности, с какви материали и за кое дружество ги извършват. Свидетелите потвърждават неподредеността и недобре поддържания вид на площадката. Касаторът не опровергава тези констатации, нито оборва крайния извод на административния орган за използване на неверни данни при попълване на процесното заявление. Предвид изложеното, правилна е преценката на Административен съд Велико Търново за законосъобразност на оспорения административен акт. Не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд поради липса на мотиви при постановяване на отказа. Видно от мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил фактическите си и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да бъдат преповтаряни по аргумент от чл.221, ал.2, предл.2-ро от АПК. Не се установява необоснованост на първоинстанционното решение като съдът, за да постанови своя акт, е анализирал всестранно и последователно доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, и е обосновал правните си изводи в съответствие с приложимите материални и процесуални разпоредби. Посочените касационни основания за отмяна не са налице, поради което обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски по делото в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,